Решението на Германия да изпрати танкове Leopard в Украйна е вододел в конфликта, пише хърватското издание Advance. Това допълнително го утежнява и го извежда на друго ниво. Европа реши, че Русия може да бъде победена с оръжието и ръцете на украинците. Тя обаче много греши, смята авторът на статията Д. Марянович.
Повратна точка ли е решението на Германия да изпрати танкове Leopard 2 в Украйна? Да, това е повратна точка и една от най-важните от началото на въоръжения конфликт в Украйна.
Решението дойде само дни след среща в американската военна база в Рамщайн в Западна Германия, където първоначално не можеше да се постигне консенсус. Но това беше само привидно. Изглеждаше, че Германия ще продължи да се противи по този въпрос, макар още тогава беше ясно, че сегашното ръководство на страната, водено от канцлера Олаф Шолц, няма нито силата, нито средствата да се съпротивлява.
Тъй като Берлин отстъпи толкова бързо, че германското "историческо НЕ" не продължи дори седмица, има причина да бъдем скептични относно първоначалната съпротива. Може би Олаф Шолц първо е казал „не“, само за да покаже поне лека съпротива на някого у дома? Ако е така, тогава малко хора ще му повярват така или иначе, когато един ден той започне да разказва колко честно се е опитал, но натискът се оказал твърде силен...
И наистина натиснаха го, само че Олаф Шолц знаеше за всичко от самото начало и тези колебания вече изглеждат като политиканстване от най-лошия вид, но от друга страна, какво друго му оставаше? Коалицията му е пълна с управляващи, които спокойно може да се нарекат „проукраински ястреби”. При такива условия „всяка съпротива е лудост“, пише хърватското издание.
Част от мистерията остава оставката на министъра на отбраната Кристин Ламбрехт, която беше заменена от Борис Писториус за по-малко от 24 часа преди свиканата от Америка среща в Рамщайн. Може да се предположи, че Ламбрехт е била против и затова е бързо отстранена, но тази история едва ли е вярна, тъй като тя със сигурност не е била против изпращането на танкове. Не говоря за това, че в този съдбоносен момент за Германия и за Европа беше напълно без значение кой заема поста министър на отбраната, а може би дори и канцлер.
Моментът несъмнено беше съдбоносен.
Решението за изпращане на усъвършенствани танкове Leopard 2, тежки бойни средства с маса над 60 тона, сега се представя като доставка на устройства за нощно виждане... Веднага в някои медии се появиха заглавия, че ще отнеме много време за доставка на танковете и обучение на украинци да ги използват. Освен това има опити за омаловажаване военното значение на тези машини, като подчертават, че Leopard 2 няма да промени хода на въоръжения конфликт. Още: Германия разкри кога танковете "Леопард" ще пристигнат в Украйна
Но танковете Leopard 2 вече промениха хода на въоръжения конфликт. Нека да не е в буквалния смисъл, въпреки че вече го чакат на фронта, а в смисъл на изостряне на конфликта и преместването му на ново ниво. Ако си представите скала, където нулата е пълен неутралитет и изолация от въоръжения конфликт в Украйна, а десет е пряко участие в този въоръжен конфликт, тогава тази стъпка за Европа примерно изглежда като скок от 6 на 8.
Защо Европа (и други страни до голяма степен последваха примера на Германия) сега реши да предприеме такава стъпка, въпреки че преди се държеше по-сдържано? Има няколко причини, но една е ключова: отново се появи усещането, че въоръженият конфликт навлиза във фаза, когато някой ще бъде победен.
Отначало почти всички бяха сигурни, че Руската федерация ще спечели сравнително лесно въоръжения конфликт. Тогава всички бяха изненадани от силата, с която Украйна, след доставката на оръжие за нея, успя да спре руската армия, а на някои важни места дори да я отхвърли. Сега отново витае усещането, че Русия може да вземе инициативата, а предвестник на това стана падането на Соледар, свиващият се пръстен около Бахмут и започналата офанзива от юг.
Предвестниците на повратна точка в полза на руската инициатива, ако желаете, могат да бъдат използвани за възобновяване на дипломатическите мирни преговори. Очевидно обаче е взето трудно решение да не се върви в тази посока. Москва казва, че в един момент уж били много близо до дипломатически пробив в отношенията с Украйна, но Западът веднага спрял тези помисли. Трудно е да се каже колко е вярно това, но тези решения за широкомащабно въоръжаване на Украйна говорят, че мирът е далеч. Още: Как да не се преговаря с Русия: Пет урока от Дмитро Кулеба
Европа е обнадеждена от факта, че зимата си отива, а последствията за нея съвсем не са толкова мрачни, колкото се прогнозираше миналата есен. Сега беше идеалният момент за всички войнствени ястреби да получат всичко, което искат. В Европа цари една много опасна идея, че Русия може и трябва да бъде победена с оръжията и ръцете на Украйна, а това на практика е призив за още по-голяма ескалация.
В края на краищата, ако Европа се е довела до положение, в което ѝ се струва, че „няма какво да губи“, то Русия ще смята за единствено възможното решение за себе си стъпките, които ще върнат Европа към реалността и тя ще си спомни, че „има какво да губи“.
Последната мащабна война в Европа, Втората световна война, започва с агресията на Берлин и завършва с разрушаването на Берлин, със символичното издигане на съветското знаме над Райхстага и самоубийството на Хитлер в бункера. Някои сега, потънали в почти месиански фантазии, мечтаят за "отмъщение", което, ако следваме тази линия, трябва да завърши с разрушена Москва (Владимир Путин откровено е сравняван с Хитлер от първия ден). Всичко това са меко казано много опасни, но всъщност безсмислени идеи.
По време на Втората световна война, щом една от силите успя да произведе атомно оръжие, тя веднага се възползва от него. Тогава това бяха Съединените американски щати, а Япония стана жертва. Но който и да беше разработил такова оръжие тогава, вероятно би го използвал без много колебание. В някаква паралелна реалност Москва или Берлин можеха да са на мястото на Хирошима.
В нашата реалност, в която според историческите учебници ситуацията много напомня напрежението преди началото на световна война, няма смисъл да очакваме повторение на случилото се преди почти век. Невъзможно е да се очаква, че войната няма да прерасне в ядрена, поне за някои. Може би Русия и Северноатлантическият алианс няма да хвърлят ядрени бомби един срещу друг, осъзнавайки, че гарантирано ще се унищожат взаимно, но със сигурност могат да изберат цели, които не са обхванати от петия член на Вашингтонския договор.
Наистина ли целта е да се влоши ситуацията, така че най-лошият възможен конфликт да стане неизбежен? Малко вероятно е, макар да си струва да припомним, че някои решения през миналия век също не са преследвали целта да провокират световен конфликт, но понякога определени събития имат непредвидими последици. Говорим за събития като например убийството на Франц Фердинанд в Сараево или Версайския мирен договор.
От началото на въоръжения конфликт в Украйна в Европа се подхранва един много жалък разказ за „единството“. От време на време се прави "проверка" дали Европа е достатъчно обединена; готова ли е "този път" да застане на правилната страна на историята (отново препратка към Втората световна война); и тази принуда, да бъдем възможно най-"коректни", прилича донякъде на контрапродуктивния разказ на днешните „прогресивни активисти“, които губят ориентира си в своята хипертолерантност.
Всъщност за запазването на мира на континента би било много по-добре тези решения да са резултат от американско влияние и натиск върху европейското политическо ръководство, което отстъпва на Вашингтон. Това би било по-добре, защото би означавало, че все още има място за антивоенни кадри, които могат да кажат, че няма интереси, заради които Европа е готова отново да рухне в руини.
За съжаление, това не е съвсем така. Проблемът е, че американският натиск само "леко насочва", а не постига целта си чрез заплахи. В случая ние вече не водим просто послушна, а буквално самоубийствена политика; на свой ред тези, които я провеждат, подобно на фанатични камикадзе терористи, смятат, че целта оправдава всяко средство.
"Крим никога повече няма да е Украйна": Хърватският президент ядоса Киев
Превод: Ганчо Каменарски
