На последното заседание на ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол) във Виена на 4-ти декември, стана ясно, че организацията има две предизивкателства пред себе си.
Първо, най-големият потребител на ОПЕК, САЩ, бързо възстановява вътрешната си продукция. В същото време, ОПЕК трябва да се занимае и с плановете за увеличение на производството на петрол на Ирак и Иран, което може да доведе до по-ниски цени, отколкото картелът желае.
ОПЕК е основана в началото на 60-те години на 20-ти век от Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Кувейт и Венецуела с главна цел обединена политика на износ на петрол на петте държави и налагане на висока цена на тяхната продукция. Първоначално картелът е много силен, но постепенно неговото надмощие намалява с годините.
Вече има нова вълна производители на петрол извън картела. Производството на САЩ се е увеличило до около 8 млн. барела дневно - най-високото ниво от 80-те години насам. Добив ще започне и в Канада и Бразилия. В същото време, амбициозните планове за разширяване на производството на членовете на ОПЕК Ирак и Иран може да представлява значителна заплаха за цените на петрола през втората половина на настоящото десетилетие.
Енергийният сектор на Ирак се съживи през последните пет години и сега произвежда почти 3,5 млн. барела за ден. Министерството на петрола на страната си е поставило няколко амбициозни цели, включително достигане на 9-10 млн. барела дневно добив до 2020. Иран също вижда перспективи за увеличение на продукцията. Приключвайки преговорите със САЩ за дългосрочен мир, иранският президент Хасан Рохани започна кампания от сериозни реформи с цел да върне производството на петрол на нивото от 4,2 млн. барела дневно в рамките на 6 месеца и да го увеличи до рекордните 6 млн. барела дневно до 18 месеца.
За Иран, предизвикателството е по-просто, тъй като ограниченията там са заради външни санкции. Както и при други държави, когато производството бъде нарушено от смяна на режима на управление, санкциите и другите причини, нивата на производство рядко могат да достигнат точката си преди прекъсването. Ако санкциите бъдат премахнати, Иран бързо ще възстанови около половината от продукцията си до 12-18 месеца, т.е. около 500 000 до 750 000 барела дневно.
ОПЕК е изправена пред краткосрочни и дългосрочни предизвикателства. В близко бъдеще, производството в САЩ и Канада ще нарасне, само за последните две години то е отбелязало значителен ръст от по 1 милион барела дневно. По-голямата част от този увеличен добив в САЩ, се компенсира от нестабилността в Либия, където производството почти отсъства. Въпреки това допълнителният износ на САЩ принуждава Саудитска Арабия понякога да намаля нивата на производство, за да поддържа цените. САЩ планират да увеличат производството си с още 1 млн. барела дневно през 2014, което може да бъде проблем за преференциалните цени на ОПЕК.
Азия в момента е най-големият регионален нетен вносител, по-голям от Европа и Северна Америка взети заедно. Това води до по-голяма зависимост между ОПЕК и развиващите се азиатски страни, главно Индия и Китай. Китай има мащабни проекти със Саудитска Арабия, Ирак и Иран. Китайското влияние се увеличи драстично във Венецуела. Китай внася около 15% от петрола си от Ангола, която е членка на ОПЕК. Индия също задълбочи отношенията си със страните от ОПЕК и е най-големият потребител на Нигерия.
Анализът "Бъдещето на ОПЕК" е публикуван в Стратфор, предава БГНЕС.
