При инфлация парите се обезценяват, което личи по повишението на цените. Причината е нарушеният баланс между търсене и предлагане. Изглежда логично вината да е във войната в Украйна и санкциите, наложени на Русия. Инфлацията обаче започна много преди това - тласъкът бе даден от пандемията, пише Дойче веле.
Проблеми с веригите на доставки спънаха производството. Търсенето на различни продукти изведнъж се оказа по-голямо от предлагането и това доведе до повишаване на цените. Освен това в много сектори от години има недостиг на квалифицирани работници, което води до повишаване на заплатите, а това на свой ред се отразява на цените. След това дойдоха и санкциите срещу Русия. Енергията започна да не достига, а и в това отношение важи, че когато търсенето превишава предлагането, резултатът е инфлация.
"Съществува и нещо, което икономистите наричат вторични ефекти. Високите продажни цени на енергията и суровините водят до повишаване на цените и на други продукти и услуги. Инфлацията вече засяга практически всички стоки и услуги", казва Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски икономически изследвания. Ако сега се наложат и увеличения на заплатите в диапазона до двуцифрени проценти, това също може да доведе до ново увеличение на цените - явлението се нарича спирала на заплатите и цените.
Следва ли рецесия след инфлацията?
При инфлацията всички обедняват, защото покупателната способност намалява. Доходите и спестяванията на частните лица губят стойност, както и собственият капитал на предприятията - покупките и инвестициите се отлагат, оборотът намалява. Ако не се предприемат мерки за противодействие, съществува риск от рецесия.
Какво се прави срещу инфлацията?
Централните банки разполагат с два инструмента за борба с инфлацията: повишаване на лихвените проценти и свиване на паричното предлагане. Повишаването на лихвените проценти би трябвало да накара хората да спестяват повече и търсенето да намалее. Но ако имате нужда от всяка стотинка, за да живеете сега, няма да спестявате дори при високи лихвени проценти.
Паричното предлагане се свива, когато държавата купува по-малко облигации, т.е. пуска по-малко пари в обращение. В момента обаче държавите харчат пари под формата на спасителни пакети и помощи, за да предпазят от последиците от повишаването на цените хората и фирмите, които не могат да се справят сами.
Може ли инфлацията да предизвика преосмисляне?
Не трябва да се забравя и ефектът, който ще бъде много желан в дългосрочен план. Експертите говорят за "зелена инфлация". Този ефект също води до повишаване на цените, тъй като по време на енергийната криза до Европа достигат по-малко газ и петрол, поради което предлагането намалява, а търсенето остава същото и цените на енергията се повишават.
Но това може да предизвика мащабно преосмисляне на енергийната политика - освобождаване от зависимостите и енергиен обрат. Следователно в средносрочен план инфлацията може да доведе до значително по-широко разпространение на възобновяемата енергия, а това от своя страна да стабилизира цените в бъдеще.
Всички ли страдат от инфлацията?
Дори парите да продължат да се обезценяват, инфлацията ще направи някои по-богати. Губят тези, които нямат големи спестявания и сега използват всичко, за да свържат двата края. Същото важи и за всеки, който е инвестирал спестяванията си при ниски лихвени проценти. "Реалната им стойност се топи като сняг през пролетта", казва Хайнеман.
Печеливши от инфлацията обикновено са хората с дългове, защото заемите (взети например за покупката на недвижим имот) се свиват, когато парите губят стойността си. При всеобщия ръст на цените недвижимите имоти обичайно стават по-ценни, а много работодатели компенсират поне частично инфлацията, като повишават заплатите на служителите си. Първото обаче е несигурно, тъй като пазарът на недвижими имоти беше прегрял още преди инфлацията и жилищата вече са много скъпи.
Печеливша от инфлацията е и държавата, която с евтините пари може да изплати дълговете си много по-лесно - макар новите заеми, разбира се, да са по-скъпи поради по-високите лихвени проценти.
За какво трябва да се внимава при инфлация?
Експертите са единодушни: запазете спокойствие! Факт е, че повечето работодатели няма да могат да компенсират задоволително работниците си заради инфлацията. Това би сложило край на много компании и би довело до повишаване на цените като в омагьосан кръг. Но има много признаци, че икономиката може да се възстанови от ценовия шок. "Според настоящите данни не може да се очаква рецесия като тази, наблюдавана по време на финансовата криза през 2009-а година или пандемията през 2020-а", казва икономистът Хайнеман.
Организациите за защита на потребителите в Германия съветват хората внимателно да се запознаят с текущото си финансово състояние и да помислят за потребителското си поведение. "Разкрийте къде са най-големите ви разходи и използвайте потенциала за спестяване", препоръчват експертите.
Кога всичко ще стане отново нормално?
В началото на инфлацията Европейската централна банка допусна огромна грешка, като говореше за "краткосрочна инфлация" и поддържаше ниски лихвени проценти много дълго време. Една година и две увеличения на лихвените проценти по-късно тя вече говори за инфлация от средно 5,5 процента за 2023-а година и за нормализиране през 2024-а.
Икономистът Хайнеман вижда нещата по подобен начин: "Очаквам, че ще преживеем инфлационния пик около края на годината и тогава ще бъде преодоляна границата от 10 процента. Но с малко късмет и мека зима нещата би трябвало бавно да тръгнат надолу".
