През последните години Москва и Пекин активно работят за укрепване на икономическите връзки и дори пандемията не успя да попречи на тази тенденция. След края на карантинните мерки китайската икономика започна да се възстановява с бързи темпове и днес демонстрира рекордни нива на растеж. В резултат на това сътрудничеството между Русия и Китай може да се развива по-бързо, отколкото се очакваше по-рано, пише хонконгският вестник South China Morning Post в своя статия, представена от агенция Фокус.
През декември 2019 г. двете страни обявиха десетилетие на стабилен растеж на търговията. Обемът й възлиза на 110,75 милиарда долара и се увеличава с 3,4 процента годишно. Въпреки че растежът е много по-нисък от 20,8 процента, регистриран през 2017 г., и 27,1 процента през 2018 г., той все още се откроява спрямо спада с 14,6 процента в търговията между САЩ и Китай поради търговската война.
Прекъсването на световните вериги за доставки и карантинните мерки поради пандемията от коронавирус оказаха влияние върху руско-китайските икономически отношения. Обемите на търговията паднаха с 5,6 процента през първите две тримесечия на тази година, което е най-резкият спад след финансовата криза през 2007—2008 г. Спадът обаче се оказа по-малко драматичен от очакваното и ситуацията постепенно се подобрява.
Китайският растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) с 3,2 процента през второто тримесечие е ясен знак, че вносът от Русия вероятно ще се върне към нивата преди кризата или почти ще ги приближи на годишна база в края на декември.
Спадът на БВП на Русия с 8,5% през второто тримесечие, в пика на пандемията, също беше по-нисък от прогнозираното. Например Министерството на икономическото развитие на Русия очакваха спад с 9,6 процента, а Централната банка - с 9,5-10 процента. Като цяло руската икономика се сви с 3,6% през първата половина на 2020 г., което също е по-добре от очакваното.
Твърденията за създаването на първата в света ваксина срещу коронавируса повдигат повече въпроси, отколкото отговори, но в същото време може да се нарече сигурен знак, че Москва няма да въведе нови карантинни мерки. В резултат на това тежката индустриална икономика на Русия вероятно ще се възстанови по-бързо от очакваното преди няколко месеца, което също е добър знак за китайско-руската търговия и се откроява на фона на рязък спад в търговията между големите западни икономики.
Допълнителен тласък на двустранните икономически връзки могат да дадат мащабните инфраструктурни проекти. През август руският нефтохимически гигант „Сибур“ започна строителството на един от най-големите полимерни заводи в света - Амурският химически комплекс (АГХК).
Предполага се, че предприятието на стойност 11 милиарда долара ще произвежда 2,3 милиона тона полиетилен и 400 000 тона полипропилен годишно. Китайската компания Sinopec възнамерява да получи 40 процента от акциите на комплекса, чието строителство се планира да приключи след 2024 година.
Заводът неизбежно ще допринесе за засилена търговия между Китай и Русия. Според консултантската фирма Wood Mackenzie, тази година търсенето на полиетилен и полипропилен в Китай ще нарасне с около 3,1 процента.
През тази година се появиха и други признаци за разширяване на икономическите връзки. През първото тримесечие на 2020 г. делът на долара в търговията между Русия и Китай падна под 50 процента за първи път в историята, показват последните данни на Централната банка и Федералната митническа служба.
И двете страни се споразумяха да намалят дела на американските валути в търговията през 2014 г., но това не доведе до значителни резултати и само някои очакваха, че обемът на търговията с долари може да намалее толкова скоро.
През септември 2019 г. руското правителство обяви планове за разширяване на търговията с Китай до 200 милиарда долара до 2024 г. Москва също искаше да увеличи търговията с местни валути, но в краткосрочен план този преход изглеждаше труден. Влошаването на отношенията между САЩ и Китай обаче промени ситуацията.
Разширяването на търговията с местни валути може да е сигурен знак, че Пекин се притеснява, че може да бъде засегнат в бъдеще от американските санкции. Русия, от друга страна, може да се окаже добра подкрепа срещу международния натиск поради същите трудни отношения със Запада и политически принципи, подобни на Китай, които насърчават по-високо ниво на доверие.
Москва харесва това развитие на събитията. Миналия януари Централната банка намали дела на американската валута в резервите си с 101 милиарда долара - повече от половината от съществуващите доларови активи - и превърна 44 милиарда долара в евро и юани. В момента Русия държи една четвърт от световните резерви в юани, а делът на китайската национална валута продължава да расте.
В самото начало на пандемията Кремъл позволи на Фонда за национално благосъстояние(ФНБ) да инвестира в юани и китайски държавни облигации, което е още един знак, че Русия възнамерява да продължи усилията си за дедоларизация.
Прекъсванията в световните вериги за доставки могат допълнително да засилят икономическото сътрудничество между двете страни.
Все повече западни компании вече изоставят или планират да преминат към по-локализиран подход към производството на стоки. Това може да нанесе значителен удар върху Китай. Пекин рискува да пострада от прекъснатите вериги за доставки и изолиран от основните световни пазари от безкрайна конфронтация със Запада.
Планира се газопроводът „Силата на Сибир“ да доставя на Китай 38 милиарда кубически метра природен газ годишно. Пекин обаче вече внася над 90 милиарда кубически метра годишно, като повечето доставки идват от Австралия, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Катар.
Търговската война и евентуалното блокиране на критични търговски пътища като Аденския залив и проток Малака, в случай на открит конфликт, увеличават значението на Русия като основен доставчик на ресурси чрез обща сухопътна граница и силни политически контакти.
В резултат на това нарастващите икономически връзки могат не само да намалят вероятността от сериозни конфликти между двете страни, както беше по време на съветско-китайския разкол, но и да засилят икономическото и дипломатическото сътрудничество.
Изглежда, че когато светът се възстанови от последиците от пандемията, Русия и Китай значително ще засилят двустранното сътрудничество с далечни последици за глобалния баланс на силите.
