Американският триумфализъм се завръща. Трудностите, с които се сблъска руският президент Владимир Путин в ранните етапи на военната си операция в Украйна, се използват за съживяване на реториката от Студената война относно американското лидерство, битката за глобална демокрация и западното единство. Америка като лидер на свободния свят отново е на коня! Така започва анализ, публикуван в американското издание The National Interest* (консервативно издание, което е приближено до републиканците и е създадено от Ричард Никсън). Ето как продължава:
Далеч не е ясно дали Путин наистина ще загуби в Украйна. Ако в резултат на договорен компромис или продължителен конфликт по-голямата част от Украйна остане под руски контрол за неопределено време, тогава, въпреки разходите, Путин ще може да постигне териториален реванш. И това е в допълнение към анексирането на Крим и успешната операция, която остави Грузия извън НАТО. Приемането на Финландия и Швеция в Северноатлантическия алианс вероятно би било символична обида за Москва, но Русия така или иначе нямаше да нахлуе в нито една от тези страни.
В световен мащаб кампанията на САЩ да убедят други страни да наложат санкции на Русия, за да я накажат за операцията ѝ в Украйна, се провали. Сред страните, наложили санкции срещу Русия, са САЩ и Канада, Европа, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Повечето от най-големите страни в света, включително Индия, Мексико и Бразилия, както и повечето страни от Азия, Латинска Америка, Близкия изток и Африка, отказаха да се присъединят към Америка. Във "Втората студена война" отново се появи блок от необвързани държави.
Докато Конгресът гласува за доставката на оръжие, за да обезкърви Русия в прокси войната на САЩ в Украйна, Съединените щати понасят тежки удари по света от поредица унизителни стратегически поражения. След две десетилетия битки в Афганистан Вашингтон внезапно го предаде на талибаните, което доведе до още по-хаотична и срамна ситуация от падането на Южен Виетнам. В Ирак след Саддам, много иракчани са против продължаващото присъствие на САЩ, а иракският парламент наскоро прие закон, който наказва нормализирането на отношенията с Израел със смъртно наказание или доживотен затвор. В Сирия Башар Асад оцеля след атаките от Вашингтон, насочени към свалянето му от власт. Когато САЩ и НАТО свалиха Муамар Кадафи в Либия, това доведе до хаос и разпадане на страната. Помните ли площад "Тахрир"? Сега в Египет военните отново са на власт. Толкова за глобалната демократична революция на Джордж У. Буш и "Арабската пролет" на Барак Обама.
Сега основната суперсила и голям противник на Америка е Китай. Новината, че на САЩ им липсват ракети Javelin и Stinger за попълване на военните запаси на Украйна, само засилва мнението на Пекин, че Америка е книжен тигър.
Китайските териториални амбиции, подобно на руските, успяват. Китай никога няма да се откаже от островите в Южнокитайско море, които успешно е укрепил, без значение колко операции е предприел американският флот, за да гарантира свободата на корабоплаването в региона. Нито пък ще се откаже от грубото, насилствено китаизиране на уйгурите.
Счита се, че квартетът QUAD (Съединените щати, Япония, Австралия и Индия) е в състояние да сдържи Китай. Но Китай не е понесъл сериозни последствия във връзка с атаките срещу индийски войници и техните убийства на китайско-индийската граница. Китай остава най-големият търговски партньор както за Австралия, така и за Япония. Тези съюзници на САЩ не виждат противоречие между задълбочаването на икономическите си връзки с Китай и участието в антикитайска военна стратегия с Вашингтон. Но в един момент Китай ще дръпне каишката.
Китай е основният доставчик на вносни стоки за Съединените щати, а търговският дефицит на САЩ с Китай се разшири драматично през последните няколко години. По време на Студената война Съединените щати и техните съюзници наложиха цялостно търговско ембарго срещу Съветския съюз. Но що се отнася до Китай, американският бизнес и финансов елит, както и елитът на неговите съюзници, се противопоставят на всяко отделяне на икономиките на Китай и Запада. Няколкото мерки за антикитайска икономическа война – митата на Тръмп, стимулът в Закона за полупроводниците, който привидно насърчава изграждането на нови фабрики за електроника в Съединените щати – са толкова слаби, че не правят практически нищо за намаляване на задълбочаващата се икономическа зависимост на Съединените щати и неговите съюзници от китайското производство.
Междувременно Китай изтласква САЩ и съюзниците му от глобалния пазар. През 2010 г. Китай изпревари Америка като водещ производител в света, а през 2021 г. изпревари Южна Корея като водеща световна сила в корабостроенето. Китайската компания DJI произвежда 70% от гражданските дронове в света. Една трета от индустриалните роботи се произвеждат в Китай, който е и най-големият пазар за тях. Само въпрос на време е Китай да се изправи срещу Съединените щати, Европа и Япония в космическата и автомобилната сфера.
Накъдето и да погледнем, виждаме как Съединените щати отстъпват, провалят се или са в задънена улица във всичко, независимо дали е във военната сфера или в областта на международната търговия и индустриалното производство.
След падането на Сайгон, с изключение на "победите" в Ирак и Либия, довели до пълен хаос в тези страни, единствените геополитически победи на Америка и нейните съюзници бяха в Европа. Една от тях е безкръвното освобождаване на Източна Европа от Червената армия и присъединяването на по-голямата част от нея към НАТО. Другата е поражението на Сърбия във войната за "югославското наследство". Неспособна да противодейства на тактиката на китайския "салам", т.е. малките, но постоянни печалби на Пекин в Южнокитайско море, и неспособна да превърне военните интервенции в трайни дипломатически победи в Близкия изток и Северна Африка, външната политика на САЩ постигна известен напредък само в Европа.
Германците имат поговорка за работата в служебната йерархия: "Поклони се на силния в лицето, ритни го отзад". Това е добро описание на истинската глобална стратегия на Америка за маскиране на ускоряващия се упадък. На практика, докато успокояват мощния и надигащ се Китай, Съединените щати участват в сблъсъци с по-слаби нации - Сърбия, Ирак, Сирия, Либия и сега с една свита, но все още гигантска Русия. Съединените щати губят сила в световната търговия и глобалната дипломация, но в останалите сфери на влияние в Северна Америка и Европа те все още се борят да играят ролята на хегемон и да се опитат да възродят славата от миналото си.
ОЩЕ: Как ще свърши войната в Украйна: Три сценария за бъдещето
* Автор: Майкъл Линд - професор в училището по комуникации "Линдън Б. Джонсън", колумнист и стипендиант на "Нова Америка". Той е автор на The New Class War (2020) и The American Way of Strategy (2006).
Превод: Ганчо Каменарски
