Светът е пристрастен към оръжия, въоръжение, милитаризъм и смърт. Реалност, която се преплита във всеки аспект на световната икономика.
Само през изминалата година светът е похарчил около 1,6 трилиона долара за покупка и продажба на машини за убиване, които нямат друга цел освен самата смърт. Колкото по-скоро и по-бързо могат да доведат до смърт, за толкова по-добри се считат и по-скъпи стават.
Към този микс се добавя и огромната инфраструктура за финансови услуги, която улеснява икономиката на смъртта, която включва самата развлекателна индустрия, която улавя въображението на живите и им дава възможност да преследват и си представят смъртта на другите и на самите себе си.
Обхватът на икономиката на смъртта трябва да включва затвори, насилие с оръжие, домашно насилие и наркотици, както законните, така и онези, които се възприемат като незаконни, които държат всички безчувствени по отношение на масовото производство на смърт като растеж на промишлеността. Икономиката на смъртта произвежда духовна смърт на обществото, анализира Хатем Базиан за в. „Сабах“.
Икономиката на смъртта е видът, който коментира страха, разпалва недоволството, повдига расовите напрежения, насърчава невежеството, произвежда конфликти, призовава за интервенции и организира ресурсите. Това е икономика, която харчи един милион долара за производство на "умна бомба", която да се използва веднъж, за да убие човешки потенциал от много поколения. Изработването на "умни бомби" е по-важно и има повече "смисъл", отколкото подхранване на умни и грижовни човешки същества!
Речта на Мартин Лутър Кинг на 31 август 1967 г. относно трите злини на обществото, представена на Националната конференция за новата политика, все още е пророческа: "Но нашето морално забавяне трябва да бъде изкупено; когато научната сила надмине моралната сила; когато стигнем до крилати ракети и заблудени хора. Когато заблудено максимилизираме минимума и минимизираме максимума, подписваме заповедта за нашия собствен Ден на страшния съд. Това е . моралното изоставане в нашето ориентирано към нещата общество, което ни заслепява за човешката реалност около нас и ни насърчава в алчността и експлоатацията, която създава сектора на бедността сред богатството. "
Разходите за смърт ограбват живота
Икономиката на смъртта е вид икономика, която намалява грижите за децата, здравеопазването, образованието, научните изследвания в областта на селското стопанство, разказването на истории, библиотеките, училищата, изкуствата и социалното възвисяване в полза на максималните и неограничени разходи за "умни бомби" и машини за убиване. Какво би било въздействието, ако същите 1,6 трлн. долара бъдат разпределени, за да се намерят лекове за болести, справяне с бедността, осигуряване на подслон за всички наши човешки братя и сестри по целия свят, премахване на неграмотността и разрешаване на предстоящата екологична криза ?!
Икономиката на смъртта има бездънна яма от ресурси, които лесно се разпределят, за да произвеждат по-бързи, по-големи и предполагаемо "по-умни" машини за смърт, които са предназначени да доведат до края на много животи в даден момент.
Да се поискат ресурси за спасяване на човешкия живот е трудна задача и се предлагат стени на невежество, за да се рационализира липсата на финансиране. Машините на смъртта се финансират без въпроси и се увиват в знамето на патриотизма и национализма. Машините на смъртта се показват на националната сцена и се празнуват, сякаш са обекти на религиозно почитание, даващи духовно значение на празната сграда, която е свикнала с отвратителната миризма на смърт и разрушение. Икономиката на смъртта е тази, която произвежда национален култ към смъртта, който изпраща собствените си членове до гробищата близо и далеч, без да има друга цел, освен да постави маржове на печалба за частен клуб на Дракула, който има морално фалирали изпълнителни директори и техните политически момчета начело на правителства.
Икономиката на дълга и смъртта вървят ръка за ръка. Правителствата взимат мащабни заеми, за да финансират производството на машини за смърт и да запазят зависимостта на икономиката от смъртта, без значение от последствията. Кой е най-лошият възможен изход за икономиката на смъртта? Обикновено смъртта е най-лошият резултат за всеки, но от гледна точка на икономиката на смъртта, той всъщност се превръща във възможност за пазарен растеж чрез предвидими нива на организирано и механизирано убиване. Икономиката на смъртта на Съединените Щати работи непрекъснато и не е пропуснала нито един удар. Дали в мирни или военни времена, разходването и производството никога не престават и с тях дългите редове черепи и кости, които остават.
Стремежът към „култа на смъртта“
Защитата на нацията от вътрешни и външни врагове изисква разработването на необходимото оръжие и въоръжение, което, ако не бъде предприето правилно, ще доведе до загуба на статут и позиция в света. Машините на смъртта са необходими, за да защитят нацията и нейните хора от евентуална атака от група или държава, използващи по-добри или по-изпитани машини за смърт. Нуждаем се от тях, за да се защитим, но за да направим това, трябва да се предадем на самата икономика на смъртта, която убива всички нас многократно!
Надпреварата във въоръжаването, която се води от човешкото семейство, призовава за безкраен цикъл на производство на по-големи и по-добри машини за смърт, за да защитят "нас" от по-големите и по-добри машини за смърт, което води до нашата смърт чрез бедност, унищожаване на околната среда, психични заболявания и фрагментация на обществото. Една икономика, натоварена с унищожение и тестване на човешките ни способности за слагане край на самия живот, е това, което се предлага като единствен настоящ и бъдещ хоризонт.
Икономиката на смъртта е рационализирана чрез разгръщане на провалили се много пъти политическите теории, научни изследвания, основани на оцеляването на най-силните, религиозни твърдения, вкоренени в изкривени и спекулативни теологии, и множество други кръгообразно мотивирани причини. В основата си икономиката на смъртта сочи способността си да сложи край на живота в индустриален мащаб като необходимо доказателство за нейната достоверност и необходимостта да продължи да изгражда и разширява своя обхват. Самата смърт е единствената мярка за икономиката на смъртта!
Тревожно е, че икономиката на смъртта зависи от усъвършенстваните подстрекатели към война, които разкриват възгледите си в ефира, от телевизионните екрани и в основните печатни медии. Медийното отразяване на войните и натрупването за тях е форма на изкуство, която се разгръща, за да обедини нацията в приемането на машини за смърт и да мобилизира икономиката на смъртта срещу определен враг. Дори когато липсват доказателства, подстрекателите към войни никога не пропускат възможността да произведат необходимите заплахи, произведени от въздуха доказателства и сглобени атаки срещу "нашите" войски, на които трябва да се отговори с машини за смърт, , без да разкриват, че същата компания, която притежава медията, също така силно инвестира в самата икономика на смъртта. Смъртта и унищожаването продават и правят много важна възвръщаемост на инвестициите.
Освен това, връзката между студия за икономика на смъртта и студия за производство на филми е добре установена, което работи за формулиране на латентната епистемична смърт в съзнанието на населението. Точно както научния експеримент в лаборатория дава резултати, латентната икономика на смъртта, която се разкрива като развлечение на филмовите екрани, лесно се трансформира в популярна подкрепа за финансиране, производство и използване на машина за смърт на хора.
Революция чрез образование
Необходимостта за откъсване от тази икономика и култ на смъртта е задължителна и колкото по-рано, толкова по-добре е за всички по света. Каква е началната точка за това толкова необходимо усилие? Образованието е в основата на прекратяването на това бедствие, но трябва да сме сигурни, че не този тип пакетира икономиката на смъртта в книги, училища и университети и възпроизвежда една и съща система, която не бърка предоставените степени, доходите. нива и възходяща мобилност като основа за пренасочване на парадигмата за икономика на смъртта.
Самото образование трябва да бъде освободено от икономиката на смъртта, отношенията на властта, постигането на статут и схемите за създаване на печалби. Нуждаем се от един вид образование, което центрира „истинските” човешки потребности, съсредоточава се върху „другия” пред себе си и разглежда „другия” като себе си. Образование, което никога не би благоприятствало смъртоносните машини и икономиката на смъртта пред човешките нужди, което би изисквало пълно преориентиране на това, което обществото учи от люлката до гроба. Образование, което връчва медали въз основа на това как се спасяват, настаняват и лекуват човешките животи и се предотвратяват войни; вместо въз основа на "потвърдени убийства" или точно пускане на "майката на всички бомби" върху цивилното население.
Светът, който заслужаваме и към който се стремим, първо трябва да се роди в съзнанието и да си представим, преди да може да бъде актуализиран, което означава мирна, справедлива и насочена към човешкото достойнство икономика, която е възможна само чрез образование и тотална трансформация на структурите на значението, както светски, така и религиозни.
„Радикална революция на ценностите“ беше онова, за което Мартин Лутер Кинг Младши призова през 1967 г. и това е същото послание, което трябва да бъде предадено в този ден и епоха: „Така че ние сме тук, защото вярваме, надяваме се, молим се, че нещо такова, ново може да се появи в политическия живот на тази нация, която ще произведе нов човек, нови структури и нови институции и нов живот за човечеството.
Убеден съм, че този нов живот няма да се появи, докато нацията ни не претърпи радикална революция на ценности. Когато машини и компютри, мотиви за печалба и права на собственост се считат за по-важни от хората, гигантската тройка на расизма, икономическата експлоатация и милитаризма не могат да бъде победена. Цивилизацията може да загази пред лицето на на моралния банкрут, както може да направи и при финансов банкрут.
Истинска революция на ценностите скоро ще ни накара да поставим под въпрос справедливостта и честността на много от нашите минали и настоящи политики. Ние сме призовани да играем добрия самарянин по пътя на живота, но това ще само първоначален акт."
