Американският историк и професор в университета "Джонс Хопкинс" Мери Сароте обяснява кои са грешките, допуснати от Запада в отношенията с Русия след обединението на Източна и Западна Германия в интервю за швейцарското издание Tages-Anzeiger.
"На 9 ноември 1989 година падна Берлинската стена. През 1989 година в Германия, като агент на КГБ е и Владимир Путин. Според историка това е повлияло на днешната му политика. "Съществува теория на операционалния код, издигната от американския политолог Александър Джордж. Според нея лидерите имат онази вътрешна ориентация или правила, определящи се от опита, получен във възрастта 20-30 години. Когато по-късно идват на власт те използват тези убеждения. Те са като ментална карта и действат съгласно нея. Мисля, че опитът за народното въстание в разделена Гермия е поставил отпечатък върху операционалния код на Путин. Тази теория помага да се обясин недостигът му на търпимост към всяка форма на разногласия между народа и властта. След прекараното време в Дрезден Путин знае, че протестите могат да излязат извън контрол", обяснява Сароте.
Обръщайки внимание на темата за влошаването на отношенията между Русия и Запада след анексирането на Крим историкът отбелязва: "Путин, очевидно изигра голяма роля в отчуждаването между Русия и Запада, но съществуват и други важни фактори, като дедемократизацията на Русия и корупцията. Така наречените цветни революции (2003 г. - в Грузия, 2004 г. - в Украйна и 2005 в Киргизия) непоправимо разрушиха отношенията. От гледна точка на Путин тези въстания са по инициатива на Запада. Най-много Путин се разсърди от протестите в Киев, тъй като никога не е признавал, че Украйна се е отделила от Русия. Окончателното разрушаване се случи с анексирането на Крим през 2014 година, което аз считам за края на времето след Студената война. Това беше насилвествена промяна на границите, което беше несъвместимо с консенсуса, съществуващ след Студената война, смята Сароте. Коментирайте грешките от страна на Запада в отношенията с Русия след падането на Берлинската стена историкът отбелязва, че след Студената война главна задача на Европа е била да намери възможност да интегрира Русия като конструктивен компонент, а не в качеството на противостоящ конкурент. Изглеждаше, че такава възможност можеше да даде Partnership for Peace, организация по безопаснотстта, свързана с НАТО. До 1984 година САЩ предпочитаха новите страни-участнички да влизат пробно преди да бъдат приети в НАТО. Победата на републиканците в междинните избори в САЩ лишиха Partnership for Peace от значимост в критичен момент. Договорът на републиканците с американците изискваше пълноценно разширяване на НАТО. Правителството на Клинтън реализира това. Но за развитието на партньорството трябваше да се отдели повече време. То не трябваше да заменя разширяването на НАТО, но можеше да спомогне за това Русия да възприеме по-добре този процес. Трагедия е, че споразуменията от времето на Студената война за контрола над оръжията вече не съществуват. Използването на ракети със среден обсег отново е възможно и това би било катастрофа, категорична е Сароте.
"Определено се намираме в ерата на нови конфликти. Русия променя граници, прилагайки сила и осъществява кибератаки срещу Европа и САЩ. Политическият институт във Вашингтон отново вижда в лицето на Москва основен противник. Затова възниква нова форма на Студена война, макар и без идеологическия компонент на предишната версия, което е важен отличителен белег. На пръв поглед, това изглежда трагично, но всъщност една нова Студена война не би била лош сценарий. Той би могъл да е по-благоприятен и приемлив, отколкото други сценарии. Не трябва да недооценяваме постиженията на Студената война. Има нещо много по-лошо от световната Студена война и това е световната гореща война. За съжаление Вашингтон и Москва, заедно или отделно разрушиха бариерите за безопасност на миналото. Но ние отново имаме нужда от такива споразумения.", заключава Мери Сароте.
