Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Историята помни: Първата корупционна измама на Владимир Путин

03 юни 2022, 07:30 часа • 32360 прочитания

През лятото на 1991 г., оглавявайки комисията по външни отношения на кметството в Санкт Петербург, Владимир Путин активно се захваща за работа – той търси възможности за износ от страната на стратегически суровини с помощта на малки фирми – от петрол до редкоземни метали. Тези сделки, настоява бъдещият президент, трябва да осигурят продоволствие на града, но продуктите така и не пристигат в Санкт Петербург.

Журналисти са установили, че в същото време комитетът на Путин се включва в друг фантастичен проект, който обещава да донесе на организаторите милиард долара – износ на "секретна съветска военна разработка", червен живак. Експортният артикул се оказа толкова виртуален, колкото и замразеното месо, за което се твърди, че е обещано в замяна на съветските редкоземни метали: червеният живак никога не е съществувал.

Този текст е част от съвместно разследване на телевизионния канал "Настоящее время* и Радио Свобода за първите стъпки на Владимир Путин във властта. Actualno.com публикува материала със съкращения. 

Малко след полунощ на 29 август 1991 г. самолет Ан-24 каца на малкото летище Моснов близо до Острава, третия по големина град в Чехия. От него слизат въоръжени бойци на чехословашките специални части URNA, арестуват служителите на летището и започват да разресват района. Командосите търсят товар, вероятно смъртоносен. Малко преди това военното контраразузнаване и службите за сигурност на Чехословакия получават информация, че в Острава от СССР е пристигнал "червен живак" – мистериозно вещество с фантастични свойства, което може да се използва или като супероръжие само по себе си, или да служи като негов основен компонент. Според разузнавателните служби 60 килограма червен живак се намират в бетонен контейнер някъде на територията на летището.

Търсенето продължава цяла нощ, но спецчастите не откриват никакъв червен живак на летището. По-нататъшното разследване стига до извода, че съобщението за опасен товар е било дезинформация от самото начало. Впрочем представители на чехословашките власти разказват уклончиво за операцията; накъде е трябвало да се отправи товарът от Острава, откъде е дошла информацията за него – така и остава неизвестно.

Две седмици по-късно руското издание "Комерсант" разказва за операцията в Чехословакия. Червеният живак трябва да е попаднал в Острава от СССР – и журналистите се опитват да разберат кой може да е неговият доставчик.

"В резултат на журналистическо разследване стана ясно, че някои съветски фирми действително са изпълнявали поръчки от чуждестранни компании за производство на червен живак", пишат авторите на материала. "[Към тях] се отнасят санктпетербургското съветско-американско СП "Алкор технолоджис инкорпорейтид", което според общопризнати експертни оценки се е доближило най-много до схемата за промишлено производство на това вещество".

Позовавайки се на председателя на борда на "Алкор" Иван Кузнецов и заместник-директора по наука на фирмата Рамаз Тадеев, изданието пише, че чуждестранни клиенти се обърнали към "Алкор" по повод червения живак година и половина преди събитията в Острава. Твърди се, че посредниците били готови да платят от 200 000 до 300 000 долара за един килограм от веществото при обеми до 500 килограма на месец. В "Алкор" заявили, че реалните поръчители на червения живак били скрити от верига посредници, но според компанията това били "арабски фирми".

"Настоящее время" и Радио Свобода се свързали с двамата автори на тази статия от 1991 г., нито един от тях не могъл да си спомни как във връзка с червения живак са успели да попаднат именно на компанията "Алкор". В същото време самата компания не само се позиционирала като водещ играч на пазара на червения живак, но и се радвала на подкрепата на влиятелни чиновници от Санкт Петербург.

През 1992 г. специално създадена комисия към вицепрезидента на Руската федерация признава, че червеният живак не съществува. Въпреки това в началото на 90-те години това вещество е в центъра на най-голямата измама в нова Русия. Много предприемчиви хора виждат продажбата на червен живак като възможност за бързо забогатяване, а най-високопоставените чиновници са готови да им повярват – или от користни интереси, или като отчаян начин да получат валута и да спасят страната от глад.

С опити за експорт на червен живак се занимава включително комитетът по външни връзки към кмета на Санкт Петербург, ръководен от Владимир Путин. Освен това този комитет притежава 16% от компанията, създадена с цел реализацията на червения живак в чужбина. 52% в същата компания принадлежат на "Алкор". Заедно те вземат участие в "последната голяма измама на ХХ век".

Суровина в замяна на храна

В началото на 90-те години на миналия век недостигът на храна в СССР достига своя връх. Купони за някои категории стоки са въведени още през 1988 г., година по-късно се разширява асортиментът от продукти, които могат да се получат само с купони. През април 1991 г. с цел да се пребори дефицитът в хода на "павловската реформа", е проведено рязко увеличение на цените – за един ден храната, пътуванията в транспорта и домакинските стоки поскъпват средно с 2- 5 пъти. Рафтовете на магазините са напълно празни, невъзможно е да се осребрят купони. Ценовата реформа не помага за справяне с дефицита – напротив, през лятото на 1991 г. страната е на ръба на глада. Обемите собствено селскостопанско производство падат катастрофално, а валута за закупуване на храна в чужбина няма.

Като един от начините за разрешаване на кризата в различните нива на управление виждат бартера – обмен на суровини за храна. За тази схема са необходими не само надеждни чуждестранни партньори, готови да доставят храна в замяна на съветски суровини, но и от бюрократични разрешения във вътрешността на страната, по-специално от квоти за износ. През есента на 1991 г. ръководителят на продоволствената комисия Петросовет Марина Сале иска от кметството постигане на разпределение на такива квоти от федералното правителство за току-що върналия историческото си име Санкт Петербург. Квотите са разпределени, изнасят се суровини, но гладуващият град така и не дочаква храна.

"По неофициален начин разбрахме, че на някакво специално заседание на правителството на Гайдар на нашия град са дадени квоти за бартер със западни фирми – метали, дървен материал и петролни продукти в замяна на храна. С това се занимаваше Путин. И така, времето минаваше, договорите бяха подписани, суровини бяха изнесени, но храната така и не пристигна. И никога не пристигна", разказва Сале пред журналиста Владимир Иванидзе.

Парламентарно разследване на Марина Сале и нейния екип разкрива множество нарушения, които струват на града десетки милиони долари. Като посредници за размяната на суровини за продукти комитетът на Путин избира никому неизвестни малки фирми, които трябва да получават огромни комисиони за услугите си. Цените на суровините са занижени, а на продуктите – завишени. Според разследването Владимир Путин и неговият заместник Александър Аникин подписват експортните квоти, заобикаляйки действащия закон. И най-важното: дейността на комисията, която трябва да помогне на града да се справи с продоволствената криза, така и не прави забележими хранителни доставки.

През януари 1992 г. Путин участва в закрито заседание на Петроградския съвет, на което представя на депутатите кратка справка със списък на компаниите, получили право да участват в бартерни сделки, и обема на доставките. Той обаче отказва да покаже сключените договори на комисията на Сале (тя е сформирана няколко дни преди тази среща), позовавайки се на търговска тайна. Комисията успява по-късно да получи само част от сключените от комитета на Путин договори от митниците и от Фьодор Шкруднев, заместник-представител на президента в Санкт Петербург. Оказва се, че данните в тези договори се различават значително от посочените в справката, предоставена от Путин.

Верни на Собчак

Най-неизгоден за града дори на хартия е договор, подписан от комитета по външни отношения на 13 януари 1992 г. (в същия ден, когато Путин се обяснява пред депутатите на Петроградския съвет) с акционерното дружество "Джикоп". Според договора фирмата е получила лицензи от кметството за износ на 13 997 килограма редкоземни метали от осем различни вида. "Джикоп" от своя страна трябва да похарчи 75% от приходите за закупуване на три хиляди тона месо в Германия и да го предостави на кметството на Санкт Петербург.

В анекса към договора са определени цените за редкоземни метали, няколко пъти по-ниски от пазарните. По една позиция – скандий – е подценена, според журналиста Владимир Иванидзе, 2000 пъти.

"Джикоп" обаче е само една от, по думите на Марина Сале, "подставените еднодневки", които Владимир Путин привлича за сделки през есента-зимата на 1991-1992 г. Но тя възниква неслучайно в схемата "суровина в замяна на храна". 55% от "Джикоп" принадлежат на друга фирма – "Коприс", за която кметството научава поне в края на лятото на 1991 г., когато няколко ленинградски (Ленинград е името на Санкт Петербург в съветски времена – б.р.) компании решават да съдействат на градските власти в дните на августовския пуч в СССР.

"Богатите хора не одобряват пролетарските революции и прочие нарушения на мирното демократично развитие. И в дните на преврата те решиха да дадат всичко, но да победят хунтата" – с тези думи започва статия, публикувана в "Комерсант" на 26 август 1991 г. В статията става дума за събитията от предната седмица – опита за преврат на ГКЧП (Държавен комитет за извънредно положение в СССР – б.р.). Вестникът разказва, че московските бизнесмени са изпратили към Белия дом (на Русия) лекарства, храна и дърва за огрев, а също така са отделили 300 "професионално подготвени хора за охрана". В Ленинград мащабите на подкрепата на бизнеса за демокрацията е по-скромен, но "Комерсант" споменава, че "верни на Собчак санктпетербургски (всъщност до официалното преименуване на града остават още около две седмици – б.р.) предприемачи организираха фонд в помощ на кметството и Ленсъвета" (Ленинградския съвет – б.р.). В статията са посочени само четири компании, "верни на Собчак": "Кронверк", асоциацията "Техноимпекс", "Коприс" ООД, както и съвместното предприятие "Алкор", което внася 100 хиляди съветски рубли в общия фонд.

"Коприс" от този списък е компанията, чрез която няколко месеца по-късно Владимир Путин се разбира да изпрати редкоземни метали в чужбина. Разделено със запетая, заедно с нея се споменава съвместното предприятие "Алкор" – което в бележката за червения живак на чехословашкото летище Мошнов е наречено пионер в производството на това вещество. Както успяват да разберат от "Настоящее время" и Радио Свобода, тази компания, заедно с комисията по външни отношения на кметството в Санкт Петербург, също става участник в съмнителната схема.

Червеният живак като спасител на Русия

Трудно е да се установи кога и къде възниква митът за червения живак. Няма единна дефиниция за това какво представлява той. Червеният живак по същество е събирателен образ, описващ хипотетична свръхсекретна военна технология, уж разработена в късния СССР. Някои твърдели, че червеният живак сам по себе си е оръжие, други – че той може да се използва за производство на ядрени заряди от ново поколение, трети – че червеният живак се използва в радарите, а четвърти – че е полезен при боядисването на дъното на кораби.

Червеният живак е описван като прах, като течност и дори като газ. Всички тези разнообразни "червени живаци" са обединени от няколко характеристики: първо, червеният живак има червен цвят, второ, той притежава приказни – в буквален смисъл – химични и физични свойства (най-често се споменава плътност от 20,20 г/куб. см, по този показател червеният живак би отстъпвал само на осмия и иридия, превъзхождайки златото и платината), и трето, червеният живак е баснословно скъп, стотици хиляди долари за килограм по цени от началото на 90-те години на ХХ век.

Съдейки по всичко, още през 70-те години се предприемат опити за търгуване с червен живак. През февруари 1992 г. Министерството на енергетиката на САЩ издава циркуляр, озаглавен "Опити за продажба на фалшив ядрен материал". "От края на 70-те години на миналия век има най-малко 25 опита за продажба [в Съединените щати и други страни] на различни количества ядрен материал, описван като "червен живак", понякога използвайки като синоними "RM 20-20", "P-2-" и "радиоактивен живак". Продавачът или неговият брокер обикновено представят това вещество като критично важен компонент, използван или в "ядрените оръжия", или в системата за "управление на ракетите".<...> Последните новини и разрушаването на бившия Съветски съюз създадоха ситуация, при която поток от откраднат или съвместно произведен специален ядрен материал може да нахлуе на международния пазар. Към днешна дата няма потвърдени продажби, свързани с тази ситуация. Но много представители на черния пазар и "опортюнисти" използват този сценарий за опити да продават фалшиви стоки. Главното сред тези последни предложения е "червен живак", се казва в документа, който изисква от американските власти на всички нива да уведомяват департамента по енергетика за всякакви предложения за продажба на това невероятно вещество.

Активността на търговците на червен живак нараства значително по време на Перестройката, но през 1991-1992 г., когато разпадащият се Съветски съюз е изправен пред реалната перспектива за глад, червеният живак в очите на някои политици започва да изглежда почти спасител на Русия. Кооператори и просто предприемчиви авантюристи буквално бомбардират властите на различни нива с писма, обещаващи бърз поток от милиарди, а понякога и стотици милиарди долари в хазната. Авторите на писмата твърдят, че или притежават самия червен живак, или са установили контакти с неговите производители – а заедно с това и с чуждестранни купувачи. Всички проблеми на една млада демокрация ще бъдат решени с мигване на окото – просто трябва да се разпределят експортни квоти и лицензи.

Основателят на "Промекология", уралският еколог Олег Садиков, е една от най-ярките и активни фигури в измамата с червения живак. В правителството прекрасно знаели за съмнителната репутация на Садиков, но това не пречи на "Промекология", по заповед на Елцин, да получи правото да работи с митичния червен живак и продажбата му, освен това да стане органът, който трябва да "сертифицира" всички операции с митичното вещество. Именно Садиков активно разпространява идеята, че червеният живак "съществува, но го крият".

Въпреки високата активност на продавачите на червен живак, ръководени от Садиков, и подкрепата, която те получават на различни нива на управление, реалното издаване на квоти и лицензи буксува и въпросът затъва в нерешителната бюрокрация. От пролетта на 1992 г. се променя и тонът в медиите: ако преди началото на 1992 г. почти всички пишат за червения живак като реална тайна технология, то от март-април започват да се появяват все повече статии в руската и чуждестранна преса, в които съществуването на червения живак е поставено под съмнение. Това, че червеният живак е просто мит, многократно се заявява от руски учени и представители на профилни министерства.

Няма обаче и официално признание, че червеният живак е измама, на която са се поддали чиновници от най-висок ранг. Чак до есента на 1992 г. различни структури, включително например Московската асоциация на организацията на ветераните от войната в Афганистан, продължават да искат експортни квоти и лицензи, размахвайки изгодни оферти от чуждестранни купувачи на червения живак. През април 1992 г. Садиков се горещи в писмо до Бурбулис: "По-нататъшното забавяне [на началото на фактическия експорт на червен живак] е само в полза на противниците на възраждането на Русия и нейното реформаторско ръководство".

Периодът на нерешителност продължава още половин година. Едва в края на октомври 1992 г. вицепрезидентът и едновременно ръководител на правителствената комисия по борба с корупцията Александър Руцкой дава поръчение на комисията, която включва ръководителите на Министерството по сигурността, Службата за външно разузнаване, Главното разузнавателно управление, Министерството на промишлеността и Министерството на икономиката да сложат край на проблема с червения живак. В доклада комисията официално посочва, че червен живак не съществува в природата.

"Може с увереност да се предположи, че под прикритието на сделки с "червен живак" се извършват мащабни международни финансови измами... Не се изключва възможността за износ на ценни стратегически материали (платина, злато, осмий, индий, уран, плутоний, и т.н.) под прикритието на "червен живак", заключава комисията.

Както твърди Александър Гуров в книгата си, в същото време Борис Елцин подписва указ, забраняващ издаването на квоти и лицензи за износ на червен живак (Гуров не разполага с копие от документа).

И все пак през декември 1992 г. Садиков успява да достави на митниците първите пет килограма "червен живак", предназначен за чуждестранен клиент. Взетите в митницата проби от веществото били изследвани в лабораторията – оказало се, че е смес от обикновен живак и живачен оксид, което е придало на съединението керемиденочервен цвят. Тази смес не съответствала на декларираните фантастични характеристики.

В отчета, подготвен по указание на Руцкой от висшата правителствена комисия, се споменават "най-активните" участници в аферата с червения живак – това са концернът "Симако" (Москва), "Промекология" (Екатеринбург), организации на Министерството на външните работи на Руската федерация ("Лицензинторг", "Атоменергоэкспорт"), консорциумът "Екопром" (Москва).

Друга компания, която усърдно се опитва да разпредели квоти за износ на червен живак, използвайки подкрепата на регионалните власти, по някаква причина не била включена в този списък. Това е същият "Алкор", чиито лидери се похвалиха в пресата, че "най-много са се доближили до производството на червен живак". В измамата с червения живак "Алкор" действаше не по-малко активно от фирмите, осъдени за това от правителствена комисия.

Милиардът в долари и комитетът на Путин

"Алкор", производител на оптични инструменти и стъкла, всъщност става един от пионерите на "червения живак" – поне така твърдят в самата компания. Всъщност те са сред първите, които разбират каква грандиозна перспектива за търговия с въздух създава шумът около мистериозното вещество, за което Чехия е готова да отцепи цяло летище.

"Комерсант" разказва, че след събитията в Острава компанията "събра за консултации анализатори от закритите петербургски изследователски институти по физика и химия", за да разбере кой и защо може да има нужда от "червен живак". Били представени две области на приложение на митичното вещество: или чуждестранни учени са открили нови области на приложение на червения живак, или радиоактивно вещество, например уран, се изнася контрабандно от СССР под прикритието на червен живак. А само месец след тези консултации ръководителят на "Алкор" Иван Кузнецов вече уверено казва пред журналисти на "Комерсант", че неговата компания е готова да изнася в големи количества червен живак собствено производство. Печалбата от тези доставки, според Кузнецов, може да достигне милиард долара.

В този печеливш проект има още една заинтересована страна. За реализацията на червен живак е създадено отделно юридическо лице – затвореното акционерно дружество "Палмер". "Алкор" притежава 52% от акциите в него, американската компания Ventures Group (журналистите не са открили информация за нейната дейност) – 32%. А останалите 16% отиват в комисията по външни отношения към кметството на Санкт Петербург. Рамаз Тадеев, заместник генерален директор на "Алкор", обяснява пред "Комерсант", че компанията разглежда поканата в бизнеса на комитета на Путин като "вид гаранция за правна и юридическа защита на изобретението [на червения живак]". "Алкор" веднага започва да се възползва от помощта на партньорите от кметството.

Червеният живак в куфара на Руцкой

Журналистите на "Настоящее время" и Радио свобода не са успели да разберат дали "Алкор" в крайна сметка е успяла да изнесе дори един килограм живачен оксистибат (пироантимонат) под прикритието на мистериозно свръхвещество. Но това ли е била целта на мошениците, които са знаели отлично, че червеният живак не съществува?

Още в началото на 90-те години са изразени няколко версии за това какъв би могъл да е истинският смисъл на измамата с червения живак (например в записката на департамента по енергетика на САЩ). Някои предполагат, че под прикритието на червения живак са искали да изнасят уран или други радиоактивни елементи или благородни метали от Русия. Други смятат, че измамата е била чисто финансова. Един от вариантите: предплащането по договорите е извършвано в чуждестранна валута, а неустойката за изпълнението – в рубли, което е отваряло възможността за почти неограничен обмен на валута, тоест това, за което Олег Садиков толкова мечтае в първото си писмо до Елцин.

Почти сигурно е, че никакъв "вид" червен живак, уж произведен от "Алкор", никога не е преминавал руската граница. Също така, както твърди Путин, "Джикоп" не е изнасял редкоземни метали от Русия. Путин казва, че фирмите, които е привлякъл към програмата "суровина в замяна на храна", са изчезнали моментално, а градът не е работил достатъчно тясно с правоприлагащите органи.

"Алкор" не е споменат в доклада на правителствената комисия, приключила аферата с червения живак. През март 2000 г. в новинарската сводка на Агенцията за журналистически разследвания в Санкт Петербург се споменава, че управлението на КГБ в Санкт Петербург се е интересувало от "Алкор" в контекста на червения живак, но не са открити никакви следи от този интерес. Самата компания обаче не изчезва – тя работи още много години, нейните основатели стават големи бизнесмени от Санкт Петербург, а един от фрагментите на "Алкор" работи доста успешно и днес.

В "Алкор" не се отказват от мита за червения живак до самия крах на аферата. През октомври 1992 г., само няколко дни преди специалната комисия на руското правителство официално да признае, че червеният живак не съществува, вестник The Sunday Times публикува статия за митичната съветска разработка. Авторът на статията, отбелязвайки, че съществуването на червен живак се отрича от много учени и официални инстанции, например Националната лаборатория в Лос Аламос, ги контрира с мнението на няколко "независими" експерти, които настояват, че официалната наука умишлено крие информация за това вещество. Бележката съдържа коментари на двама руснаци – Олег Садиков и Рамаз Тадеев. Тадеев, представен като научен директор на "Алкор Технолоджис", "процъфтяваща компания от Санкт Петербург", отново твърди, че неговата фирма произвежда червен живак. "Той може да се използва за производство на ядрени оръжия. Ето защо е толкова скъп", каза Тадеев пред The Sunday Times.

През април 1993 г. по предложение на Александър Руцкой Генералната прокуратура на Руската федерация образува наказателно дело по аферата с червения живак. По това време Руцкой вече е в опозиция както на президента Елцин, така и на правителството на Егор Гайдар – "момчетата в розови панталонки", както ги нарича кабинетът на Руцкой. Случаят с червения живак е ознаменуван с един от известните "куфари на Руцкой" – компромат, който вицепрезидентът събира за високопоставени чиновници. Аферата с червения живак е проучена не само от прокуратурата, но и от специална комисия към Съвета за сигурност за борба с престъпността и корупцията, ръководена от Александър Гуров, който по-късно публикува в книгата си документите, с които разполага комисията. Руцкой губи апаратната борба, никой от длъжностните лица не е изправен пред съда и в действията на Садиков, който по същество се опитва да изнесе най-обикновен оцветен живак, не е открито престъпление. Нито "Алкор", нито Комитетът по външни връзки на Санкт Петербург се оказват в "куфара" на Руцкой.

Олег Садиков дори през 2008 г. продължава да настоява, че е съществувал червен живак. Той се позовава на руски патент, издаден от концерна "Промекология" през 1995 г. Патентът не споменава изрично червения живак: той описва "модификация на пироантимонат hg (ii) пироантимонатна модификация" – течност, за която се твърди, че има плътност от 19,2 - 20,2 г/куб. см, същата като на митичния червен живак. Авторите на патента твърдят, че той може да бъде получен чрез облъчване на прахообразен живачен оксистибат с поток неутрони, например в реактора на атомна електроцентрала.

"Концернът действително работеше под личния контрол на Борис Николаевич Елцин, с когото имах най-топли отношения", настоява Садиков в интервю през 2008 г. Александър Руцкой, обяснява той, сам искал да оглави "Промекология" и когато това не успяло, започнал кампания срещу Садиков и други "продавачи на червен живак".

30 години по-късно в бившите съветски републики продължават да се задържат хора, замесени в контрабандата на "червен живак". А през 2014 г. "червен живак" се опитва да купи и "Ислямска държава". Митът за мистериозната субстанция, способна да се превърне в оръжие на апокалипсиса, е жив.

---

* "Настоящее время“ е рускоезичен телевизионен канал с редакция в Прага (Чехия), а журналистите му работят в Русия, Украйна, Казахстан, Азербайджан, Беларус, Грузия, Киргизстан и други страни.

Каналът е създаден от медийната корпорация Радио Свободна Европа/Радио Свобода с участието на "Гласът на Америка“ и се финансира от грантове от Конгреса на САЩ чрез Американската агенция за глобални медии. Според информация, публикувана на официалния уебсайт, на представители на правителството на САЩ, включително на ръководителя на Съвета на управителите по радио и телевизия, е забранено да се намесват в работата на журналистите от канала. Официалното денонощно излъчване започва на 7 февруари 2017 г.

През ноември 2017 г. Министерството на правосъдието на Руската федерация заплашва да ограничи дейността на канала, тъй като той съдържал "признаци за изпълнение на функциите на чужд агент“. На 5 декември същата година Министерството на правосъдието на Русия вписва "Настоящее время“ в регистъра на медиите – "чуждестранни агенти".

На 28 февруари 2022 г., по искане на Генералната прокуратура, Роскомнадзор блокира уебсайта на канала в Русия във връзка с отразяването на инвазията на Русия в Украйна. Сайтът на Радио Свобода също е блокиран на руска територия.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес