Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Историята помни: Както Сталин, така и Путин има кошмари с дезертьорите от армията

04 май 2024, 17:00 часа • 10382 прочитания

В деня след президентските избори в Русия през март диктаторът Владимир Путин произнесе изненадваща реч.

След като елиминира цялата жизнеспособна политическа опозиция, той спечели с най-голямата преднина в постсъветската история на страната, събирайки 88% от гласовете във вот, определян като фалшифициран и нечестен. Но вместо да се радва на триумфа си и на петия си мандат, издирваният от съда в Хага диктатор предупреди за очевидно сериозна заплаха, пред която е изправена страната - руски дезертьори, които се присъединяват към врага в двугодишната война на Русия в Украйна.

Още: Броят на желаещите да дезертират от руската армия се е увеличил двойно

В реч, произнесена в предизборния щаб, Путин сравни тези бойци с власовци - името, дадено на съветските войници, които са дезертирали на страната на нацистите по време на Втората световна война. Това е движение, което е свързвано с един от най-тежките епизоди на предателство в съветската история. Наименованието му произлиза от името на съветския генерал Андрей Власов, който, след като е пленен от германците през 1942 г., се съгласява да служи на нацистите и основава Руската освободителна армия, за да се бори срещу Съветския съюз.

Сега Путин предприема нови мащабни репресии срещу руснаците, които се сражават за Украйна.

Путин припомни какво е било по времето на Сталин

След речта си той се срещна с ръководителите на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия и призова агенцията да издирва тези "предатели". Издирваният от съда в Хага за отвличане на украински деца диктатор припомни на аудиторията си какво се е случило с власовците по времето на Сталин - а именно, че повечето от тях са били избити. Путин каза на ФСБ да идентифицира всички руснаци, които се борят срещу Русия, и се зарече: „Ще ги накажем без давност, където и да се намират“.

Всъщност Владимир Путин обяви репресиите месец и половина след като виден дезертьор - руският пилот Максим Кузминов, който избяга с хеликоптер в Украйна, беше убит в Испания.

Още: Киев: Убитият в Испания руски пилот се е ползвал с "план за защита" (ВИДЕО)

Трудно е да се определи доколко сериозна е заплахата за Москва. Досега атаките на тези сили в Русия изглеждат по-скоро символични, отколкото значими във военно отношение. Всъщност фиксацията на Путин върху дезертьорите може да изглежда ирационална с оглед на далеч по-смъртоносната терористична атака в "Крокус Хол" край Москва на 22 март, при която 137 души бяха застреляни в концертната зала, а отговорност пое "Ислямска държава". Но загрижеността на Путин за руснаците, които се присъединяват към другата страна, не е емоционален акт на отмъщение или отговор на атаките срещу Русия. Това е стратегическо решение, обосновано от дългата история на съветската и руската параноя за заплахи отвътре, и е още един симптом за подражанието на режима на тоталитарните му предшественици от ХХ век, пише американското геополитическо списание Foreign Affairs.

Руснаците срещу Путин

Притесненията на Кремъл относно дезертьорите започват в месеците след първоначалния неуспех на инвазията в Украйна през февруари 2022 г. През лятото на същата година руският парламент прие поправка в Наказателния кодекс, която определяше всяко действие на „преминаване на страната на врага по време на военни действия“ като държавна измяна, подлежаща на присъда до 20 години затвор. Към 2023 г. Москва е особено обезпокоена от засилената активност на две бунтовнически групи - базирания в Украйна Руски доброволчески корпус и Легиона „Свобода за Русия“ - подразделение от руски доброволци и дезертьори от руската армия. Кремъл определи и двете групи като терористични организации. Те извършиха набези на руска територия и тогава, и около президентските избори през тази година, като последния път принудиха осъществяване на мащабна евакуация в Белгородска област.

Още: Русия се кани да прави санитарна зона в Украйна, а евакуира хиляди русначета от Белгород (ВИДЕО)

Руският доброволчески корпус е създаден от руски граждани, живеещи в Украйна. През октомври 2022 г. групата публикува манифест, в който заявява, че е „част от въоръжените сили на Украйна“, но на практика се контролира от военното разузнаване на Украйна. Легионът „Свобода за Русия“ е сформиран още по-рано, няколко седмици след началото на войната, от десетки руски войници, дезертирали от армията. Той също е подкрепян от военното разузнаване на Украйна.

Оценките за актуалния брой на бойците в двете формирования се различават. Путин твърди, че те имат общо 2500 войници, въпреки че украински източници посочват по-скоро по няколкостотин бойци във всеки от тях. Двете части разполагат с танкове и бронирани машини, предоставени от Украйна. По време на мартенския набег на руска територия към отрядите се присъедини и трета бунтовническа група, наричаща себе си Сибирски батальон, която може да се състои от няколко десетки бойци, много от които са от етническите малцинства в Русия.

Въпреки че военните възможности на доброволческите отряди са ограничени, реакцията на Кремъл е интензивна. През изминалата година руските служби за сигурност започнаха десетки наказателни дела срещу лица, заподозрени във връзки с Руския доброволчески корпус или легиона „Свобода за Русия“. Съдебните производства по тези дела обикновено не са публични и голяма част от известното идва от докладите на ФСБ за арести на членове или агенти, които властите обвиняват в различни планове за саботаж на руските железници, събиране на разузнавателна информация за руските сили или подготовка на терористични атаки в руски градове. Например през март тази година ФСБ задържа четирима мъже в Санкт Петербург, обвинявайки ги в опит да отровят храна, предназначена за руските войници на бойното поле.

Още: Истории на руски дезертьори. Потресаващи свидетелства за зверствата във войната в Украйна

Денис Капустин, основател и лидер на корпуса, е бивш футболен хулиган, известен с крайнодясна и неонацистка дейност, на когото в миналото е било отказвано влизане в Европа заради екстремистките му възгледи. По собствените му думи - той се бори за Украйна, защото вярва, че Путин представлява опасност за Русия, и иска да свали режима му. През ноември Капустин е осъден в Русия по пет обвинения, включително за тероризъм и държавна измяна, на доживотен затвор (задочно).

Най-големият страх на Сталин

Подобно на много колеги ветерани от КГБ, преживели разпадането на Съветския съюз, Путин запазва чувство за крехкостта на руската държава. За съветските лидери манията за изкореняване на всякакви потенциални предизвикателства към властта им се подхранва от липсата на доверие във военните служби и службите за сигурност на страната - занимание, което преследва Кремъл от първите дни на болшевишката революция чак до 1991 г. В тази параноя имаше известна логика - руската следреволюционна армия и тайната полиция бяха пълни с авантюристи с несигурна лоялност, които винаги бяха готови да рискуват.

Снимка: Йосиф Сталин, iStock/Guliver

Сталин започва да вярва, че това представлява екзистенциална заплаха за неговото управление. Параноичният му отговор е да не се доверява на никого, като започва жестоки чистки на десетки шпиони и армейски генерали, а останалите поставя под постоянно наблюдение. Но тази рецепта за принуждаване към лоялност чрез репресии не проработва, както той иска. Когато през 1941 г. Русия влиза във война с Нацистка Германия, хиляди членове на Червената армия дезертират и формират руските доброволчески отряди, които се сражават в полза на германците - отряди, станали известни като власовци. Много от власовците искат да свалят сталинския режим и вярват, че германците могат да им помогнат. Наред с дезертьорите от армията отдавна имало и постоянен поток от дезертьори от съветските разузнавателни служби и службите за сигурност. Самите хора, поставени да защитават режима, често се оказвали най-податливи да се присъединят към врага.

Още: Рекорд от бягащи от задължителна военна служба в Русия

По време на войната и след нея службите за сигурност на Сталин безмилостно преследват власовците - веднъж заловени, те биват публично екзекутирани. Самият Власов е обесен в Москва през 1946 г. Бруталността на реакцията е предизвикана не от реална военна опасност, а защото дезертьорите заплашват да отворят пропаст по време на война между страната и режима, който я управлява.

По време на Студената война безмилостният подход към дезертьорите продължава и при наследниците на Сталин. И въпреки това агентите на КГБ и военното разузнаване продължават да дезертират. В един от основополагащите документи на ЦРУ - Закона за централното разузнаване от 1949 г. - правителството на САЩ постановява, че то може да приема до сто дезертьори всяка година. Разбира се, по онова време под дезертьори се разбират предимно хора, бягащи от Съветския съюз. Съединените щати също така разглеждат съветската армия по онова време като сила, която може да бъде използвана, ако нещата в Кремъл тръгнат на зле.

Дезертьорството е кошмар за СССР и от войната в Афганистан (1979-1989 г.). Тъй като съветските сили се борят срещу подкрепяните от Америка муджахидини в страната, Кремъл започва да вижда в бягството дори на малък брой войници екзистенциална заплаха. КГБ получава заповед да издирва руски дезертьори на Запад и да ги връща обратно на всяка цена. Двама дезертьори, за които се разбира през 1984 г., в крайна сметка са примамени от КГБ от Лондон в Съветския съюз и незабавно изпратени в затворнически лагери. След този епизод издирването на дезертьори от службите за сигурност и разузнаването никога не е спирало - дори след разпадането на Съветския съюз.

В сравнение с тези късни съветски прецеденти обаче кампанията на Путин срещу дезертьорите изглежда далеч по-сурова. След смъртта на Сталин е имало само няколко убийства или опити за убийства на дезертьори. Например избягалият убиец от КГБ Николай Хохлов оцелява след отравяне през 1957 г. Бившият руски морски офицер и дезертьор Николай Артамонов е примамен от САЩ в Австрия и отровен от КГБ през 1975 г. За разлика от това, откритата заплаха с убийство от страна на Путин е много по-близка до подхода на Сталин.

Още: Украйна отвърна на най-големия руски ракетен удар, хиляди руснаци са бягали от военна служба (ВИДЕО)

Повече шпиони, повече убийци

Макар че манията на Путин по дезертьорите може да изглежда като пряк резултат от войната в Украйна, едва ли Кремъл смята, че този проблем се ограничава само до нея. Всъщност това, че режимът е срещу бягащите от армията, може да се превърне в един от ключовите елементи на руската контраатака срещу все по-агресивна позиция на ЦРУ спрямо Москва.

От началото на войната ЦРУ увеличи усилията си за вербуване на руски агенти, като разработи открита публична кампания и пусна видеоклипове, насочени директно към руската аудитория. В отговор на това руските служби за сигурност сега поставят по-голям акцент върху контраразузнавателните дейности. След неуспехите в началото на войната в Украйна руските шпионски служби явно отново са в пълна сила и предприемат нови операции в няколко държави в Европа.

Още: След редица унижения: Руските шпиони пак са в играта и са по-опасни от всякога

Безмилостният отговор на Кремъл към дезертьорите едва ли ще помогне на военните усилия на Русия в Украйна. Създаването на повече страх във военните и разузнавателните служби със сигурност няма да повиши духа им и няма да направи почти нищо, за да предотврати подобна опустошителна терористична атака, при която загинаха десетки руснаци в "Крокус Хол". Но подхранвана от стогодишната параноя в Москва и от окуражената група на доброволческите отряди в Украйна, новата кампания на Путин вероятно ще доведе до нови операции по убийства в чужбина и до повече репресии у дома, пише Foreign Affairs.

Още: ЦРУ помага тайно на Украйна срещу Путин: Неразказаната история на войната

Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес