След две десетилетия на власт Реджеп Тайип Ердоган затвърди господството си в турската политика с победа на президентските избори в неделя. Въпросът, който сега стои пред Турция, а и пред целия свят, е какво ще направи той оттук нататък.
Като ръководител на стратегически важна сила в НАТО, която свързва Европа с Близкия изток, международното влияние на Ердоган е от решаващо значение. У дома - с икономика, която се бори да се справи с необузданата инфлация - вътрешните му предизвикателства са плашещи.
ОЩЕ: Кълъчдароглу изрази "истинска тъга за бъдещето на Турция"
Изборите в неделя представляваха една от най-големите заплахи за управлението на Ердоган досега. Той е най-дълго управлявалият лидер на Турция след Мустафа Кемал Ататюрк, основал страната преди 100 години. Ердоган спечели с 52% срещу 48% за опонента си Кемал Кълъчдароглу - с кампания, която затвърди авторитарния му мироглед.
"Резултатите показват, че президентът може да използва политиката на идентичността, за да постигне победа, въпреки най-лошите икономически условия от финансовата криза през 2001 г. насам", казва пред Politico Емре Пекер - директор за Европа в консултантската компания Eurasia Group. Той има предвид финансовата катастрофа, която помогна за установяването на управлението на Ердоган преди повече от две десетилетия.
Критиците на президента казват, че победата му отразява неговото управление на държавните ресурси. Те твърдят, че той превръща страната в по-авторитарна държава чрез влиянието си върху по-голямата част от медиите и вкарването в затвора на водещи опозиционери и представители на гражданското общество. Опасенията на много опозиционни групи са, че още пет години власт на Ердоган могат да нанесат опустошителен удар върху турската демокрация.
Поддръжниците на Реджеп Ердоган контрират, че вотът отразява оценката на турците за 20-годишното му управление - първо като министър-председател, а след това и като президент. Те твърдят, че страната е много по-силна, отколкото преди 20 години, благодарение на икономическия растеж, подобрената инфраструктура и по-активната роля в световните дела, и че президентът не се страхува да заема независима от Запада позиция, въпреки че Турция е член на НАТО.
Отбелязвайки крайната поляризация между лагерите на привържениците и противниците на Ердоган, Емре Пекер казва, че победата на президента "показва колко консолидирана е неговата база и че това са повече от половината избиратели, които командват над две десетилетия". Той добавя, че на всеки следваще избори Ердоган заема по-твърда позиция по националистически и консервативни въпроси.
В победната си реч в Анкара самият Ердоган даде знак, че е малко вероятно да направи компромис със силовия си стил през следващите пет години. Той се зарече, че намиращият се в затвора кюрдски политик Селахатин Демирташ - бивш партиен лидер и кандидат за президент - трябва да остане зад решетките. Европейският съд по правата на човека заяви, че Демирташ трябва да бъде освободен.
Но има едно предизвикателство, което не зависи изцяло от Реджеп Ердоган - икономиката на Турция.
Страната страда от неимоверно високата инфлация, която в един момент миналата година достигна 85% (по официални данни, може и да е била много повече), и от слабата валута, която в петък достигна исторически минимум спрямо долара. Преди вота централната банка на страната също така изпитваше недостиг на резерви.
Един от важните въпроси е дали Турция ще позволи на лирата да отслабне още повече, след като изборите са приключили, или ще бъде принудена да го направи от пазарите. Още по-важен е въпросът дали Ердоган ще се върне към по-традиционни икономически политики, или ще продължи с настоящата комбинация от големи разходи и съпротива срещу повишаването на лихвените проценти. Много икономисти твърдят, че тази стратегия е неустойчива и крие риск от криза след изборите, а лирата е уязвима на атаки.
Но Ердоган отказва да се промени. В победната си реч в столицата Анкара той обеща да запази ниските лихвени проценти, което според него ще намали инфлацията - аргумент, който много от основните икономисти отхвърлят като абсурден.
Може би най-големият въпрос за другите държави е какво означава преизбирането на Ердоган за позицията на Турция в международните отношения. При неговото управление Анкара се превърна в ключов фактор и непокорен съюзник по много жизненоважни въпроси, не на последно място войната на Русия в Украйна.
Анкара отказа да се присъедини към санкциите срещу Русия след нахлуването на Владимир Путин в Украйна, но изигра важна роля в договарянето на сделката, която да позволи износа на украинско зърно през Черно море. Като член на НАТО, Турция одобри влизането на Финландия в Алианса, но все още блокира членството на Швеция.
Пекер от Eurasia Group прогнозира, че "Анкара ще поддържа здрави дипломатически и икономически връзки с Москва, като същевременно ще остане важен, но твърдоглав съюзник в НАТО". В резултат на това Ердоган в крайна сметка ще ратифицира членството на Швеция в НАТО, ако на Анкара ѝ бъде разрешено да закупи повече изтребители F-16 от САЩ, смята анализаторът.
Турция е в нелеки отношения с ЕС не само заради европейското схващане, че Ердоган е подкопал върховенството на закона в собствената си страна, но и заради заплахите му да изпрати на територията на блока милиони сирийски бежанци, които в момента са в Турция.
"С тези избори Турция ще даде послание на Запада", заяви Ердоган в свой коментар миналия месец. "Тази страна не гледа какво казва Западът нито когато се бори с тероризма, нито когато определя икономическите си политики".
Сега, след като изборите приключиха, Ердоган е по-силен от всякога. Съюзниците на Турция в НАТО ще наблюдават с нетърпение дали той ще изпълни обещанията си, или заплахите си.
ОЩЕ: Фон дер Лайен обяви какво ще прави ЕС след победата на Ердоган
