Няма нищо необичайно в това сръбски и руски официални лица заедно да отбелязват Деня на освобождението в Белград. В крайна сметка това е годишнината от освобождението на столицата през 1944 г. от немската армия, събитие, подпомогнато в немалка степен от Червената армия. Но начина, по който започна тазгодишната церемония, беше странен: наскоро Русия продаде изтребители МиГ-29 в Сърбия, а Москва обмисля продажбата на противоракетни системи - вероятно Бук-М1, Бук-М2 и/или Панцир-С2.
Това пише в свой анализ журналистът Алисън Федирка за Geopolitical Futures.
Разбираемо е защо Сърбия ще иска тези оръжия. Въздушните удари на НАТО през 1999 г. затвърдиха в съзнанието на сръбските официални лица необходимостта от модерна система за противовъздушна отбрана. А фактът, че дори се обсъжда придобиването й, предполага, че усилията на Сърбия да се сдобие с такава се засилват. Но тъй като Сърбия е страна, в която чуждестранните сили се борят за влияние, купуването на нови оръжия не е чисто вътрешна афера.
Монополист по сигурността
Сърбия се намира в сърцето на Балканския полуостров - кръстопът на европейски, руски и турски интереси - мястото, където са положени основите на Първата световна война. Местоположението й създава непропорционално влияние и позволява на управляващото правителство да флиртува стратегически с всички регионални сили в опит да налага своите национални интереси. Тя се съгласи с пътна карта под егидата на ЕС, например за засилване на регионалното икономическо сътрудничество на Балканите, въпреки че вече е член на зона за свободна търговия с Русия(След икономическия срив в Русия през 2015 г. Сърбия се занимава повече с членовете на ЕС и със страните от Централноевропейското споразумение за свободна търговия). Няколко страни - най-вече Турция, която има исторически връзки с региона - се интересуват от инвестиции в Сърбия и Сърбия се радва да вземе парите си, нетърпелива да разшири икономиката си чрез чуждестранни инвестиции.
Въпреки че в Сърбия може да има място за приятелска икономическа конкуренция, същото не може да се каже по въпроса на отбраната. Подобрените отношения между Сърбия и Русия в тази посока са особено проблематични за НАТО, която действаше срещу Сърбия заради нейната война срещу Косово през 90-те години (НАТО се въздържа от други конфликти, произтекли от разпадането на Югославия, но участва в този, защото смята, че действията на Белград са геноцид). Това беше исторически момент: това беше първата намеса на Запада след Студената война за гарантиране сигурността на Европа без подкрепата на Съвета за сигурност на ООН и тя беше успешна. Тя премахна сръбските военни сили от Косово, създаде мироопазващи сили, улесни връщането на бежанците и създаде политическа рамка за независимост на Косово. Западът, чрез НАТО, е доминираща политическа сила на Балканите оттогава.
Сръбското придобиване на оръжие от Русия заплашва монопола за сигурност на НАТО. Самото присъствие на ракети би увеличило значително разходите за друга намеса в Сърбия.
И в съответствие с неотдавнашните инициативи за своето военно укрепване – инициативи от страна като Сърбия, която толкова много пъти е нахлувала и е окупирала в историята си, смята, изглежда критично. За тази цел тя вече е започнала да произвежда и ремонтира своя собствен военен хардуер. Тя обяви в края на миналата година, че ще се стреми към по-добри военни връзки с Русия и ще купува изтребители, ракети "земя-въздух" и бронетанкови превозни средства. Тя също така обеща да подобри връзките си с Беларус, от която се очаква Белград да закупи системата С-300 и седем МиГ-29 през ноември.
Нова опора
За Русия продажбите на оръжия са добре дошъл източник на приходи, но значението на ракетната сделка надхвърля финансовата част: става дума за добавяне на военен елемент към културното и икономическо присъствие, което вече има на Балканите.
Русия отдавна поддържа връзки със Сърбия, стратегически важна държава, която е защитавала Русия от сили като Австро-унгарската и Османската империи. След разпадането на Съветския съюз Москва не успя да запази влиянието си, тъй като беше твърде икономически слаба и твърде глобално неподходяща, за да помага на Сърбия, както го е правила някога. Когато войната избухна на полуострова през 90-те години, Русия не успя да се намеси на страната на Сърбия или да оспори намесата на НАТО. Намесата й бе сведена до голяма степен до политическа и икономическа подкрепа. Тя подкрепи позицията на Сърбия за Косово и държавната петролна компания "Газпромнефт" инвестира в компании, които допринасят за бюджета на Сърбия.
Руският президент Владимир Путин се кандидатира отчасти на платформа, обещаваща да възвърне руската сила. Подобно на мнозина в сегашното правителство, той си спомни колко импотентна е станала страната му. Следователно не е чудно, че по време на престоя му в кабинета отношенията със Сърбия се подобриха драстично. Връзката позволява на Русия да си възвърне позицията в район, в който Западът доминира от години(Македония и Босна и Херцеговина също не са членове на НАТО, до които Русия може да се домогва).
Това, че Сърбия е арена за такава надпревара, я е насърчило да играе и с двете страни, преследвайки възможностите, които най-добре отговарят на нейните интереси. Тя обсъжда закупуването на оръжия с Русия, част е от Партньорство за мир и работи с НАТО по конкретни мисии, разговаря с Турция и дори намеква за възможността за установяване на сътрудничество в областта на отбраната с Босна. Това поведение е рационално, но затруднява определянето на неговите дългосрочни цели. Междувременно новото оръжие, което купува, ще помогне за възпиране на атаките от онези, които биха използвали Сърбия за свои цели.
