Единственият начин да спрем Москва и Пекин е да ги убедим, че ако извършат агресия или пресекат червена линия, ще трябва да платят адски много за това. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, твърди професор Джоузеф М. Сиракуза за британското издание Sky News.
В САЩ "трескаво" пишат нова теория за ядрено възпиране, която за първи път е насочена едновременно срещу Русия и Китай, заяви военният стратег адмирал Чарлз "Час" Ричард, главнокомандващ ядрените сили на САЩ.
По този начин ръководството на Стратегическото командване на САЩ (STRATCOM) реагира на това как заплахите от Москва и Пекин се промениха тази година от руската агресия в Украйна до китайски заплахи за нахлуване в Тайван.
Според адмирал Ричард „Сега трябва да мислим за заплахи, в които могат да участват едновременно три страни. Това е безпрецедентно предизвикателство в ядрената ера“.
Той продължава: „Никога не сме се изправяли едновременно срещу двама въоръжени с ядрени оръжия противници с еднаква сила, които трябва да бъдат сдържани по различни начини.“
Особено опасно е, че развитието на нова теория за възпиране съвпада с изчезването на ясно формулирана и организирана политика за предотвратяване на ядрена война.
Пренаписването на теорията за възпирането се разглежда от някои като само първата стъпка в засилването на тези интелектуални усилия.
От тук до там
Ограничаването обаче не става автоматично.
Въпреки че по принцип е осъществимо, днес ще бъде много по-трудно да се приложи на практика, отколкото обикновено се смята. И една от най-смущаващите черти на съвременното стратегическо мислене е именно подценяването на тази трудност.
Основната задача на ядрените сили на САЩ беше и си остава възпирането - тоест предотвратяването на война чрез убеждаване на врага, че цената на възмездието за неговите действия ще бъде твърде висока.
Казано по-просто, ядреното възпиране по същество внушава страх от наказание на врага.
От всички парадокси, присъщи на ядрените оръжия, най-важният е, че истинската сила на тези оръжия не се крие в тяхното действително използване, а в заплахата от тях.
Това е парадокс, изразяващ се във факта, че атомните оръжия са наречени "абсолютни" от един от първите ядрени стратези Бърнард Броуди. Истинският проблем от много години е реалността на проектирането на силата на ядрената заплаха.
Начертайте червена линия
Единственият начин да спрем Москва и Пекин е да ги убедим предварително, че ако извършат агресия или прекрачат червената линия, ще получат обратен удар на такава цена за тях, че агресията няма да им донесе никаква полза.
Но как да се убедят в това, когато е очевидно, че нашето възмездие може да бъде не по-малко скъпо и за нас?
Ясно е, че ако Русия и Китай са уверени, че Америка ще отговори по този начин, те вероятно ще се въздържат от ограничената си агресия.
Но ще бъдат ли сигурни във възмездието? Ще бъде ли достатъчно самочувствието им?
Ако врагът реши да продължи атаката и ние се предадем, тогава ще бъдем в позиция под съществуващото статукво.
Но ако изпълним заплахата от ядрен удар или срещу Русия, или срещу Китай, загубите ни могат да бъдат неизмеримо по-големи.
Американският народ вероятно ще се обедини в подкрепа на военните действия на своето правителство,но шокът от възможността за използване на ядрени оръжия за първи път ще бъде морално опустошителен.
Мнозина, включително европейци и австралийци, ще се съмняват, че това е била „справедлива война“ и че всеки разумен начин за мирно уреждане е бил внимателно обмислен.
Ези или тура?
Така че САЩ ще направят ли този избор?
„Мисля, че отговорът определено е не“, каза Дийн Ачесън, бивш държавен секретар на президента Труман през 1959 г.
Наистина ли нашата национална чест (или нещо подобно) е толкова ценна, че като я поставим на карта срещу заплахата ни от ответни мерки, ние сме на потенциална загуба на милиони наши граждани?
Има ценна информация за мненията на политици, които навремето бяха в епицентъра на тези размисли.
Тайвански пъзел
В книгата си „Власт и дипломация“, написана преди тайванската криза от 1958 г., държавният секретар Ачесън задава въпроса: „Някой от нас сериозно ли вярва, че американското правителство счита, че китайска атака срещу островите Кемой (група малки острови, които Тайван смята за своя собственост и върху които са извършени артилерийски удари от НОАК през 1958 г.) трябва да доведе до унищожаването на Пекин, Москва или дори Ню Йорк?
„Отговор: разбира се, заплахата от подобно развитие на събитията е неправдоподобна.
Следователно същността на възпирането е, че заплахата трябва да бъде достоверна. И има само два вида заплахи - правдоподобни и неправдоподобни.
За да направим по-прецизно разграничение, същността на възпирането е, че заплахата трябва да бъде достатъчно достоверна, което от своя страна повдига въпроса „Колко достоверна трябва да бъде нашата текуща конкретна заплаха?“
Проблемът е, че докато не се сблъскаме с пълната сложност на проблема, няма да можем да разберем стимулите, които могат да накарат благоразумните хора да създават относително неправдоподобни заплахи с надеждата, че те ще изглеждат достатъчно правдоподобни на противника.
Разбира се, бихме могли да прибегнем до създаване и експлоатиране на несигурността на опонента относно истинските ни намерения, правейки го несигурен в оценките си за действия, които биха били наистина рационални за нас. В противен случай ще му изглеждаме несериозни – непостоянни, не интелигентни и непредвидими.
Липсата на реална заплаха от наша страна днес помага да се обясни защо руският президент Путин нарича политиката на Джо Байдън по отношение на Украйна блъф, защо китайският президент Си Дзинпин блъфира с Тайван или Ким Чен Ун казва, че Северна Корея ще стане държава с постоянно ядрено оръжие.
Има върху какво да помислят авторите на „новата“ теория за възпиране, за да предотвратят ядрена война.
Превод: Ганчо Каменарски
