С наближаването на една година от началото на агресивната война на Русия срещу Украйна някои хора в САЩ и на Запад продължават да внушават, че Киев трябва да започне мирни преговори с Москва възможно най-скоро. Те може и да имат добри намерения, но сякаш не отчитат, че Русия не е предложила никакви смислени преговори и продължава да се фокусира върху военното унищожаване на Украйна.
Това пише украинският външен министър Дмитро Кулеба в свой обширен коментар за Politico. Според него има и един по-голям елемент, който лагерът, искащ "мир на всяка цена", пренебрегва: "Вече прекарахме повече от осем години в преговори с Русия".
Така наречените мирни преговори, известни като Минския процес, започнаха през 2014 г. и в тях участваха Украйна, Русия, Франция и Германия. В продължение на осем години Украйна и Западът се опитваха да сложат край на войната с помощта на политиката и дипломацията. Киев се съгласи да замрази бойните линии и участва в години на безплодни преговори, за да може, привидно, да избегне ескалация и да запази мира в Европа. Излишно е да казвам, че това не се получи. Докато ние се въздържахме, Русия набираше сили, пише Кулеба.
Процесът от Минск приключи, когато в края на февруари 2022 г. Русия разгърна опустошителна, тотална и агресивна война срещу Украйна. Ето защо цялата международна общност трябва внимателно да проучи уроците от "Минск", за да възстанови международния мир и сигурност днес и да избегне попадането в нови руски капани, смята Кулеба.
Външният министър представя пет урока, които светът трябва да е научил от преговорите на Украйна с Русия:
Урок №1: Грешка е да се замразява войната и решаването на териториалните проблеми да се отлага за "бъдещето"
Архитектите на Минските преговори вярваха, че запазването на статуквото и намаляването на военните действия ще бъде достатъчно, за да може конфликтът постепенно да се успокои. Това убеждение, основано на фалшивата предпоставка за предполагаемата готовност на Русия за компромис, доведе до истинска катастрофа за Украйна, европейския ред и света.
Всъщност от самото начало на Минските споразумения и по време на целия Мински процес Москва се подготвяше за пълномащабна война срещу Украйна. Докато руските представители продължаваха да имитират дипломация, Кремъл тихо изграждаше военните си сили и планираше да срине демократичния международен ред с един унищожителен удар.
Урок №2: Русия не преговаря добросъвестно
Светът виждаше в Минск платформа за диалог и път към мира, докато Русия го възприемаше като инструмент за постоянно преследване на агресивните си цели и унищожаване на Украйна чрез политически натиск и без да е необходимо да започне пълномащабно нахлуване.
От самото начало руският президент Владимир Путин искаше да разруши украинската държавност. Ако това беше постижимо с политически и дипломатически средства, добре - и той се опита да използва Минск, за да ерозира украинския суверенитет. Но при провал в този случай, той през цялото време планираше да унищожи Украйна с груба военна сила.
Споразуменията от Минск бяха обречени на провал само по една причина: Руският режим никога не се е стремял към справедлив мир и честна игра. Дори в навечерието на пълномащабната инвазия Путин продължи да лъже право в очите световните лидери, отричайки плановете за нападение.
Измамата е в основата на руската външна политика и на начина, по който тя се отнася към международните си партньори - както в Европа, така и в Африка, Азия и други региони. Жертви, слабаци, поддръжници - това са хората, които Москва предпочита да вижда от другата страна на масата.
Урок №3: Деокупацията на Крим не може да бъде оставена настрана
Западната стратегия за противодействие на руската заплаха трябваше да се основава на решителни стъпки за деокупация на всички украински територии още през 2014 г.
Дори и сега, когато казвам, че Украйна има за цел да възстанови напълно териториалната си цялост, журналистите понякога решават да пояснят: "Включително Крим?". Този въпрос е безсмислен и само подсилва руския наратив, че Крим е специален. Не, не е. Една от най-сериозните грешки на Минския процес беше, че позволи на Русия да повярва, че въпросът за Крим не се обсъжда.
Няма и никога не е имало разлика между Крим, Донбас, Херсон, Киев и други региони. Всеки един от тях е от значение за реалната защита на европейската и световната сигурност. Когато Западът се съгласи де факто да си затвори очите за анексирането на Крим, той даде зелена светлина на нови руски империалистически посегателства.
Урок №4: Русия не отвръща на удара с конструктивен език и политика
Колко пъти сме чували от руските лидери, че са били измамени или надхитрени от другите? Но това е само проекция на собствените им цели, защото за Русия всяка победа е нечие поражение. Путинова Русия измисля сложни комбинации, за да измами другите, а не да намери общ интерес, дори и най-прагматичния.
В съзнанието на Путин всеки компромис е слабост. Ето защо единственият начин да се говори с него е на езика на силата. Днес Путин направи последния си залог, като реши да продължи с геноцидната агресивна война срещу Украйна на всяка цена. Това означава, че вече няма за какво да се говори с него. Той е направил своя избор и трябва да бъде победен.
Урок №5: Партньорите трябва да принудят Русия, а не Украйна, да направи отстъпки
През 2015 г. Украйна все още се крепеше на подвижни пясъци. Току-що бяхме започнали да възстановяваме армията си, части от териториите ни бяха окупирани, а икономиката тъкмо започваше да се възстановява от шока на революцията и войната. Русия разполагаше с мощна армия, лостове за енергиен натиск и мрежи от агенти за влияние.
По този начин някои от нашите партньори се опитаха да окажат натиск върху Украйна, за да бъдем "конструктивни", защото ни беше по-трудно да кажем "не".
Въпреки всички недостатъци на Минския процес Украйна се придържаше към задълженията си. Заедно с Франция и Германия се стремяхме към прозрачно уреждане и справедлив мир. Руският режим, от своя страна, не изпълни нито една точка от споразуменията Минск-1 и Минск-2.
Нито първата - за пълно прекратяване на огъня, нито втората - за изтегляне на всички тежки оръжия, нито някоя от следващите точки: разрешение за наблюдение от страна на ОССЕ, размяна на всички политически затворници и военнопленници и създаване на международен механизъм за предоставяне на хуманитарна помощ.
От избирането си през 2019 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски се опитва да обърне процеса от Минск, да го изведе от задънената улица въпреки всичките му недостатъци. По време на неговото президентство Украйна проведе 88 кръга от преговори с Русия. Усилията за намиране на прозрачно и честно решение се натъкнаха на "глухи уши" в Кремъл. Руснаците не желаеха уреждане на конфликта, камо ли справедлив мир. А Русия беше достатъчно цинична, за да изисква от другите да чуят "опасенията" на Москва, свързани със сигурността.
Анализът на Кулеба продължава с това, че "след като Кремъл не успя да постигне целите на пълномащабната си агресия, сега Путин се опитва да надхитри Украйна и международната общност". Последните изявления на Русия подсказват желанието ѝ да си осигури ново споразумение от "Минск" - нов капан за света. Но това, което Русия наистина иска, е пауза, а не мир.
Всеки хипотетичен "Минск-3" може да има само един резултат - още по-кръвопролитна война, която ще засегне не само Украйна, но ще привлече цялото евроатлантическо пространство и света като цяло. Повтарянето на грешките няма да доведе до по-добри резултати.
Никоя друга нация не жадува за мир повече от Украйна. Но ние се нуждаем от справедлив и траен мир, който ще предотврати нова геноцидна война срещу украинците и други народи. Ето защо Зеленски предложи Формула на мира с 10 конкретни стъпки, обхващащи възстановяването на ядрената, продоволствената и енергийната сигурност в интерес на цялата международна общност.
Ако цялата международна общност заеме силна, консолидирана позиция, тогава Русия няма да има друг избор, освен да спре убийствата си на украинци и да започне истински преговори по същество. Единната воля на света е ключът към ефективната дипломация и постигането на устойчив мир за много десетилетия напред.
Освен това смятам, че гласът на Запада не е достатъчен, за да се разреши глобалната криза в сигурността, предизвикана от войната на Русия, и да се гарантира дългосрочен международен мир. Достигнали сме повратна точка, в която позицията на държавите от Глобалния юг може да помогне за постигането на този резултат. Съдбата на дипломатическото решение на войната зависи от това дали държавите от Азия, Африка, Близкия изток и Латинска Америка ще се активизират и ще използват своята тежест и влияние. Всеки глас и всяка държава са важни, защото в Устава на ООН няма "големи" и "малки" държави, влиятелни и невлиятелни, шампиони или аутсайдери.
Тези, които искрено се стремят към мир, трябва да се присъединят към консолидираните международни усилия за прилагане на украинската формула за мир. Разработихме я по гъвкав начин, като позволихме на държавите да се ангажират само с онези елементи на формулата, които напълно споделят, и да поемат ръководството в някои специфични области на усилията за изграждане на мира, без да се ангажират с останалите.
Недостатъците на процеса от Минск не трябва да се повтарят. Всъщност те трябва да послужат като пример за това как не трябва да се преговаря с Русия. На дипломатически език "да се мине през Минск, да се мине през Минск" се е превърнало в съкращение на опитите за преговори за прекратяване на една война, които водят само до обратен резултат и позволяват на агресора да започне още по-кървава и по-жестока агресия.
Затова посланието ми днес е просто. Не допускайте нов "Минск" за Украйна и за света!", завършва Дмитро Кулеба.
ОЩЕ: "Ди Велт": Статията за помощта на България за Украйна не е платена
