"Всеки път, когато чуете, че Съединените щати призовават някое правителство да направи това или онова, което в последните дни се случва често, би трябвало да потръпвате. Това обикновено означава, че Вашингтон не е открил начин да убеди, наложи или принуди това правителство да направи каквото трябва да се направи (от гледна точка на САЩ). Наистина, „призоваваме“ е често публично прикриване на бездействие. По този начин наскоро държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън призова подкрепяните от Иран милиции, воюващи в Ирак, да се „приберат по домовете си“, след като бойните действия срещу „Ислямска държава“ са почти спечелени. Освен това не е ясно, дали Тилърсън има предвид те да се приберат в Иран или просто в домовете си в Ирак, защото въпреки че милициите са въоръжени, подкрепяни и финансирани от Иран, в тях влизат само шиити. При все това, иракският премиер дори не удостои призива с формален отговор тип „да, това може да се обмисли“. Вместо това, Хайдер ал Абади заяви, че милициите са „иракски патриоти“, което означава че ще бъдат поддържани и впоследствие пенсионирани, но не и разпуснати.
Това не е изолиран случай. Иракското правителство нямаше да съществува, ако не бяха хилядите изгубени американски животи и половин трилион долара, дадени от американския данъкоплатец за превръщането на Ирак в демократична държава през последните 15 години. В Багдад управлява шиитско правителство, което отново и отново отказа да послуша призивите на САЩ за помирение със сунитите, като това е една от главните причини, заради които „Ислямска държава“ постигна такива успехи в населените със сунити територии на Ирак. Това също така е и правителство, което се вслушва в Техеран доста повече отколкото във Вашингтон. САЩ така и не откриха начин да спрат загубата си на влияние в Багдад. Всъщност, след като де факто Абади направи един определен неприличен жест спрямо Тилърсън, държавният секретар нямаше какво да направи освен да отправи поредната молба.
Той призова правителството на Абади и кюрдите да „пристъпят към дискусии и диалог“. От Багдад обаче обърнаха внимание на този, колкото и на предишните призиви. А това предизвиква тревога, тъй като пешмергите бяха най-ефективната военна сила, бореща се срещу „Ислямска държава“. Плюс, те дадоха голям брой жертви в името на победата над ислямистите в Ирак и са най-проамерикански настроената сила (след Израел) в региона. А сега, когато битката приключи, САЩ ги изоставят. Единственото, което прави Вашингтон, е да отправя призиви.
Друг призив на Тилърсън, бе по време на престоя му в Афганистан, където се обърна към талибаните и поиска от тях да изоставят екстремистките си възгледи. Но не предложи стратегия, която би притиснала Пакистан да спре подкрепата си за групировката. Вместо да покаже, че визитата и действията му имат за цел да притиснат Китай и не са вражески спрямо Исламабад, Тилърсън изрази мнението, че е нужен „чист поглед върху ситуацията и броят на терористичните организации, които намират убежище в Пакистан“.
Всеки път, когато САЩ призоват някое правителство да направи нещо, а то не се подчини, Вашингтон губи част от влиянието си. В такъв случай Белия дом трябва да използва всички налични средства, включително икономически санкции и търговско ембарго върху оръжията и картбланш за ЦРУ, вместо молби и призиви."
Автор: Амитай Ециони, професор по международни отношения в университета „Джордж Вашингтон“.
The National Interest
