Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Грешките във ваксинационната политика

20 юли 2021, 11:47 часа • 4541 прочитания

Всички говорят, че в Европа се очаква следващата вълна от коронавирус, заради появата на нови щамове и отпускането на мерките заради туристическия сезон. Но между 2020 и 2021 година има една разлика - ваксините. Засега Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) е одобрила единствено американските ваксина, докато първата в света "Спутник V" продължава да чака одобрение. Така започва статията на хърватския журналист Д. Мариянович за изданието Advance, която представяме без редакторска намеса. 

Според някои източници, ако руската ваксина бъде разрешена, то това ще се случи едва следващата година, вероятно през пролетта, точно толкова време, колкото ще е необходимо на американските ваксини, за да завладеят своя "пазар." Защо ЕМА бави одобрението на руската ваксина?

Така или иначе, движейки се изключително по политическа линия, руската ваксина стигна само до Унгария и няма накъде повече да се придвижи.

Членовете на ЕС се чудят защо им е толкова трудно да ваксинират собственото си население. На този фон отказът от руската ваксина изглежда глупаво, тъй като ако беше одобрена щеше да привлече нови желаещи да се ваксинират, които по една или друга причина са скептично настроение към американските РНК ваксини на Moderna и Pfizer. Но има и ваксина на Johnson&Johnson, а така също и на AstraZeneca, които са "традиционни" ваксини. Тогава защо скептиците, които не вярват в РНК ваксините не използват тях? Вероятно, защото тези ваксини имат някои проблеми. Дори производителите заявиха, че разглеждат възможността да променят препаратите си, за да намалят страничните ефекти като образуване на тромби и т.н.

Не е нужно да се пояснява откъде идва скептицизмът по отношение на ваксините. Това винаги ще бъде една маргинална група, която и до началото на пандемията съотнасяше ваксините към различни теории на заговора. Но няма да говорим за тях, а за многобройните "прости" хора, които са взели решението да не се ваксинират или поне да не избързват и с които държавите, някои от тях, влязоха "във война." Разбира се подходите се различават дори в Европа. Във Франция президентът Еманюел Макрон заяви, че въвежда задължително ваксиниране в няколко сфери. Освен това се въвеждат редица мерки, които ще направят живота на редица граждани толкова сложен, че в крайна сметка те ще се ваксинират "от отчаяние."

От другата страна е Германия, където канцлерът Ангела Меркел обяви, че Германия никога няма да въведе задължителното ваксиниране дори в системата на здравеопазването: "Подобна крачка би подронила доверието в обществеността. Хората трябва да решават сами за себе си дали да се ваксинират или не", каза тя.

Откъде идва тази разлика в подходите. Няма ли тук еднакви изисквания, които се поднасят по два различни начина? Може би Макрон мисли, че трябва да се окаже натиск, а Меркел предполага, че германците ще се ваксинират, знаейки, че не ги задължават? Дори извън контекста на настоящата пандемия ще е интересно да разберем кои страни избират цивилизована кампания и кои преследват народа в ваксинационни ритници.

Да си припомним колко хора са ваксинирани до момента във Франция (с две дози) - 36,4%. В Германия нещата стоят по0добре, но и там напълно ваксинираните са 42,7%. Разликата не е чак толкова голяма, за да се прибягва до различни подходи. В борбата с пандемията от коронавирус психологията е едно от най-големите оръжия. Някои държави не напипаха правилно пулса на собствения си народ и избраха тактика, обречена на провал.

А какво би довело до успех? Като начало - фактите. Властите не разбират, че скептичността се поражда в момент, когато нещо започва да "намирисва на пропаганда." С други думи, ако новините се свеждаха до честна информация за прилагането на ваксините, откровеното изброяване на плюсовете и минусите, то ситуацията би била съвсем различни. Когато започнат да ни обясняват, че нещо работи на 100% или че не трябва да се страхуваме, хората ги обзема скептицизъм, защото подобни твърдения им се струват или измислени, звучат като реклама на стока, която трябва да се продаде на всяка цена и така се ражда съпротивата и неподчинението.

Към ваксинирането трябваше да се подходи, както към самолетните полети - да, има вероятност самолетът да падне и всичко да завърши фатално, но от друга страна шансът това да се случи е много малък и е не трябва да се страхувате от това. Звучи много по-реалистично и повечето хора ще се съгласят с тази логика.

Ако някоя авиокомпания ви твърди, че нейният самолет никога няма да падне, то вие бихте се отнесли скептично към подобно изявление, тъй като то звучи неправдоподобно.

Случвали са се страшни самолетни катастрофи, но все пак летим. Ако веднъж чуем, че медиите преднамерено премълчават броя на самолетните катастрофи ние бихме се отнесли скептично към авиацията въобще.

Трудно е да се каже защо, но единственият избран към ваксинирането подход се оказа много странен. Фактите се отхвърлят и към хората се отнасят като към малки деца, от които скриват важна информация. Когато съпротивлението нарасна, което можеше да се очаква, се стигна до заплахи и заявления от рода на "ако не се ваксинирате сами ще сте си виновни, ако умрете."

Виждаме, че нещата вървят към информационен абсолютизъм. Ситуациите, когато не трябва да казваш нищо лошо за единия варианти и нищо хубаво за другия. Тази ситуация прилича на предвоенна пропаганда, когато врагът се представя 100% ужасен и в който няма нищо хубаво.

Разбира се, не е нужно да се пояснява към какво води сценарият, когато неваксинираните се представят по този начин - 100% ужасните антидържавни елементи. Изобщо да се увличаш от нещо подобно сега, когато половината от населението не е ваксинирано е не само преждевременно, но и донякъде безразсъдно.

Заплахата от задължителното ваксиниране в такива сфери като здравеопазването и образованието няма да доведе до нарастване на популярността й. Това ще се излее в още по-голям протест и дори параноя. Изобщо хората допускат, че държавата може да постигне дадени неща със сила, но се съгласяват, ако смятат, че всичко е честно и в интерес на обществото. Този път, явно е избран друг път. На някои, да не кажем на мнозина им се струва, че държавата иска насила да инжектира в тялото им нещо, което е експериментално, за да се използват всички дози, закупени от американските фармацевтични гиганти.

Дори подобна кампания да мине проблемите ще останат в дългосрочен план. Ангела Меркел мъдро си дава сметка, че задължителното ваксиниране не е възможно, тъй като между гражданите и държавата ще бъде нарушено доверието. Нима Франция не смята така? А Хърватия?

Да, някои страни започнаха кампаниите неправилно от самото начало Това се отнася и до Хърватия, в която едва 31% от населението е ваксинирано. Вероятно точно тези страни ще изберат задължителното ваксиниране, разпространявайки го една сфера на друга, за да достигнат необходимото покритие. Изглежда добре, но само на хартия и само за този, който има подобни планове. На практика това е един от многото лоши планове.

Всяка власт трябва да си зададе няколко ключови въпроса, оказвайки се на това кръстовище. Да обявиш хората за глупави или да ги плашиш със смърт - определено не е най-добрия начин да ги спасиш, ако това е целта. За съжаление борбата с коронавируса от самото начало се води като борба за информация и обикновените факти, но те май се използват като оръжие в конфликта, който се води не само между човека и вируса.

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес