Начинът, по който Русия реагира на атаките на Израел срещу ирански цели в Сирия, може да направи разликата дали регионът ще се превърне в пълномащабна война или ще продължи да кипи на сегашното си, вече опасно ниво, пише в своя анализ Скот Райтър за RT.
В официално изявление миналата седмица специалният пратеник на президента на Русия в Сирия Александър Лаврентиев посочи, че Москва бързо губи търпение към Израел заради въздушни удари срещу предполагаеми ирански цели на сирийска земя.
I backed Assad because of his staunch position of resistance against Israel. The muslim brotherhood & their Arab financiers are proven bootlickers of zionism. In the name of our Martyrs, Assad backers will not accept any less than every inch and resistance till the last breath.
— Syrian Girl 🇸🇾🎗 (@Partisangirl) March 9, 2021
„Рано или късно чашата на търпението, включително сирийското правителство, може да прелее и ще последва ответни действия, което съответно ще доведе до нов етап на напрежение", заяви той.
"Тези атаки трябва да бъдат спрени, те са контрапродуктивни. Надяваме се, че израелската страна ще ни чуе, включително и опасенията ни относно евентуалната ескалация на насилието в Сирия", добави Лаврентиев.
Russia building new permanent military base in Syria https://t.co/zq4lL2ZB39
— Middle East Monitor (@MiddleEastMnt) March 5, 2021
Езикът, макар и дипломатичен, оставя малко място за погрешно тълкуване. Използвайки термина „включително“, че сирийското правителство губи търпение, Лаврентиев не оставя съмнение, че другата „заинтересована“ страна е Русия.
Един от основните проблеми, с които се сблъсква Русия, беше избягването на конфликт в нейното въздушно пространство между нейните военновъздушни сили и военната коалиция, оглавявана от САЩ.
Тази задача се усложнява от факта, че Съединените щати използват кампанията за противодействие на Ислямска държава като прикритие за обучение и оборудване на други ислямистки сили, посветени на отстраняването на президента Асад. САЩ също се опитваха да използват влиянието си върху сирийските кюрди за създаване на автономен регион в североизточна Сирия, който действаше извън контрола на Дамаск.
Русия се сблъска с подобен проблем с Турция, член на НАТО, чиито неоосмански амбиции доведоха до провеждане на политика, която, ако беше успешна, би довела до поглъщането на сирийската провинция Алепо в турската сфера на влияние.
Русия, която признава абсолютната необходимост от иранско участие в Сирия, се опитва да окаже натиск върху Иран да намали присъствието си по спорната граница на Сирия с Израел.
Докато Русия многократно е предупреждавала Израел за дестабилизиращия ефект от въздушните му удари, Москва избягва да отправя директни заплахи срещу Тел Авив. Изказването на Лаврентиев е заявка за промяна на това уравнение.
Да момента Русия не позволява на бойните си самолети да оперират в райони, където биха могли да срещнат израелски самолети. Тази политика на сдържаност изглежда окуражи Израел, който наскоро увеличи както обхвата, така и мащаба на въздушните си удари срещу иранските позиции в Сирия.
Последният пример
Турски безпилотни летателни апарати Bayraktar ("Байрактар") са извършили групова атака срещу зенитно-ракетен комплекс "Панцирь-С1" ("Панцир") руско производство, намиращ се на въоръжение в сирийската армия, съобщава Lenta.ru.
Според информацията, в атаката са участвали цели 20 от турските ударни дронове. Те изстреляли няколко десетки ракети по руския комплекс, разположен в сирийската провинция Идлиб, но не успели да го унищожат. Един от боеприпасите обаче се взривил в непосредствена близост до "Панцир"-а и нанесъл известни поражения, които били отстранени от руски специалисти малко след това.
Пред изданието Soha турският военен експерт Енес Кай, коментира, че сирийският екипаж е допуснал редица грешки. Според него, на първо място, операторите са могли да задействат комплекса по-рано и да унищожат дроновете, преди те да достигнат необходимото разстояние, от което могат да стрелят.
Soha съобщава, че при атаката са използвани управляеми ракети турско производство MAM-L и MAM-S, но повечето от тях са прихванати от ЗРПК "Панцир".
За автора
Скот Райтър е бивш офицер от разузнаването на американската морска пехота. Автор на книгата "Кралят-скорпион: Самоубийствената прегръдка на Америка на ядрените оръжия от Рузвелт до Тръмп". Служил е като инспектор по споразумението за ядрените оръжия със Съветския съюз. Освен това служи в щаба на генерал Шварцкопф през първата война в Персийския залив, както и като оръжеен инспектор на ООН от 1991 до 1998 година.
