Борбата за пари в Конгреса за подкрепа на чужди войни поставя президента Байдън в трудно положение, пише колумнистът Скот Макконъл в Newsweek. Неговата решимост да помогне както на Украйна, така и на Израел, се сблъсква с нарастващата съпротива от страна на антивоенната фракция на републиканците, които искат да подкрепят само Израел. Тази фракция, водена от новия председател на Камарата на представителите Майк Джонсън, успя да прокара през Камарата законопроект, който ще отпусне 14 милиарда долара за войната на Израел с Хамас и нито един цент за конфликта Украйна-Русия.
Опитът за разделяне на двата конфликта може да бъде осуетен в Сената. Демократите там не са единствените, които са съгласни с оценката на президента, който каза: „Атаката срещу Израел е подобна на 20-те месеца на военни действия, трагедия и жестокост, които преживява народът на Украйна“. Президентът обаче греши.
Две войни - две гледни точки
Всъщност войната в Газа и конфликтът в Украйна не си приличат. Те се различават значително помежду си както по стратегическо значение, така и по морално съдържание. Говорителят Джонсън и скептично настроените към Украйна републиканци не обясняват много добре различията, но инстинктите им са здрави. Още: Ще може ли чичо Сам да се адаптира към войните на новото време?
За Съединените щати конфликтът в Украйна е военно действие на съзнателен избор, до голяма степен провокирано от безразсъдната американска политика. Америка нямаше нужда да се намесва финансово и символично във вътрешната украинска борба и да застане на страната на най-антируската фракция, както направи администрацията на Обама по време на събитията на Майдана. Русия, далеч не толкова слаба днес, колкото беше през 90-те години на миналия век, се оплака на висок глас от американската намеса и през 2014 г. отиде отвъд думите, за да завземе Крим. Тъй като военното сътрудничество между НАТО и Украйна се засили при президента Байдън, Русия възрази, въпреки че не е нейна работа. Още: САЩ на тръни заради Украйна: Войната отива на пат, какво да се прави?
Така военната инвазия и продължилите вече 20 месеца страшни военни действия бяха напълно предвидими.
Представете си за момент, че избраният президент на Мексико е отстранен с преврат, подкрепян от Китай, и след това новият мексикански режим започва да търси военен съюз с Пекин. Вашингтон би реагирал на това точно по същия начин, както Москва.
Въоръженият конфликт в Украйна е отличен пример за това как Съединените щати, или по-точно малка част от американския елит, който печели от разширяването на НАТО, отиде в чужбина в търсене на проблеми и ги получи.
Ситуацията в Израел
Нещата в Близкия изток са много по-сложни. Моите възгледи за израелско-палестинския конфликт бяха оформени отчасти от две посещения в Близкия изток с Църквите за мир в Близкия изток, през 2006 и 2011 г. Години наред съм критикувал израелската политика на Западния бряг и как някои произраелски сили влияят на американската външна политика в региона. Израелците и палестинците имат основателни претенции към земи, за които палестинският мандат е изтекъл. Сегашната ситуация се обяснява не с някакви абстрактни концепции за справедливост, а с факта, че Израел отдавна е по-силен във военно отношение. Още: Най-важният политически съюзник на Тръмп забърка каша с военната помощ за Израел и Украйна
Но аз, като много републиканци и други десни западни интелектуалци, съм повлиян от нещо друго, когато изразяваме подкрепа за Израел. Това не е християнски ционизъм, който е изключително влиятелен в американския юг. Това е усещането, че Израел е неразделна част от останките на цялостната западна цивилизация. Съединените щати и до известна степен Франция, Германия и Англия са оформени от еврейски художници и интелектуалци. Имаме Фройд с неговите последователи, имаме Маркс с неговите последователи, имаме безброй брилянтни еврейски писатели, имаме Холивуд. Някои може да завъртят очи, когато им се каже за еврейския принос, докато други може да осъдят последствията от този принос. Но това е голяма част от Америка и да го отричаш означава да отричаш собствената си национална култура.
Израел е част от Запада. Това е свързано с трудностите му в Близкия изток. Но точно поради тази причина мнозинството от американците ще подкрепят Израел в трудни времена.
Видяхме един такъв пример на 7 октомври. Хамас е терористична организация. Не е ясно дали Израел знае как ефективно да разруши това движение или дали има волята да води война в градска среда и в тунели. Ясно е обаче, че всяка държава трябва да отговори сурово и решително, ако някаква група варварски убие 1400 твои граждани, предимно невъоръжени цивилни. Не е съвсем ясно какво трябва да направи Израел, за да „възстанови възпирането“, но е разумно да се предположи, че това ще бъдат военни действия, които мнозина ще смятат за непропорционални и не хуманни. Всяка уважаваща себе си държава би направила същото, ако имаше необходимите средства за това.
Съгласен съм с наблюдението на журналиста Матю Иглесиас, който каза, че Израел води справедлива война в Газа, но води несправедлива война на Западния бряг, участвайки в етническо прочистване. Ако Съединените щати не искат да напуснат този регион (в интерес на истината, просто няма изход), те ще трябва да започнат тежката работа за подкрепа на разумните израелци (и да отстранят антиарабските фанатици). Те също ще трябва да отделят Хамас от палестинците, които са готови да преговарят с Израел. Още: САЩ няма да издържи: Глобалните конфликти разтревожиха съюзниците на Америка
Не знам дали това може да се направи, но е необходимо да се опита.
Няма съмнение, че президентът Байдън ще получи парите, които поиска за Украйна и Израел. Исканията за увеличаване на военното финансиране гарантирано ще получат положителен отговор във Вашингтон.
Израел и Украйна не са част от една и съща „борба срещу злото“. Русия реагира така, както би направила всяка уважаваща себе си страна, виждайки, че врагът изгражда военни бази на нейната граница. Израел реагира така, както всяка нормална държава би направила на негово място, виждайки колко жестоко и брутално биват убивани нейните граждани. Политиците във Вашингтон трябва да разберат това.
Превод: Ганчо Каменарски
