Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Изправена ли е Украйна пред недостиг на ракети за противовъздушна отбрана?

10 април 2023, 07:30 часа • 6012 прочитания

Въоръжените сили на Украйна ще се сблъскат с проблеми в операциите си по противовъздушна отбрана до юни. Това прогнозира вестник "The Washington Post", позовавайки се на американски военни и разузнавателни документи, които се появиха в интернет. Информацията, съдържаща се в документите, датирани от края на февруари и началото на март, изглежда е била подготвена за високопоставени служители на Пентагона, отбелязва WP.

ОЩЕ: Интервю с военен експерт: Защо украинската ПВО е безсилна срещу руските S-400

Според една от оценките, направена в края на февруари, "способностите на украинската противовъздушна отбрана със среден обсег на действие за защита на фронтовата линия ще бъдат напълно изчерпани до 23 май. Предполага се, че Украйна ще издържи още две или три вълни от атаки" от руски ракети и безпилотни самолети. 

"С изчерпването на боеприпасите на първото ниво на защита ще се увеличат темповете на потребление на второто и третото ниво, което ще намали способността за защита от руски въздушни атаки от всички височини", се казва в секретния документ, цитиран от БГНЕС.

ОЩЕ: Шойгу започва модернизация на системата за ПВО на Москва

Една от диаграмите на изданието показва скоростта на изгаряне на украинските зенитни боеприпаси и посочва графика за тяхното изчерпване, като прогнозира, че системите SA-11 ще излязат от строя до 13 април, американските NASAMS - до 15 април, а SA-8 - до края на май.

Междувременно представителят на украинските военновъздушни сили Юрий Игнат определи системата за противовъздушна отбрана на страната като средство, което непрекъснато се променя в зависимост от бойните условия и данните от разузнаването, което прави информацията отпреди месеци неактуална.

Как работят ПВО системите?

Системите за противовъздушна отбрана изстрелват снаряди, които прихващат и унищожават въздушни заплахи, сред които ракети, хеликоптери и дронове. При засичане на заплаха на радарите обаче, тя трябва да бъде идентифицирана по това как се държи и какви са нейните характеристики, включително скоростта и надморската му височина, обяснява Том Карако, директор на проекта за противоракетна отбрана в Центъра за стратегически и международни изследвания, мозъчен тръст пред The Washington Post.

Операторите трябва също така да определят дали даден обект е приятелски, като например, цивилен или съюзнически военен самолет. Ако бъде идентифицирана заплаха, системните оператори и командири трябва да решат дали има нещо, което могат да направят, за да я спрат. Времето винаги е враг в противовъздушната отбрана и една ракета може да се движи достатъчно бързо, за да напусне наблюдаваната зона преди войските да могат да я идентифицират, проследят и стрелят по нея. „Може да успеете да го видите, но може да не сте в състояние да направите нищо по въпроса“, казва Карако.

ОЩЕ: Забавни мемета заляха интернет след като руснаците качиха ПВО по покривите в Москва

Съставът на всяка система за противовъздушна отбрана е различен. Например комплектът NASAMS — съкращение от National Advanced Surface-to-Air Missile Systems, включва команден пункт, сензори, радарна система и боеприпаси, които могат да бъдат изстреляни от самостоятелна капсула или от задната част на камион. Това е системата за противовъздушна отбрана, използвана за защита на Белия дом.

Къде е ограничена ПВО?

Теренът сама по себе си представлява предизвикателства в зависимост от това какъв вид боеприпаси се използват. Балистичните ракети, изстреляни от сушата, например, произвеждат много топлина, което помага да се открие изстрелването им веднага. Освен това те летят с предсказуеми траектории, пише в неотдавнашен доклад Проектът за противоракетна отбрана. Крилатите ракети, от друга страна, могат да бъдат изстрелвани от въздуха или от кораби. Те са проектирани да летят ниско, където хоризонтът и други фонови характеристики като терена могат да скрият оръжието, правейки го неоткриваемо за решаващи минути.

Следете развитието на войната в Украйна тук

Това означава, че физическото пространство, което системите за противовъздушна отбрана ефективно наблюдават, може да се разшири или свие в зависимост от това колко високо е влитащият снаряд: колкото по-висок е обектът, толкова по-малко фонов шум има, което улеснява сензорите на системата да го открият. Американската армия се опитва да промени това, казва Карако. Едно потенциално решение е да се разпределят сензори на няколко места, които могат да събират информация за даден обект и да насочват данните към екипаж на противовъздушната отбрана, вместо да разчитат на няколко системи, които може да не са достатъчно близо. Друго възможно решение е да поставят сензори високо върху високи обекти, като кули, създавайки по-широка зона за наблюдение.

ОЩЕ: Големият въпрос: Ще продължи ли САЩ да подкрепя Украйна и след Байдън?

Друг присъщ проблем за противовъздушната отбрана е, че винаги има повече заплахи, отколкото системи, предназначени да ги победят. Докато Украйна има свои собствени способности, като С-300 от съветската ера, те вероятно са приоритетни цели за Русия и някои от тях са унищожени след инвазията. „Това, което Украйна иска и което смятаме, че може да бъде предоставено, е интегрирана система за противоракетна отбрана“, каза през октомври председателят на Обединените началници на генерал Марк А. Мили, който се появява заедно с Остин, описвайки комбинация от системи, които са различни диапазони. „Това не контролира цялото въздушно пространство над Украйна, но те са предназначени да контролират приоритетни цели, които Украйна трябва да защити“, допълва той.

Какво използва Русия за атака?

Русия изстрелва комбинация от по-стари и по-нови ракети от различни места, включително от стратегически бомбардировачи в Каспийския регион и крилати ракети "Калибър", изстреляни от Черно море, каза Юрий Сак, съветник на министъра на отбраната на Украйна. Ракетите "Калибър" са скъпи и са предназначени за цели с висок приоритет, което прави руската стратегия за поразяване на гражданска инфраструктура объркваща, тъй като по този начин Москва не напредва на фронта. Ракетите, предназначени да пробият противовъздушната отбрана на стационарни наземни цели, летят автономно и до голяма степен хоризонтално на малка височина, по предварително програмирани координати.

Руснаците също са проектирали своите системи за противовъздушна отбрана S-300 за стрелба по наземни цели, каза Сак, като уточни, че тъй като те летят бързо на ниски височини, прехващането им е трудно. През юли губернаторът на Николаев, град в южна Украйна близо до Черно море, каза, че руските сили са поставили GPS устройства към своите бойни глави S-300, изстрелвани по наземни цели, но това се е оказало не особено успешно решение, тъй като така те са неточни.

ОЩЕ: На лов за руски дронове (ВИДЕО)

Иранските дронове също са част от арсенала на Русия, като през изминалите месеци тя изстреля стотици подобни летателни апарати по Украйна. Те обаче се оказаха крайно неефективни, тъй като на практика бяха сваляни на 100% от противовъздушната отбрана. В началото на годината стана ясно, че дроновете Shahed-136, доставени на Русия от Иран, са сравнително евтини, докато наборът от оръжия, използвани за неутрализирането им, е много по-скъп, обясняват експерти. Артьом Старосиек, ръководител на Molfar, украинска консултантска компания, която подкрепя военните усилия на страната, изчислява, че използването на ракета за сваляне на дрон струва до седем пъти повече, отколкото самия безпилотен самолет. Производството на иранските дронове може да струва едва 20 000 долара, докато цената на изстрелването на една от ракетите земя-въздух, използвани от Украйна, може да варира от 140 000 долара за С-300 от съветската епоха до 500 000 долара за произведения в САЩ NASAMS, или Национална усъвършенствана ракетна система земя-въздух. Това е дисбаланс, който с течение на времето може да бъде в полза на Русия, струвайки скъпо на Украйна и нейните съюзници, смятат анализатори.

ОЩЕ: "Човешкият живот няма цена": Минимум седем пъти по-скъпи са ПВО-ракетите от иранските дронове, които свалят над Украйна

Елин Димитров
Елин Димитров Отговорен редактор
Новините днес