Пандемията засилва разделението на европейския пазар на труда между квалифицирани и неквалифицирани работници въпреки финансовата подкрепа на правителствата, предотвратяваща повторение на масовата безработица, причинена от финансовата криза преди десетилетие, пише Financial Times.
Пазарът на труда на блока е до голяма степен защитен от последиците от коронакризата заради щедрите правителствени стимули и политиката на централните банки. Това включва програми за покриване на заплатите на около 50 млн. души, които са били съкратени при първата вълна.
Перспективите се подобряват от лятото насам въпреки втора вълна и въведените нови икономически блокади, според Consensus Economics, която осреднява икономическите прогнози на водещи икономисти.
Според Евростат заетостта в блока се е увеличила с почти 1% през третото тримесечие, тъй като много от тези, които са напуснали работната сила през пролетта заради коронавируса, са се върнали на работа или са намерили нова. "Този път говорим за огромни планове за фискално възстановяване в Европа, които трябва да могат да предотвратят огромен скок на безработицата", коментира Стефано Скарпета, директор по заетостта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Броят на рекламите на уебсайта за работни места Indeed се понижи рязко, когато пандемията удари, но оттогава частично се възстановява. Например през ноември се отчита 25 на сто спад на годишна база на обявите в Италия спрямо 43% през юни.
Цялостното подобрение обаче прикрива някои детайли. През първата половина на годината се наблюдава 7% спад на работните места за нискоквалифицирани работници в еврозоната, докато броят на висококвалифицираните работни места нараства с 3%, според Европейската централна банка (ЕЦБ).
Хората, които губят работата си, се нуждаят от преквалификация, тъй като има несъответствие между създаваните работни места и тези, унищожени от кризата. "Дори и да се създадат достатъчно нови работни места в икономиката след пандемията, те може да не са еднакво достъпни за всички", коментира в своя реч управителят на ЕЦБ Кристин Лагард.
Повишената автоматизация в много индустрии в 26-те най-големи икономики в света се очаква да унищожи 85 млн. работни места до 2025 г., но ще създаде и 97 млн. нови, т. е. нетно ще има 12 млн. работни места повече, според скорошен доклад на Световния икономически форум.
Какво е нужно на работниците и как трябва да действат политиците, четете в Expert.bg.
