В края на 1935 г. малка група бойци, водени от ислямистки духовник, роден в Сирия, започнаха партизанска кампания срещу британското мандатно правителство, което имаше задача да създаде еврейски „национален дом“ на теротирията на тогава предимно арабска Палестина. Кампанията беше бързо потисната от британските сили и нейният водач, Иззедин ал-Касам, беше убит, както и мнозинството от неговите хора.
Но готовността на Касам да хване оръжие и да умре в служба на палестинската кауза остави дълбока следа и трайно впечатление в палестинското общество и неговото „мъченичество“ се превърна в символ на саможертва, която продължи да резонира през последните 90 години. В крайна сметка името му се оказа вдъхновение за името на въоръженото крило на "Хамас" в края на 80-те години на XX век. Фактът, че Касам се провали, по същество беше без значение. По-важно беше неговото въплъщение на духа на упорита и безкористна съпротива срещу чуждото господство въпреки дисбаланса на силите и малко вероятните перспективи за успех. Касам също насочи палестинското национално движение по пътя на „въоръжената борба“, който в крайна сметка беше възприет от „основното“ движение Фатах на Ясер Арафат от края на 1950 г. нататък, но чиято роля намаля след споразумението от Осло с Израел от 1993 година. Това пише в анализ на ситуацията в Близкия изток за The Guardian Ахмад Самих Халиди – анализатор и бивш палестински преговарящ.
Какво ще е бъдещето на Газа?
През последните 30 години станахме свидетели на засилваща се конкуренция между претенциите на "Хамас" да олицетворява националната съпротива срещу израелското управление и пропадането на "Фатах" в разногласия, корупция и тайни споразумения под знамето на „сътрудничеството в областта на сигурността“ на палестинската власт с израелската окупация. Тази надпревара завърши с нападението на "Хамас" от 7 октомври, което имаше за цел да шокира и тероризира Израел, както и да дискредитира палестинската власт на Фатах и Махмуд Абас и да консолидира позицията на Хамас като основен наследник и въплъщение на палестинското национално движение и неговата освободителна кауза.
След 7 октомври Израел прибягна до огромна сила, пускайки безпрецедентно общо около 30 000 бомби до средата на декември 2023 година, но досега не е успял да изкорени военната сила, създадена от "Хамас" насред пороя от кръвопролития, 25 000 убити палестинци и 62 000 ранени и масовото разселване на 1,9 милиона цивилни в Газа или около 85% от населението.
Още: Нетаняху все пак не изключва възможността за палестинска държава
Въпросът как и кога ще приключи войната остава забулен в мъглата на непрозрачните намерения на Израел и все по-отчаяните дипломатически маневри на САЩ, надяващи се на ясна победа на Израел над "Хамас", като същевременно се страхуват от най-лошите последици от регионален пожар, както се вижда от разпространението на военните действия от Баб-ел-Мандеб до Ербил. Надеждите на САЩ са да използват момента, за да преформатират Близкия изток, живеещ в мир и хармония. Вашингтон обаче, трябва да се бори както за прекратяването на настоящия конфликт, така и с необходимия политически капитал, особено в изборна година, да промени сегашната позиция на Израел, който отказва да промени установеното досега статуквото на окупация, разселване и господство.
"Израел изтри от палестинското съзнание бруталните атаки на "Хамас"
Междувременно, сценариите се трупат - от утопичната визия за регион, който върви към мир и стабилност, благодарение на все още невидим „път към палестинската държавност“, мечтан от американския държавен секретар Антони Блинкен, до фантазията на израелския министър на отбраната Йоав Галант за арабско-международен консорциум, който превзема Ивицата Газа от името на Израел, до обещанието на Бенямин Нетаняху, че няма да има палестинска държава и че войната ще продължи и през 2025 г. Във всичко това липсва едно нещо: вероятното оцеляване на Хамас и неговото потенциално нарастващо влияние заради огромните щети, нанесени на хората в Ивицата Газа.
Още: Ракетните атаки в Близкия изток повишават риска от ескалация в Ивицата Газа
Бруталните тактики на "Хамас" бяха изтрити от палестинското съзнание чрез масовото заличаване на цивилни животи и съучастието на САЩ и Запада в подкрепата, въоръжаването и позволяването на това нападение да продължи под прикритието на правото на Израел за самоотбрана без видим краен срок. Вместо да смаже "Хамас", най-вероятният му ефект ще бъде да ремитологизира идеята за съпротива и да посее семето за бъдещи повторения, които може да са вдъхновени от Хамас, но нямат необходимата връзка с неговата история, идеология или организационна структура.
Тъй като израелските лидери открито говорят за продължаване на войната срещу "Хамас" и неговите лидери отвъд националните граници, друг потенциално опасен обрат може да приеме формата на трансформация на "Хамас" от национално-религиозно движение, фокусирано върху конфликта в земята на Израел и Палестина, в по-глобално движение, готово да пренесе войната на арени, които Хамас досега избягваше.
Бъдеща окупация ще реабилитира "Хамас"
По отношение на възстановяването на жизнеспособна политическа власт в Ивицата Газа и възстановяването на палестинско представително тяло, което е способно да взема и поддържа решения, независимо дали се отнасят до бъдещ политически хоризонт с Израел или до някакъв легитимен процес на управление и реконструкция, истинският въпрос е как да включи "Хамас" и свързания с него „дух на съпротива“ в нова палестинска власт, а не как да я отмени или премахне. В рамките на такава власт, "Хамас" може да бъде част от решението; навън той ще остане едновременно спойка и противоположен полюс на привличане.
Още: The Guardian: Светът през 2022-а - поредна година на предизвикателства пред човечеството
Нетаняху и други израелски официални лица дадоха да се разбере, че ще се стремят да наложат строг режим на сигурност над Ивицата Газа в обозримо бъдеще; с други думи дългосрочна окупация. Това от своя страна не само ще поддържа пламъка на "Хамас" жив и ще подтикне вдъхновената от движението съпротива, но и ще гарантира, че „правото на самоотбрана“ на Израел ще произведе само същата несигурност, с която Израел и неговите съюзници твърдят, че се борят. Ако последните 55 години окупация са ни научили на нещо, то е, че това не може да бъде пътят към истински и траен мир. На Израел и САЩ бяха нужни приблизително 35 години, за да преговарят с това, което тогава се смяташе за терористична ООП, точно както бяха нужни години на АНК и ИРА, за да бъдат признати за партньори. Всички заплашени или с право загрижени за това, което може да се случи след това, просто не могат да си позволят цената да чакат толкова дълго.
Още: ООН: Жените и децата са основните жертви на войната в Ивицата Газа
