Един дързък грабеж, чийто краен резултат се материализира с дупка в стената на Роженския манастир възкреси исторически факти за реални личности от Пиринския край и ги оплете с иманярски легенди, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.
На 18 септември привечер крадци нахлуват в светата обител, връзват намиращия се там свещеник, вадят кирки и за 15-на минути разбиват зазидан преди години прозорец на черквата в манастира. След което бягат, за да не бъдат хванати от полицията.
От тук нататък започва да излиза все повече и повече противоречива информация за мистериозния грабеж: откраднати са пари, икони и църковна утвар, включително чудотоворната и позлатена икона на Света Богородица. Последва лаконичното: нищо не е откраднато. За да се разбере в края на краищата за дупката в стената. От нея не се показа нищо - отново от „намерили са, това което са търсили“, до обратното – „нищо не са открили“.
От полицията отказаха каквато и да е информация, а кметът на Рожен Сашо Филипов бе нещо като говорител по случая, но категорично не искаше да бъде цитиран. Нападателите уж са били 5-6, взели са камерите за наблюдение, но ги има на записите, позирайки като в кабина за моментни снимки - без да крият лицата си. Въпреки, че първоначално бяха „въоръжени и маскирани”.
„Ке ги фанат” категоричен бе на езика, говорен преди над 100 години от Яне Сандански кметът на Рожен Сашо Филипов.
И ги „фанаха“. След обяд същия ден започна подаването на оскъдна, непотвърдена нито от прокуратурата, нито от полицията „информация”. „Всички са задържани, четирима в петричко село, един в София и един в Кърджали, те са с турски имена”, бе тиражираната информация, като полиция и прокуратура буквално си „прехвърляха топката”, отказвайки потвърждението й.
24 часа по-късно в ареста се оказаха адвокат от Сандански, един гурбетчия, завърнал се в страната наскоро и двама непълнолетни от петричкото село Яворница.
В петък съдиите от Районен съд-Сандански си дадоха отвод по гледането на изтичащата 72-часова мярка за задържане на четиримата, което наложи гледането й да бъде прехвърлено чак в Пловдив.
На сайта на Окръжна прокуратура единствената информация по случая е препратка към интервю на говорителя й Весела Стоилова, която казва пред Нова ТВ, че взломаджийте търсели част от откупа, взет от Яне Сандански след отвличането на американската мисионерка мис Елена Стоун и гувернантката й Катерина Цилка на 21 август 1901 г.
За освобождаването им е платен откуп от 14 500 турски лири, равняващи се на 63 800 долара, с които организацията на Яне Сандански купува оръжие за Илинденското въстание от 1903 г. Колко от този откуп е похарчен за тази цел не е известно. От тук нататък тръгват легендите за скритата някъде част от откупа.
За да стигнем днес - 117 г. по-късно до малката дупка с размери две на три педи в стената на Роженския манастир. Дали пък обирът не е активно мероприятие, обслужващо водевила около назначаването на главния секретар на МВР за министър и неговия евентуален наследник?!
На 100 м. под Роженския манастир, край черквата „Св. св. Кирил и Методий” е гробът на Яне Сандански, тръгнал от с. Рожен за Неврокоп, за да бъде убит на 22 април 1915 г. в прохода „Папазчаир”, сега вече село Попови ливади.
А иначе в Пиринско има десетки легенди къде е скрита останалата част от откупа. Според най-състоятелната от тях, златните лири са в пещера над село Пирин, по склоновете на връх Ореляк. Възможно е иманярите да са объркали черквите.
Според друга легенда златото на Яне е скрито някъде около параклиса „Св. Петка” под с. Черешница, община Сандански.
Така духът на Яне, пиринския „Старик”, бе възкресен сто и три години по-късно. С каква цел, едва ли ще стане ясно.
