Игрите с тръбопроводите в Европа са безкрайни. На "Южен поток" бе предвиден дълъг живот, но той възкръсна в образа на "Турски поток", което нанесе удар по Брюксел. Новото гръцко правителство веднага видя шанс в това и така се роди "Гръцки поток" – тръбопровод, на който, на пръв поглед има всичко, за да започне на действа, освен едно – ясна цел, пише журналистът Никос Цафос от The National Interest.
За да не останат по-назад, се завръщат и други пресъхнали потоци: носят се слухове за възраждането на "Набуко" и интерконектора между Италия и Гърция – проекти, които бяха закрити, следа като Азербайджан реши да насочи газа си към Европа по Трансадриатическия газопровод. Сега Европа се е съсредоточила върху Северна Африка, което означава, че отново може да изплува тръбопровода Галси – От Алжир до Сардиния и после в Италия.
А се появяват нови проекти. Гърците се надяват да построят тръбопровод от Кипър и/или Израел до Югоизточна Европа и по този начин да „променят политиката в региона.
Ако санкциите срещу Иран бъдат отменени, ще се появи „още един фактор, променящ правилата на играта“, тъй като Иран може да постави под въпрос доминиращото положение на Русия. Работата е там, че има такова количество „фактори, променящи правилата на играта“, че има опасност да забравим в каква игра участваме изобщо.
Всичко това би било смешно, ако не беше толкова сериозно. За лобирането в полза на тези тръбопроводи се влагат колосални усилия, при това съществува цяла армия хора, чиято роля се състои в това да обяснят как тези късове желязо ще променят „геополитическото съотношение“ в Европа.
Съществуващият газов бизнес в Европа изчезна – търсенето в сравнение с 2010 година е спаднало с 23%, но бизнесът, свързан с предложението и анализът на строителство на газопроводи се развива бурно, защото както никога до сега този бизнес е изгоден – особено ако съществува възможност данъкоплатците да бъдат убедени да подкрепят тези проекти за „стратегически цели“, заради „енергийната безопасност“ или“ в името на солидарността“ (изберете кое ви харесва повече.) Бедата е там, че тази удържимост тръбопроводите е контра продуктивна - и за това има четири причини.
Първо, тръбопроводите не определят посока на потоците: инфраструктурата е необходима, но потокът зависи от пазарната реалност. "Северен поток", напр., разшири експортните възможности на Русия с една трета, но обемът на руския износ все още е много по-малък от нивото преди кризата. Същото се случи и с доставките от Алжир по тръбопровода в Испания, но в сравнение с 2010 година обемът на доставки от Алжир намаля с 35% към 2014 година. А Норвегия не строи нови газопроводи, но обемът на продажбите ѝ е стабилен и делът ѝ на пазара расте (докато търсенето пада).
Второ, газът може да се „премества“ от едно място на друго. Доказателство за това е Украйна: "Северен поток" съкрати обема на руски газ, преминаващ през Украйна, но при това увеличи доставките в Германия и тези излишъци се насочиха към Украйна – но вече от Запад.
Същото ще прави и Турски поток: ще позволи на Русия да доставя газ в Турция, заобикаляйки Украйна, Молдова, Румъния и България, като по този начин ще освободи съществуващата инфраструктура за подаване на газ по друг маршрут.
Тръбопроводите не са толкова „негъвкави“, колкото изглежда, те лесно биха могли да реагират на обстановката и когато ги задействат, други потоци веднага се приспособяват към новата реалност.
Трето, разработването на проектите се усложнява от сериозната политическа риторика. Държавният сектор в икономиката може да помогне в проектирането на тръбопровода като опрости и систематизира процедурата по оформянето на разрешителната и нормативна документация, но когато тръбопроводът се превърне в символ на независимост или обреченост, или когато строителството му се възприеме като важно събитие от геополитически мащаб, което ще промени света за идните поколения, тогава възникват проблеми.
Предложенията срещат отсрещни предложения и тръбопроводите се превръщат в гръмоотводи, привличащи цялата политическа енергия, която би трябвало да се насочи към постигането на по-полезни цели. Тръбопроводите днес са въплъщение на гордостта, безопасността и зависимостта. Те станаха част от нематериалните активи, които често не може да бъдат управлявани.
Четвърто, тръбопроводите ни отдалечават от реалността. Случайният наблюдател, който чете за войната на тръбопроводите, няма да има ни най-малка представа за това, че изборът за доставчик на газ за Европа днес е много по-разнообразен от когато и да било; че делът на Русия на европейския пазар не се е увеличил през последните 20 години и дори е намалял; че доставчиците, които не са участници в пазара – т.е. всички освен Русия, Норвегия и Алжир – през 2014г. са доставили 10% от целия доставян обем газ в Европа; че Норвегия постепенно се превръща в основния доставчик на газ в Европа; че потребностите от газ намаляват, поставяйки под въпрос необходимостта от всички тези тръбопроводи; че цените на газа също са ниски или че геополитическото значение на всички тези тръбопроводи се дължи не на реални хипотези и обективни данни, а на неразбираеми теории на международни политици.
Но най-лошото от всичко е, че сега Русия на практика води война с Украйна и може да провокира сериозни промени в ситуацията в Европа. Силният, амбициозен и стратегически подготвен лидер Русия е изтикан в ъгъла и през това време огромните усилия са насочени в подкрепа или срещу множеството тръбопроводи, чието значение в сериозна световна обстановка е второстепенно. Затова нека оставим тръбопроводните войни за после.
