Заради динамичната среда на Балканите предизвикателствата пред бъдещия първи дипломат на Европа Жозеп Борел са много и различни в същината си. Проблемите, трупани с години, започнаха да ескалират. И все повече изглежда, че задача номер 1 за Борел ще бъде да запази мира и проевропейската ориентация на Балканите. При изслушването му пред европейските комисии през изминалата седмица той акцентира върху това, че Европейският съюз трябва да се научи да използва езика на силата. Ще му помогне ли тя в решаването на проблемите на Балканите? Actualno.com публикува пълния текст на анализ по темата на Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика.
Бъдещият върховен представител признава мащаба на геополитическото предизвикателство на Балканите. Но справянето с това предизвикателство няма да зависи само от него.
Страните от Балканите най-вероятно са доволни от цялото внимание, което получиха през изминалите седмици. Жозеп Борел, кандидата за върховен представител за общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз, коментира, че регионът ще бъде една от централните точки през неговия мандат, като обеща, че първото му официално посещение ще бъде в Прищина. Същевременно, държавният секретар на САЩ Майк Помпео посети Северна Македония и Черна гора, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган беше посрещнат с церемония с червен килим в Белград. И така, за какво е цялата суматоха?
Истината е, че ЕС от известно време е заседнал в Западните Балкани, откакто се разбра, че разширяването - като цел, а не като процес - ще бъде отложено за обозримото бъдеще. Номинацията на бившия министър на правосъдието в Унгария Ласло Трошани за европейски комисар по преговорите за разширяване - въпреки факта, че e частично отговорен за атаките срещу върховенството на правото в Унгария при неговия шеф Виктор Орбан – нямаше как да се хареса на много европейски лидери. Оттук и отхвърлянето на кандидатурата на Трошани в Комисията по правните въпроси на Европейския парламент.
Новият унгарски кандидат, дипломата Оливер Вархели изглежда по-малко противоречив - но основният проблем остава. Представителят на практически автократична държава, която непрестанно се противопоставя на европейската общност на ценности, трудно може да бъде достоен защитник на демокрацията на Балканите. Мнозина се опасяват, че унгарският комисар ще насърчава модела на управление на Орбан сред елитите на Балканите, които вече са изкушавани да свръхцентрализират властта чрез контрол на медиите и икономиката.
В този контекст изслушването на Борел даде обнадеждаващ знак на региона. „Балканите и източният фронт на Европа, това е приоритетът на външната ни политика“, каза той по време на сесията си в Европейския парламент на 7 октомври. Това, което остава след прекратяването на присъединяването като достоверна крайна цел, е геополитическият подход с акцент върху диалога между Косово и Сърбия (който, за разлика от разширяването, е във владението на върховния представител). „Трябва да постигнем споразумение между Сърбия и Косово и това ще бъде мой приоритет“, каза Борел.
Бъдещият върховен представител беше ясен в ангажимента си за проблемите на региона, въпреки широко разпространените подозрения за предубеждения, породени от отказа на Испания да признае Косово за независима държава. Новият тласък в Брюксел трябва да доведе до така необходимата промяна в диалога Белград-Прищина - процес, който беше дерайлиран от липсата на лидерство на ЕС, наред с други фактори. Неотдавнашната дискусия на Сърбия и Косово за размяна на земи промени диалога изцяло, преди да се провали поради съществени разногласия и липса на комуникация.
Задачата на Борел няма да бъде лесна. Докато се занимава с недоверието между Сърбия и Косово, Борел ще трябва да работи и с Ричард Гренел, чието изпращане в Берлин предизвика изданието the Atlantic да го нарече “най-Тръмп посланика на Америка”. Новобранецът на Балканите, обикновено зает да подкрепя политиката за Иран на президента на САЩ, споделя трол стила на Доналд Тръмп в международната дипломация и най-вероятно ще следва линията на бившия съветник по национална сигурност Джон Болтън относно Косово и Сърбия. Болтън, най-гласният защитник на размяната на територии, беше убедил Белия дом, че САЩ могат да постигнат бърза и нужна победа чрез сделката. През първите години на този век Гренел беше говорител на Болтън в ООН. След назначаването на заместник-помощник държавния секретар Матю Палмър за специален пратеник на Западните Балкани в края на август, сега се очертава подход на „Джекил и Хайд“ на САЩ към региона.
Междувременно, политическият терен в Косово се променя. Vetevendosje (Самоопределение) – радикално лява партия против статуквото, която води кампании срещу ООН, чуждата намеса и корупцията - спечели парламентарните избори в страната. Харизматичният ѝ лидер Арбин Курти в момента събира надеждите на повечето хора в Косово. Двадесет години след като бившите партизани от Армията за освобождение на Косово завзеха властта в Прищина, косоварите сега искат да разрушат порочния кръг от непотизъм, провалена реформа, икономическа стагнация и обществено недоволство. От гледна точка на рестартиране на диалога, при новия ред може да не са много по-лесни преговорите с предишния премиер Рамуш Харадинай. Курти залага репутацията си на човек, който не прави сделки. Освен това, отношенията му с групата на Болтън във Вашингтон са по-малко близки от тези на президента на Косово Хашим Тачи, съавтор на плана за размяна на земи.
За сметка на това, сръбският президент Александър Вучич е заплашен не от политически промени, а от икономика в стагнация. Според Световната банка прогнозираният растеж на БВП на Сърбия през 2019 г. ще бъде около 3 процента, което е спад след 4,2 процента през 2018 г. На Западните Балкани се наблюдава тежко изтичане на мозъци (до една трета от населението е напуснало през последните десет години) и ниски инвестиции, страните в региона променят своите залози. Сърбия приветства китайските и турските инвестиции, иска да закупи руска и турска военна техника и обсъжда планове за създаване на зона за свободно движение и търговия със съседите си (което би изключило Косово, единствената страна, която няма безвизов режим с ЕС). Вучич дори планира да подпише на 25 октомври споразумение за присъединяване към Евразийския икономически съюз - блок, ръководен от Русия, който включва Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан.
Възстановяването на диалога между Белград и Прищина ще отнеме много дипломатическа енергия и постоянство. Ще трябва да се вземат под внимание надеждите и стремежите на гражданите в региона, да има подкрепа от правителствата и опозиционните групи и съседите да бъдат убедени, че това няма да повлияе на регионалната стабилност. Търсенето на споразумение на Балканите наистина ще бъде тест за ЕС: по думите на Борел, „ако ние като европейци не сме в състояние да разрешим този проблем в непосредствена близост, е много трудно да повярваме, че ще бъдем геополитическа сила.“
На други места в реално време настъпват геополитически промени. Докато Ердоган беше на посещение в Белград, турската армия започна инвазия в Северна Сирия. Операцията, насочена към контролираните от кюрдите райони, несъмнено ще измести много повече цивилни - за които балканският маршрут би бил най-краткият път на запад. Още една мигрантска вълна би дестабилизирала региона и ако ЕС не им осигури достатъчно подкрепа, балканските страни могат да бъдат тласнати в обятията на различни външни участници. За Русия ще бъде още по-лесно да твърди, че ЕС е неспособен и НАТО е остарял и да предложи помощ в сигурността и отбраната, намалявайки силата на Алианса.
Като испански външен министър, Борел се е изправял пред много трагедии, свързани с миграцията по Западния средиземноморски път и следователно би разпознал мащаба на потенциалния проблем на Балканите. Решенията на този проблем, обаче, ще бъдат в ръцете на държавите-членки. Борел е прав: ако Европейският съюз се провали на Балканите, трудно ще бъде взиман на сериозно на международната арена.
