Редица европейски държави възнамеряват да забранят вноса на руски енергоносители. Други са решили да го разширят. Руският петрол обаче, който преди това достигаше до европейските потребители в рамките на две седмици, сега трябва да пътува до Китай и Индия за почти два месеца. Ще успее ли Москва да намери алтернативни пътища за доставка на своите енергийни ресурси? – този проблем коментира иранското издание Доня-е Ектесад.
Изминаха два месеца от началото на инвазията на Русия в Украйна и вече се образува цял фронт от държави, които или решиха да обявят петролно и газово ембарго срещу Москва или осъзнаха невъзможността да се откажат от руския нефт и газ точно сега, но възнамеряват по някакъв начин да намалят зависимостта от руските енергийни носители в бъдеще.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Красавица по бански, която обеща да нокаутира Путин
В момента, освен САЩ, само три държави в Европа напълно са спрели вноса на руски енергоносители: това са трите балтийски държави - Естония, Латвия и Литва. В същото време много европейски страни, включително Италия и Обединеното кралство, намалиха обема на вноса на петрол и газ от Русия и обявиха стартирането на програма, която трябва да им позволи да спрат да консумират руска енергия в близко бъдеще.
В същото време редица страни придобиват руски петрол с отстъпка, по-специално Индия и Китай. Напротив, това са страните, които възнамеряват не само да не намалят своята „зависимост“ от руските енергийни ресурси, но дори да я увеличат. Тези двама най-големи консуматори на черно злато в света разчитат, че ще могат да „усвоят“ руския петрол, който в бъдеще, изглежда, няма да намери купувачи в Европа.
Тези страни обаче имат и някои значителни пречки пред нарастването на потреблението на руски петрол: дълги разстояния и съответно високи логистични разходи, било при липса или недостатъчност на тръбопроводни маршрути, договорни задължения, които вече имат (по-специално Китай) с доставчици от Близкия изток, както и липсата на банкови гаранции и надеждна застраховка за закупуване на руски стоки.
Руския петрол, който преди това достигаше до европейските потребители в рамките на две седмици, сега трябва да пътува до Китай в рамките на два месеца, като Китай се нуждае от огромен брой танкери като основно средство за доставка днес. В момента Русия също е много ограничена по отношение на собствените си морски превозни средства за доставка, тоест петролни танкери.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Красавица по бански, която обеща да нокаутира Путин
Два различни подхода към руските енергийни ресурси
При сегашните международни условия през последните седмици се изясниха два различни подхода към руския внос на енергия. Както е отбелязано на портала Business Insider, редица страни възнамеряват да забранят вноса на руски енергийни носители и вече официално декларират, че имат подобна програма, докато други, по-специално потребители от азиатски страни, напротив, възнамеряват да увеличаване на вноса на руски енергоносители.
Когато Русия започна войната на територията на Украйна в края на февруари, западните държави почти единодушно обявиха намерението си да наложат санкции срещу Русия, за да я накажат и да я принудят да се откаже от военното решение на украинския проблем.
Сега, докато украинският конфликт продължава, без признаци за примирие или прекратяване на огъня поне в близко бъдеще, европейските страни са готови да наложат санкции и на руския енергиен сектор. Редица страни от ЕС обаче вече са наясно, че едно е да наложат санкции срещу вноса на руски енергийни ресурси или шумно да обявяват съществуването на такива планове, друго е да намерят реален начин за пълно ембарго на руския петрол. и газ. Степента на зависимост на отделните страни от ЕС от руските енергийни ресурси не е еднаква, редица европейски потребители имат остра нужда от тях и не могат да намерят реална алтернатива за тях в близко бъдеще: при реалното изпълнение на подобни сценарии редица от страни, по-специално Германия, може да се изправи пред перспективата за пълен колапс на икономиката си.
В същото време вносната енергия няма да е достатъчна не само за функционирането на икономиката, но дори и за основни битови нужди. Русия има огромни запаси от природен газ и до началото на последните събития беше най-голямата петролна сила в света след Съединените щати - тя представляваше повече от 12% от целия добив на петрол в света. Въпреки това, според не потвърдени данни, производството на петрол (в Русия) е намаляло от 11 на 10 милиона барела на ден, а Международната енергийна агенция (IEA) прогнозира, че през третото тримесечие на тази година спадът в производството на петрол в Русия ще продължават и намаляват вече до нивото от 9 милиона барела на ден.
Нека разгледаме ситуацията с руския внос на енергия в някои страни, които обявиха намерението си да го изоставят, и след това да разгледаме ситуацията с тези две държави, които, напротив, обявиха намерението си да увеличат вноса от Русия - ще говорим за Индия и Китай. Тогава може да се анализират възможните пречки, които възникват при избора на „азиатска“ (тоест индийска или китайска) алтернатива на износа на руски енергийни ресурси вместо познатите по-рано европейски дестинации.
Италия
Италия възнамерява да намали зависимостта си от руския внос чрез внос от съседни държави като Египет и Алжир. Италианският петролен и газов гигант Eni обяви подписването на договор с Египетската държавна газова корпорация (EGAS) и намерението си да увеличи максимално доставките на газ по този начин, предимно под формата на LNG (втечнен природен газ). Според съществуващите данни в момента Италия е приблизително 40% зависима от вноса на руски газ. За да намали тази зависимост, Италия също възнамерява да увеличи вноса от Алжир с около 40% в близко бъдеще. Вярно е, че възниква само един въпрос: самият Алжир може ли да доставя газ в обемите, изисквани от Италия?
Балтийските страни
От началото на април трите балтийски държави напълно спряха вноса на газ от Русия. Улдис Барис, председател на борда на системния оператор на природен газ, каза по този повод, че и трите балтийски страни, Естония, Латвия и Литва, напълно спират вноса на газ от Русия. Литва стана първата страна в Европа, която спря вноса на руски природен газ почти веднага след началото на украинския конфликт.
Президентът на страната Гитанас Науседа написа в Туитър малко след това: „Ако можем (да го направим), тогава цяла Европа може да последва нашия пример“. Въпросът е и колко дълго балтийските страни ще имат достатъчно от запасите в латвийското газово хранилище, на което се надяват сега, и каква алтернатива ще намерят, когато тези резерви изтекат?
САЩ
Америка, за разлика от "Велика Европа", напълно спря да внася руски петрол и газ. Джо Байдън, президент на Съединените щати, нарече този ход "най-големият удар" за руския си колега Владимир Путин. Вярно е, че в същото време американският лидер все пак призна, че Америка ще трябва да „плати определена цена“ за тази стъпка, но каза, че „ще направи всичко, за да минимизира тази цена“.
Вярно е, че човек може да се съмнява колко болезнен ще бъде „ударът“, за който говори Байдън, за руския колега: в края на краищата делът на износа на руски петрол за Съединените щати в общия обем не е толкова голям. Но въпреки това американските потребители усещат доста остро увеличението на цените на бензина, което възникна както поради инфлацията след коронавирус, и заради новите санкции срещу доставките на руски енергийни суровини. В средата на март средната цена на галон бензин в Съединените щати надхвърли $4 (над долар за литър) за първи път от 2008 г.
Великобритания
Великобритания също така обяви, че има план за постепенно намаляване на обема на руския внос на енергия и „пое ангажимент“ да спре напълно вноса на петрол и въглища от Русия до края на 2022 г. Британското правителство обяви за подобни намерения, както и за предстоящото спиране на износа на оборудване за рафиниране на нефт, за да „намали способността на Русия да произвежда и доставя петрол“.
В същото време Обединеното кралство въведе и обширен личен списък от санкции срещу онези, които са начело на руския енергиен износ: по-специално това засегна Александър Дюков, главен изпълнителен директор на PJSC Gazpromneft, третият петролен гигант в Русия. Не може обаче да се каже, че британците са доволни от решенията, взети от правителството на страната относно руските санкции.
Мнозина са в недоумение защо Великобритания, която толкова шумно обяви излизането си от Европейския съюз преди 6 години, сега трябва във всичко да следва примера на политиката на континентална Европа. Освен това много британци смятат, че правителството, като налага най-строгите санкции срещу Русия, трябва да сведе до минимум разходите за тези стъпки за гражданите на страната, доколкото е възможно.
Германия
Тази страна, може би повече от която и да е друга страна в Европа, изпитва натиск от покачващите се цени на енергията, произтичащи от предстоящото възможно ембарго върху руския петрол и газ. Германия просто не е в състояние бързо напълно да замени руския газ, влизащ в страната през газопровода "Северен поток 1".
Струва си да припомним, че преди началото на конфликта в Украйна Германия дори възнамеряваше да увеличи обема на доставките на руски газ - в края на краищата именно за тази цел беше реализиран проектът за газопровода "Северен поток 2", който беше напълно завършен дори преди избухването на военните действия. Германските и европейските регулатори обаче по измислени причини не са издали лиценз за започване на доставки по тази линия на газопровода.
Сега, с началото на санкциите срещу Русия, в Берлин по принцип предпочитат да не споменава проекта в публичното медийно пространство. За Германия обаче отказът да доставя руски енергийни носители ще бъде изключително трудна стъпка и има мнение, че изпълнението на този план ще бъде забавено възможно най-много.
Според същия Business Insider подобни стъпки могат да изложат цялото индустриално производство в Германия на риск от почти пълно спиране, освен това електричеството и енергията ще се разпределят според квоти. Ръководството на страната също не може да не признае това. „Ние възнамеряваме да станем напълно независими от доставките на газ от Русия и полагаме всички възможни усилия, за да постигнем това, въпреки че ще ни бъде изключително трудно: ще трябва да създадем нужната инфраструктура, каквато в момента просто нямаме“, цитира Bloomberg германския канцлер Олаф Шолц.
За Германия отказът да доставя руски енергийни носители наистина ще бъде изключително трудна стъпка и има мнение, че изпълнението на този план ще бъде забавено възможно най-много.
Китай и Индия
Когато една част от земното кълбо вдигна оръжие срещу руските енергийни носители, Индия и Китай, които заедно спокойно могат да бъдат наречени пълномощни представители на „останалата“ част от човечеството, демонстрират, както вече беше посочено, напълно противоположен подход към този проблем. Тъй като руският петролен сектор беше изправен пред масивни санкции, купувачи от Индия и Китай засилиха покупките си от Русия, опасявайки се от по-нататъшно покачване на цените на така необходимите им енергийни стоки.
От началото на войната в Украйна Индия е закупила най-малко 13 милиона барела петрол от Русия. Но очите на Индия не се ограничават само до руския петрол, тя държи и руски въглища в полезрението си.
Според министъра на стоманодобивната промишленост на Индия Рамчандра Прасад Сингх, Индия възнамерява да започне мащабни покупки на руски въглища. Политикът каза, че Индия е закупила повече от 4,5 милиона тона руски въглища от Русия, но не каза нищо за периода, за който са извършени такива покупки. Китай също така възнамерява да увеличи както покупките на руски петрол, така и въглища, като същевременно премине към разплащания в национални валути. Въпреки това много от малките рафинерии в Китай продължават да внасят руски петрол с голяма предпазливост, страхувайки се от възможни рискове.
Пречки пред износа на руски петрол по азиатския маршрут
Но не само Европа има очевидни проблеми с намаляването на руския внос на енергия. Самата Русия също има определени проблеми, които могат да възникнат при преориентиране на експортните маршрути от Европа към Азия. Според Информационната служба за цените на петрола, въпреки че отказът на традиционните купувачи да купуват руски петрол неизбежно ще доведе до преориентиране на маршрутите за износ на черно злато от Русия, този процес ще отнеме много време, освен това има редица сериозни препятствия по пътя му. Този процес вече е започнал, но пътят към купувачите от Азия на руски петрол вече ще отнеме до 2 месеца вместо предишните 2 седмици до европейските купувачи (и като се вземе предвид маршрутът на връщане на транспорта, извършването на всички изчисления и плащания, периодът ще бъде 2 пъти по-дълъг, тоест ще се увеличи до 4 месеца).
Освен това е необходим колосален брой превозни средства за транспортиране при липса на необходимия брой тръбопроводни клонове (по-специално това се отнася за Индия).
Първият проблем, пред който е изправена Русия, е невъзможността да се изпомпва петрол Urals в танкери, тъй като дълбочината на кейовете в пристанището Приморск е недостатъчна. Следователно, първо ще е необходимо да се доставя нефт до други пристанища с плавателни съдове от типа Aframax, за да се гарантира възможността за претоварване на големи танкери. Този процес ще удължи доставката на руски петрол до азиатските потребители с още една седмица, след това ще отнеме до два месеца пътуване директно до Азия и след това, след разтоварване, още два месеца на връщане! Така цялата логистична верига може да отнеме до шест месеца.
В допълнение, високите навло (цена наемане на кораб), липсата на банкови гаранции, застраховки, задълженията на Китай по дългосрочни договори към други доставчици от Близкия изток, апетитът на Китай към петрола от тази марка са други фактори, което показва, че азиатската експортна посока е изпълнена със сериозни проблеми. Всичко това свидетелства в полза на факта, че азиатските клиенти на руския петрол няма да могат да служат като оперативен заместител на европейската клиентела.
ОЩЕ: От утре "Газпром" спира доставките на природен газ за България
Превод: Ганчо Каменарски
