Миналата седмица босненското правителство призова Израел да се намеси в бързо ескалиращия спор на страната със сръбското малцинство. То призова външния министър Яир Лапид да мобилизира международната общност, тъй като дългогодишното етническо напрежение заплашва да раздроби още повече малката балканска държава по етнически и религиозен признак.
Искането на министъра на външните работи Бисера Туркович, което се отнася до усилията на сърбите да отменят закона, забраняващ отричането на клането в Сребреница през 1995 г., дойде само няколко седмици след като лидерът на босненските сърби Желка Цвиянович посети Израел. Там той се срещна с висши израелски служители, между които министъра на финансите Авигдор Либерман и министъра на жилищното строителство Зеев Елкин.
Тези действия подчертават как и двете страни в зараждащата се политическа криза се опитват да използват моралната позиция на Израел по въпросите на геноцида, за да подкрепят своите аргументи.
Призивът дойде, след като комисия, оглавявана от израелския историк по Холокоста Гидеон Грейф и свикана от Република Сръбска (сръбския анклав в Босна и Херцеговина), заключи по-рано тази година, че броят на жертвите в Сребреница е силно преувеличен.
„Сравняването на собствената кауза с Холокоста е начин за придобиване на морален авторитет“, казва Ефраим Зуров, директор на израелския офис на Центъра "Симон Визентал". „Ако партизаните от едната страна на конфликта успеят да привлекат на помощ израелски експерт или водещи официални лица, тогава те привидно са спечелили спора", обяснява той. "Яир Лапид не е историк, но в този случай те смятат, че тежестта на позицията му на външен министър ще им помогне да спечелят тази битка".
Става въпрос за неотдавнашните усилия за отмяна на законодателството, забраняващо отричането на клането в Сребреница - при което според няколко международни трибунала босненско-сръбските сили са убили около 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета по време на жестоката посткомунистическа гражданска война - като акт на геноцид.
"Премахването на законодателството, криминализиращо отричането на военните престъпления, геноцида и Холокоста, би създало опасен прецедент, който би имал тежки последици, на каквито бяхме свидетели през 40-те и 90-те години на миналия век", пише Туркович в писмото си до Лапид. "Ето защо Ви призовавам да се обърнете към международната общност и да използвате двустранните си канали, за да гарантирате, че подобна изключително опасна и неприемлива стъпка няма да се състои", заявява тя. "Мълчанието по отношение на този ход би било равносилно на съгласие с окончателното решение."
Освен въпроса за Сребреница, отмяната на закона би означавала, че отричането на Холокоста също "ще стане юридически ненаказуемо", твърди Туркович, заявявайки, че отричащите Сребреница и Холокоста "използват едни и същи жестоки методи" за омаловажаване на престъпленията, като същевременно възхваляват техните извършители. Така създават предпоставки за "повторение на най-мрачните дни от нашата история".
Лидерите на Република Сръбска отдавна отричат валидността на решенията на международния трибунал, които определят убийствата като геноцид.
В началото на тази година напускащият поста върховен представител на ООН Валентин Инцко, който беше натоварен с надзора на Дейтънското споразумение от 1995 г., публикува декрет, криминализиращ отричането на геноцида, което предизвика заплахи от страна на сърбите да се оттеглят от армията на страната, за да създадат свои собствени независими сили, и доведе до опасения за стабилността на Босна.
Миналия петък сръбските депутати гласуваха да започнат работа по отцепването на Република Сръбска от въоръжените сили, съдебната и данъчната система на Босна в необвързващо предложение, целящо да проправи пътя за отделяне от Босна и Херцеговина.
Съединените щати и Европейският съюз разкритикуваха този ход като "още една ескалираща стъпка", а опозиционните лидери предупредиха, че той може да доведе Република Сръбска до нова война.
Запитана за писмото си, Туркович заяви пред "Хаарец", че според нея международната общност не трябва да се примирява с "отричащите Холокоста и геноцида в Сребреница", като подчерта, че такива хора "трябва да бъдат санкционирани и да не им се позволява да държат като заложници нормалното функциониране на правителството в Босна и Херцеговина".
"Вярваме, че еврейската общност особено добре познава тежките последици, когато международната общност не успее да се противопостави на ултранационалистите", добави тя.
Якоб Финци, председател на организираната еврейска общност в Босна, изглежда се съгласява, като заяви, че босненските евреи се противопоставят на усилията за изменение на Наказателния кодекс с цел забрана на отричането. Той заявява, че е съгласен с неотдавнашното изявление на Световния еврейски конгрес, в което клането е обявено за геноцид.
Според професор Йелена Суботич, политолог от Държавния университет в Джорджия, която се занимава с историята на политиката в Западните Балкани, Холокостът и Сребреница са неразривно свързани в съвременна Босна.
В разговор с "Хаарец" миналия месец Цвиянович заяви, че "в Босна не се отрича геноцида", и заяви, че разногласията относно военните престъпления от 90-те години всъщност вредят на страната ѝ.
„Босна не може да върви напред“, каза тя, "защото дори и в днешно време обсъждаме само тези неща, вместо да обсъждаме, например, капацитета ни в енергийния сектор, който е огромен в региона".
Запитана дали има предвид, че босненските мюсюлмани са прекалено фокусирани върху геноцида, тя отговори, че не е имала предвид това. „Закопавайки се обаче постоянно в тази тема, не можем да гледаме към бъдещето", заключи лидерът на босненските сърби.
-------------------------------------------------------
Анализът е на Самуел Сокол за „Хаарец“. Превод БГНЕС
Самуел Сокол е журналист, бивш кореспондент на „Джерусалем пост“ и автор на репортажи за „Jewish Telegraphic Agency“, „Israel Broadcasting Authority“ и „Times of Israel“. Той е автор на книгата "Хибридната война на Путин и евреите".
