Италия все по-трудно обслужва своите дългове, токсичните кредити подкопават стабилността на италианските банки, а реалният бизнес е лишен от достъп до кредити. Италия поема по пътя на финансовата и икономическа деградация, предупреждават експерти, цитирани от БГНЕС.
Конфликтът между Италия и Европейския съюз рязко се изостри: италианското правителство категорично отхвърли искането на Брюксел да съкрати бюджетния дефицит. Рим е заплашен от санкции, но управляваща коалиция не желае и не може да изпълни исканията на Евросъюза, защото напрегната социално-икономическа ситуация в страната не ѝ остава пространство за маневриране. Много наблюдатели смятат, че банкрутът на Италия е неизбежен и това може да нанесе смъртоносен удар по Евросъюза и единната европейска валута. В сравнение с това гръцката криза ще изглежда като детска шега. Европейските медии определят ситуацията като „трагична“.
Според германския икономист Хайнрих Мюлер може да бъде разбрана позицията на обикновените италианци, които не желаят да плащат за безумните дългове на своята страна. Но политиката, която провежда управляващата популистка коалиция в Рим, води до катастрофа от европейски мащаб. Управляващите от движението „Пет звезди“ и Лига заявиха, че ще повишат тавана на дълга за следващата година, за да изпълнят предизборните си обещания. Много от поетите ангажименти са популистки по своя характер: например, движението „Пет звезди“ настоява за повишаване на минималния гарантиран доход за бедните, Лига – за съкращаване на данъците. Новият бюджет ще означава увеличаване на и без това огромния държавен дълг на страната, който надхвърля 130% от БВП, което е един от най-високите показатели сред развитите страни. Политиката на Рим напълно подкопава Пакта за стабилност и растеж на ЕС, които предвижда горна граница държавния дълг от 60%. При това пари за модернизация и структурни реформи не се предвиждат от новия бюджет, смятат анализаторите. Това означава, че парите просто ще бъдат изядени.
Проблемът постепенно става не само икономически, но и политически. Зад него стои националистическото предизвикателство на Рим спрямо Брюксел и не само по въпроса на бюджетните икономии. Италианците са подразнени както от нежеланието на ЕК да помогне на Италия за разрешаването на тежката миграционна криза, така и по други въпроси, пречещи за провеждането на национално ориентирана политика. Не трябва да се забравя, че преди въвеждането на единната европейска валута италианската икономика се развиваше динамично, въпреки „слабата“ лира.
Според Янис Варуфакис, бивш министър на икономиката на Гърция, главната причина за кризата е „ужасно неудачно“ измисленият валутен съюз. Той е изграден така, че италианската икономика в него се задъхва, докато Германия обира целия каймак. Доскоро „проевропейските“ правителства на Италия сляпо следваха указанията на Брюксел и провеждаха политика на строги икономии, което доведе до пълна икономическа стагнация.
Главният икономист на най-старата германска банка „Беренберг“ Холгер Шмидинг е убеден, че дългогодишната криза, която заплашва не само стабилността на Италия, но и на еврозоната като цяло, едва сега започва. Главната опасност за Италия идва от негативната реакция на пазарите, дълговете стават трудни за обслужване. Италианските облигации губят стойност, обемът на „лошите книжа“ подкопава позициите на италианските банки. На свой ред малкият и среден бизнес, на който се базира италианската икономика, е лишен от банкови кредити. Възниква затворена спирала на финансова и икономическа деградация.
Изглежда, че ЕС ще изчака по политически причини до майските избори за Европарламент с въвеждането на глобата от 3,4 милиарда евро. Но пазарите няма да чакат толкова дълго и ударът по италианските банки ще съвпадне с началото на годината. Положението се усложнява от това, че управляващите популисти възнамеряват да отменят редица важни структурни реформи, приети от предишните правителства, включително ще намалят годините за излизане на пенсия. Анализаторите смятат, че финансовата система на Италия няма да издържи на такъв натиск повече от две години. Това означава началото на първи акт на „италианската трагедия“. Много е вероятно, че при такова развитие на събитията през 2021 или 2022 г. Италия ще бъде принудена да напусне еврозоната.
Проблемите на италианската икономика не са нови, те са се натрупвали с десетилетия, но особено ясно се очертаха с приемането на еврото. Постепенно се образува „адска смес“ от слаб растеж, структурни изкривявания, спадаща производителност и увеличаваща се безработица. По главните икономически показатели Италия се доближава до нивото на страните от Източна Европа. За наука и иновации тя харчи едва 1,3% от БВП – два пъти по-малко, отколкото в Германия. Преките чуждестранни инвестиции практически са пресъхнали.
Особено тревожно изглежда ситуацията на пазара на труда. Едва 65% от гражданите в трудоспособна възраст имат работа, докато в Германия – 80%. В търсенето на работа италианците масово емигрират в чужбина, на първо място това са квалифицираните и научни кадри. Икономическите проблеми доведоха до рязък спад на жизнения стандарт и доходите. Под прага на бедността живеят над 10% от населението – това е показателят в страните от Източна Европа, в Германия – 3-4%.
Според водещите европейски икономисти има само един начин да се разкъса порочният кръг на икономическа и социална деградация – да се осигури икономически растеж при едновременното стабилизиране на финансите. Но предлаганите от управляващата коалиция мерки за намаляване на пенсионната възраст и данъци само ще задълбочат кризата. Още по-голяма вреда на икономиката нанася настоящия конфликт с Брюксел, който води до спад на кредитния рейтинг. На Италия й става все по-трудно да обслужва дълга, а на бизнесмените – да финансират инвестиции в производството, без които икономическият растеж е невъзможен. Освен това страните от еврозоната нямат и най-малкото желание да помагат на правителство, което открито нарушава основните принципи на европейската солидарност.