Икономическият растеж в еврозоната се е забавил през второто тримесечие, след като несигурността преди британския вот за напускане на Европейския съюз се завихри, показват представени в петък данни, а икономисти коментират, че това може да е сигнал за по-слаб от очакваното бъдеще растеж. БВП в 19-те държави в зоната се е покачил с 0,3% на тримесечна база за периода април – юни, което е на половина от постигнатите 0,6% през първото тримесечие на годината, съобщи европейската статистическа служба Евростат.
Забавяне се очакваше след силния ръст на еврозоната през първите три месеца на годината, но това може да е и от смесване с несигурността преди референдума за „Брекзит“ от 23 юни.
Макар първите надеждни данни след „Брекзит“ да показват неочакван оптимизъм в еврозоната, икономическият ефект от британското решение за напускане на съюза може да бъде усетен по-късно.
„Третото тримесечие стъпва върху добра основа, но вероятно е твърде рано да се омаловажава възможния негативен ефект от „Брекзит“ върху растежа на еврозоната“, каза Петер Ванден Хуте, икономист от ING bank.
След референдума за „Брекзит“, Европейската комисия и Европейската централна банка леко ревизираха прогнозите си за ръст на БВП на еврозоната за тази година и 2017 година.
Независимо от „Брекзит“, слабата световна търговия и ниския положителен ефект от попътния вятър може да допринесат за продължаване забавянето на икономиката на еврозоната през следващите месеци.
„Ние смятаме, че това забавяне на растежа е сигнал за предстоящи неща. Ние смятаме, че растежът на БВП в еврозоната ще се забави още през останалата част от годината“, казва Джак Алън от Capital Economics, позовавайки се на чезнещия положителен ефект от ниските цени на петрола и слабото евро като причини за продължаващо забавяне.
Предварителните данни за БВП на Евростат не включват данни за отделните страни-членки на еврозоната, но оповестените по-рано данни на френската статистическа служба показват по-лош от очакваното слаб растеж във втората по значение икономика в съюза.
Разочароващите френски данни се дължат на слаби данни за потреблението и спад на бизнес инвестициите.
Забавянето в растежа на еврозоната може да влоши нещата за стимулите на ЕЦБ, която вече намали лихвения процент по депозитите до минус 0,4% и купува 80 млрд. евро в активи месечно в опит да се противопостави на изключително ниската инфлация във валутния съюз.
Първите оценки за инфлацията в еврозоната, оповестени в петък от Евростат, показват леко покачване до 0,2% през юни от 0,1% през предходния месец, но все пак все още е твърде далеч от целта на ЕЦБ за около 2%, докато базовата инфлация остава стабилна.
Reuters