Години наред Германия беше безспорният лидер не само в ЕС, но и в един по-малък блок в рамките на съюза. Представляваше гласът и мускулите на държавите от Централна и Източна Европа, които очакваха от Берлин покровителство, насоки, а понякога и изрични указания. Често когато Брюксел трябваше да извие нечии ръце, Германия беше тази, която убеждаваше Полша, Унгария или други страни да се съгласят с планираната програма.
Но поредица от няколко събития подкопа авторитета и влиянието на Берлин в Централна и Източна Европа и сред лидерите на върха на Европейския съвет. Серията включва оттеглянето в края на миналата година на дългогодишния канцлер Ангела Меркел, формирането на по-сложна трипартийна управляваща коалиция в Берлин и множеството политически грешки и непоследователни послания, свързани с политиката към Русия и войната в Украйна.
Резултатът е значително отслабване на влиянието на Берлин и по-голяма готовност на другите държави да вървят по свой собствен път, а в някои случаи и открито да оспорват френско-германския съюз, който отдавна е в центъра на властта и процеса на вземане на решения в ЕС. Това пише Politico в свой анализ от 1 юни.
"Не се нуждаем от протекцията на Германия – миналото доказва, че тя е на грешната страна на историята", заявява дипломат от Източна Европа пред брюкселското издание, визирайки дългогодишната политика на Берлин за „меко отношение“ към Москва. "Полша показа добро лидерство – що се отнася до Русия, по отношение на посрещането на бежанците от Украйна, по отношение на постепенното спиране на газа. Прибалтика има интелигентно ръководство. България има ново, по-надеждно правителство. Румъния е стабилна", казва дипломатът.
Разрушаването на германския авторитет бе показано нагледно тази седмица, когато държавните и правителствените ръководители на ЕС се опитваха да постигнат споразумение за ембарго върху руския петрол и да преодолеят упоритата съпротива на унгарския министър-председател Виктор Орбан. В миналото, когато Орбан поставяше препятствия пред предложенията на ЕС, Меркел често беше призовавана да го обуздае. В наши дни може да се постави под съмнение дали съглашателството на Меркел с Орбан и с други лица - както в блока, така и извън него - служи на интересите на ЕС в дългосрочен план. Но нямаше съмнение, че Меркел и Берлин имаха голямо влияние в рамките на блока.
Този път Германия беше обвинена, че се опитва да търси предимство за себе си в предложеното освобождаване от ембаргото за петрол, доставян по тръбопроводи. Берлин многократно отричаше да е участвал в предлагането на изключението и в крайна сметка се ангажира да прекрати всички покупки на руски петрол до края на тази година - като ясна демонстрация, че няма да спечели нищо от продължаването на доставките по тръбопроводи. Но фактът, че други държави членки на ЕС, включително от изток, се оказаха толкова подозрителни, подчертава накърнения авторитет на Германия.
Посещението в Будапеща на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен (бивш германски министър на отбраната и съмишленик на Меркел) не доведе до никакъв пробив в спора за забраната на петрола. А продължаващият конфликт на Унгария с ЕК относно върховенството на закона затрудни постигането на компромис. Вместо това председателят на Европейския съвет Шарл Мишел (бивш белгийски премиер) и френското председателство на Съвета на ЕС постигнаха консенсус, който Унгария в крайна сметка прие. Така бе разчистен пътят за приемането не само на частичната забрана за внос на руски петрол, но и на по-широк шести пакет от санкции. Наследникът на Меркел, социалдемократът Олаф Шолц, нямаше ключова роля във всичко това.
"Шолц е съществен проблем", казва друг дипломат от ЕС. "Той просто се държи като меркантилен германец, вместо като създател на компромиси, каквато беше Меркел. Няма никой, който да замени Меркел“.
Дипломатът заявява, че Шолц може да бъде описан като "човек от ЕКОФИН" - член на Съвета по икономически и финансови въпроси, съставен от националните министри на финансите. Това е пост, който Шолц вече е заемал. "Но ако трябва да бъдем честни, той има нивото на лидер на средноголяма европейска държава", добавя дипломатът.
Германски официален представител отвръща на твърденията с контраатака: "Фактът, че има критики от толкова много страни, само показва, че Германия играе водеща роля в посредничеството за постигане на компромиси на ниво ЕС в този труден момент“.
Самият Шолц заяви във вторник, че двудневната среща на върха е "подчертала голямото единство и солидарност на Европа спрямо Украйна" - постижение, за което той се опита да си припише и заслуги. Канцлерът изброи финансовата помощ на Германия за нападнатата страна, приемането на бежанци, както и допълнителната военна помощ за Киев, която Шолц иска да осъществи чрез сделка за размяна на танкове с Гърция.
Германският канцлер още не е извървял пътя към това да бъде лидер
Шолц, който е бивш кмет на Хамбург, показва някои признаци, че все още се бори да направи крачката към истински канцлер и водеща европейска политическа фигура.
На вътрешния фронт той попадна под обстрел през последните дни заради странни коментари за климатичните активисти. Те го атакуваха, което принуди говорителят му да обяснява, че Шолц не ги е сравнил с нацисти.
Макар че нито един държавен или правителствен ръководител не е влязъл в ролята на Меркел на властови посредник, италианският министър-председател Марио Драги изглежда като лидера с най-голяма тежест. Рим обаче носи „политически багаж“ на много десетилетия нестабилна политика и лошо финансово управление, което ограничава обхвата на италианското влияние, независимо кой е премиер.
В същото време френският президент Еманюел Макрон, който наскоро беше преизбран за втори мандат, е смятан за неспособен да загърби егото и грандоманията си, за да се превърне в тих фактор, който да влияе върху разработването на политики и решения, основани на консенсус.
Намаляването на германското влияние в ЕС започна още в края на 16-годишното управление на Меркел, но за първи път се видя през юни 2021, когато тя и Макрон предложиха да проведат среща на върха на ЕС с Владимир Путин - само за да получат брутален отказ от лидерите на Полша, Естония, Латвия и Литва. Макрон и Меркел сякаш искаха да не изостават от президента на САЩ Джо Байдън, който по-рано през онзи месец бе провел разговори с руския президент в Женева. На тази среща не бяха постигнати конкретни резултати, но се появи рядко срещан намек за потенциално подобряване на отношенията на Вашингтон с Москва.
Източноевропейските държави предупредиха, че Путин все още не е предприел никакви конкретни стъпки в отговор на увертюрите на Байдън и предупредиха, че прекалено мекият подход на ЕС към авторитарния руски лидер може да подкопае усилията на американския президент за създаване на нов геополитически баланс.
Доверието в Германия и Франция вече беше подкопано от дългогодишните неуспешни усилия за прилагане на мирните споразумения от Минск, предназначени да сложат край на подкрепяната от Русия сепаратистка война в източната част на украинския регион Донбас. Инвазията на Путин в Украйна само потвърди пред източноевропейските държави, че Германия е допуснала сериозна историческа грешка, като е поставила икономическите интереси над задържането и изолирането на един подстрекаващ към война диктатор. Нахлуването дойде след месеци на предупреждения от Вашингтон, че войната е неизбежна - предупреждения, на които Берлин и Париж отговориха с открит скептицизъм.
Точки в полза на Макрон
Еманюел Макрон получи някои похвали от Централна и Източна Европа за това, че е обърнал повече внимание на техния регион и техните проблеми в сравнение с последните си предшественици. Той направи доста визити в региона и Париж открито подкрепи Литва в дипломатически спор с Китай.
А фактът, че френското председателство на Съвета на ЕС многократно настояваше за бързото приемане на санкции срещу Москва, се разглежда като още един знак за ангажираността на Франция с Изтока. Втори източноевропейски дипломат заявява пред Politico, че постоянният френски представител в ЕС Филип Леглиз-Коста е накарал дипломатите в Брюксел "да работят ден и нощ“. „Но със сигурност не мога да се оплача от това и ние наистина го оценяваме", добавя той.
Малцина обаче виждат френския лидер като истински надежден участник в сделките в европейската политика - отчасти защото френската система предпочита изпълнителната власт пред парламентарното постигане на консенсус и компромис. Това означава, че френските президенти често не са свикнали с пазарлъците, които са характерни за коалиционната политика в други държави. Някои френски идеи се смятат за противоречиви или дори налудничави от жителите на Централна и Източна Европа, като например неотдавнашното предложение на Макрон за Европейска политическа общност. Това е идея, която някои анализатори смятат за начин да се държат извън ЕС други държави от региона като Украйна и страните от Западните Балкани.
Източноевропейски дипломати и длъжностни лица заявяват, че все още се надяват Берлин „да се завърне“, като възстанови доверието към себе си в международните отношения с помощта на външния министър Аналена Баербок. Тя ги е впечатлила като по-харизматична и уверена от Шолц.
Латвийският министър-председател Кришянис Каринш се противопостави на идеята Франция да е лидер на масата на преговорите. Вместо това призова Германия да възвърне водещата си роля. За някои официални лица е само въпрос на време Берлин отново да се утвърди като най-авторитетната и влиятелна столица на ЕС. "За Меркел бяха необходими една-две години, за да получи пълен контрол върху динамиката в Европейския съвет", отбелязва бивш високопоставен служител на ЕК.
