Формално сред най-развитите страни от Стария свят и новаци в „семейството“ са такива като например Полша, Чехия и Унгария. Тези страни, макар и да са членове на ЕС и НАТО, досега не са влезли в еврозоната, т.е. не са минали на единната европейска валута. В тях равнището на социална защита е доста ниско, заплатите са по-малки, пенсиите, помощите. Тук от общия пазар се доставят продукти и стоки за потреблението с по-лошо качество.
Само че всичко това е видимата част на айсберга. Всъщност проблемите са доста по-сериозни и дълбоки.
Неотдавна ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер в традиционния си доклад „За състоянието на ЕС“ заяви, че силна и демократична Европа е немислима без единна валута. Според него именно принципът „евро за всички“ трябва за винаги да потуши противоречията вътре в общността, да ликвидира делението на ядро и периферия. Той също така определи крайния срок, когато единната валута ще бъде въведена във всички страни – това ще стане веднага след излизането на Великобритания от ЕС, т.е. след около четири години и половина.
Но дали това ще се случи? Да вземем Чехия, която упорито се държи за своята крона. Допитване до общественото мнение по въпроса, проведено преди половин година, показа, че 70% от чехите са категорично против еврото. Потомците на храбрия войник Швейк не без основание се боят, че въвеждането на единна валута ще повлече след себе си повишаване на цените, загуба на финансовия суверенитет, засилване на зависимостта от икономиката на други страни.
Неотдавна правителството на Чехия се съгласи с препоръките на министерство на финансите и националната банка да не смята въвеждането на еврото за ключова задача през близките години. И Андрей Бабиш, чието политическо движение победи на парламентарните избори и който ще оглави правителството, също не е привърженик на еврото.
Интересното е, че сред другите причини чехите назовават „отвратителния дизайн на еврото“, а виж видът на кроната им бил къде по-приятен.
Днес единната валута е в обръщение на територията на 19 от 28-те държави на ЕС. Европейската централна банка установява за тях единни лихвени проценти. Но успоредно с това страните имат свои бюджети, свои проблеми и често подхождат различно за решаването им. Те имат различни темпове на растеж, значителни различия в жизненото равнище и покупателната способност на населението. Много икономисти смятат единния бюджет почти за приказен, малко вероятен в близко бъдеще.
Проблемът с еврото даже в политическите спекулации звучи все по-остро – толкова непопулярна тази валута стана сред населението. И радикалните политици от типа на французойката Марин льо Пен я използва в своята реторика. Неотдавна тя изрази необходимостта от връщането на Франция към националната валута, а еврото определи като „само труп, който все още се движи“.
Граждани второ качество
Що се отнася до нетрадиционните продукти, които попадат при неофитите от господарската софра, това си е чиста истина. Именно чехите обърнаха внимание на факта, подлагайки на анализ своята кошница от храни. Станаха ясни удивителни неща: уж пазарът е общ, но именно в страните от Източна Европа защо ли попада кафе с по-малък процент кофеин, масло с по-ниско съдържание на мазнини, рибни хапки със съмнителен произход.
Сходни бяха присъдите на инспекторите по ветеринарен и хранителен контрол, сравнили хранителните стоки, продавани с една и съща марка в магазините в Словакия и Австрия: колбаси, сирена, млечни продукти, хляб, напитки съществено се различават по качество. В словашките има по-малко месо, затова пък повече подсладители, оцветители и подобни добавки.
Първата реакция на Еврокомисията беше: спокойно, граждани, всичко това не е истина, проблемът въобще не е в качеството, а в различните вкусови пристрастия. Т.е. немците харесват едно, а източноевропейците съвсем друго, откъдето идва и разминаването в качеството. Само че, когато към възмутените чехи присъединиха гласа си унгарци, поляци и словаци, Жан-Клод Юнкер даде заден ход и беше принуден да признае: да, проблемът съществува.
На битово равнище и аз самият не веднъж съм чувал за това, че, ако е възможно, чехите отиват да купуват всичко в съседна Германия – там е по-вкусно, и по-евтино.
Казано другояче, сега всички знаят, че в Европа съществуват потребители „първо и второ качество“. Макар че всъщност това винаги да е било тайната на Полишинел. Така, например, бившият президент на Чехия Вацлав Клаус не веднъж е казвал, че дори и след десет години членство на неговата страна в ЕС на чехите все така „се гледа като на граждани второ качество“. Клаус, естествено, е имал предвид не само продуктите. Още едно явно несъответствие на евростандартите е свързано със заплащането на труда. Почасовата заплата в Чехия е едва една трета от немската или австрийската. Средната месечна заплата в Австрия през 2015 г. е била 3000 евро, а в Чехия – малко над 1000.
За кого е изгодна дискриминацията?
Но, повтарям, всъщност етикетът „две скорости“ много повърхностно отразява реалната ситуация.
„Този термин по-скоро е изкуствен“, каза наблюдателят по икономика на в. „Gospodarzske Noviny“ Вацлав Лавичка. „Вземете, например, упреците към държавите със собствена валута. Като че това е един от признаците за понижаване степента на интеграция в ЕС. Но Гърция отдавна мина на еврото, само че има колосален дълг към Евросъююза и постоянно се намира в състояние на дълбока криза. И какво? Нима Гърция се движи с по-висока скорост от Унгария или Чехия?“
Лавичка посочи и друг пример, спомняйки си за Великобритания и Швеция, които са членки на ЕС, но не приеха еврото. При това именно те демонстрираха най-високите темпове на растеж на БВП. И самата Чехия по този показател също е сред лидерите, независимо че още упорито остава вярна на кроната. Между впрочем чехите имат най-ниско ниво на безработицата в Европа – 3%.
Моят колега смята, че държането „на тъмно“ на гражданите на Източна Европа е изгодно за транснационалните корпорации. „Вижте, чехите произвеждат автомобили и машини, съответстващи на най-високите световни изисквания, затова пък заплатата им е с две трети по-ниска от тази на немците. Никой не е мислел, че след 13 г. наше участие в ЕС, след повече от четвърт век от нашето излизане на свободния пазар ще има такова разминаване в нивото на заплащане на труда. Ние тук значително изоставяме и от Гърция, и от Португалия. Ясно е, че ръстът се сдържа съзнателно – в полза на едрия капитал.
Това според Вацлав Лавичка, е сериозна заплаха за съществуването на Евросъюза.
Бунт на кораба
Още по-болезнено е разминаването, свързано с противоположните позиции по отношение на мигрантите. Когато потокът от бежанци от проблемни страни в Африка и Близкия изток покри континента, брюкселските чиновници наложиха квоти за прием на мигранти на всичките 28 страни от съюза. Чехия, например, трябваше да приеме, настани и осигури 2600 души. Когато Прага възнегодува, на нея й напомниха: трябва да бъдем верни на европейските ценности, и дадоха за пример Германия, която само през 2016 г. приюти над един милион неканени гости.
И докато тези хора вървяха, в различни градове на Западна Европа проехтяха взривове, загинаха хора. Много мигранти при проверки се оказаха бандити. И тогава вече Чехия заяви официално: няма да приемаме бежанци. Нито един!
Това беше истински бунт на кораба. При това скоро към него се присъединиха и други страни от Вишеградската четворка. Тогава Еврокомисията прие решение за започване на процедура, която може да доведе до въвеждане на санкции против тези държави – казано по друг начин, налагане на големи парични глоби. Само че заплахата, прозвучала от Брюксел, само сплоти още повече местните елити в тяхната решителност да отстояват своите национални интереси. Това е рядък случай, когато успяха да се обединят и леви и десни, либерали и комунисти. Президентът на Чехия Милош земан нарече квотите „загуба на суверенитета на страните, влизащи в ЕС“. А бившият президент Вацлав Клаус призова съотечествениците си да помислят за възможността за излизане от ЕС.
Проблемът с неканените и нежелани гости още един път показа неспособността на еврочиновниците оперативно и грамотно да реагират на нови предизвикателства. Европейците отдавна с недоумение наблюдават как се раздува апаратът на брюкселската бюрокрация, колко неповратлив става той. „В ЕС сега няма сериозни анализатори, квалифицирани експерти. Това е голяма трагедия“, каза известният икономист и политолог Оскар Крейчи. „“Никой не е способен да прави дългосрочни прогнози. Това, между другото, е обратната страна на демократичните процедури, според които един път на четири години елитът се подменя. Защо тогава е дългосрочното планиране, анализът, след като след четири години ще дойдат нови хора и ще поставят нови задачи?“
Макар че, в интерес на истината, трябва да се каже, че всички тези разговори за „Европа на две скорости“ раздразват брюкселските комисари. Първо Brexit, после сепаратистки вълнения в Каталуния, а също и продължаваща неопределеност с въпроса по разселването на бежанци – всичко това ги подтиква да призовават към сплотяване, забравяне на старите обиди и дружно придвижване към светлото бъдеще.
Говори се за необходимостта от подлагане на сериозни реформи на ръководните структури на ЕС. За да станат те по този начин по-гъвкави, да способстват за тясна икономическа интеграция на всички държави и реално (а не само на думи, както преди) да гарантират сигурност на гражданите на съюза.
С една дума, планове има много. Засега част от вагоните след локомотива с емблемата на ЕС бързо се движат по еврорелсите, други очевидно се забавят. А един се стреми да се откачи и да поеме по свой път.
Анализ на Владимир Снегирьов за вeстник "Аргументи и факти", цитиран от БГНЕС
