Критици твърдят, че Бойко Борисов, съюзник на германския канцлер Ангела Меркел, стои зад десетилетие корупция и икономически провали. Докато той губи властта, САЩ се справят с корупцията в страната му. Това твърди в своя статия „Файненшъл Таймс“, посветена на ситуацията на българската политическа сцена.
Когато миналата седмица САЩ наложиха санкции срещу двама български бизнесмени, служител от разузнаването и над 60 компании, Христо Иванов, ръководител на опозиционна партия и антикорупционер, приветства това като „приятелски жест“ от страна на Вашингтон, пише медията.
Тя визира американското правоприлагащо действие - най-мащабното досега по закона „Магнитски“ - само шест седмици преди България да проведе парламентарни избори, на които ветерана дясноцентрист Бойко Борисов се бори за удължаване на политическия си живот сред обществена реакция против корупцията.
Анализатори завяват, че ходът на САЩ е възприет от българите и като упрек към ЕС заради бездействието му срещу корупцията в собствения му двор.
„Контрастът е наистина драматичен“, каза Иванов, лидер на реформистка партия „Да, България“.
Борисов, твърд съюзник на германския канцлер Ангела Меркел и министър-председател на България в продължение на 12 години с няколко кратки прекъсвания, стои зад десетилетие корупция и икономически провали, твърди „Файненшъл Таймс“.
Медията припомня за появилите се миналата година снимки, показващи пистолет върху нощното шкафче на Борисов и пачки от банкноти по 500 евро.
Общественият гняв заради корупцията с 5-месечни демонстрации миналата година, подкопа подкрепата за партия ГЕРБ на Борисов. Тя не успя да сформира правителство след изборите през април, въпреки че все още оглавява анкетите.
Дълго време Борисов се явяваше непоклатима „структура“ в българската политика, каза Иванов, „използвайки натиск и страх, за да даде на всички да разберат кой е силния на деня“. Но американските санкции „дадоха своята дан за възприятието, че Борисов вече губи властта“.
„Най-големият въпрос сега е кого са подкупвали в правителството?“ каза Елена Йончева, български социалист и член на Европейския парламент.
Американското министерство на финансите наложи санкции на трима души: Васил Божков, хазартен магнат в изгнание, който се радваше на официално благоволение под формата на лесни лицензи и данъчни облекчения, преди да се раздели с правителството и да бъде разследван за подкуп; Делян Пеевски, бивш депутат, бизнесмен и медиен магнат; и Илко Желязков, разузнавач, отговарящ за електронното наблюдение. Активите им са замразени и откъснати от американската финансова система или институции, свързани с нея. Божков е използвал подкуп, за да „създаде канал от руски политически лидери за влияние на българските държавни служители“. Но българските анализатори казват, че основната цел на Вашингтон е Пеевски, разглеждан като основата на контрола над държавата под управлението на Борисов. Преди да продаде голяма част от нея по-рано тази година, Пеевски изгради медийна империя, която контролира 80% от националните вестници и частни телевизионни канали, даваща му огромна власт да създава или разбива репутации.
След хода на американските санкции Борисов се дистанцира от Пеевски, заявявайки, че се е контактувал с него само като депутат. Но с подробния мониторинг, който се извършва в момента, той може да сблъска с трудности да убеди много от българите.
Временното правителство на България вече разследва твърденията, че най-малко 32-ма политици от партии, противопоставящи се на Борисов, включително настоящият служебен премиер, са били подслушвани в навечерието на изборите през април от шпионската агенция, оглавявана от Желязков, описан като „фронтменът“ на Пеевски.
Боряна Димитрова, управляващ директор на „Alpha Research“, консултантска компания в София, заяви, че е твърде рано да се каже как американските санкции ще повлияят на изборите следващия месец. Но според нея „санкциите ще насърчат и мотивират“ реформаторските сили, като Борисов „вече отстъпва на заден план“.
Димитър Бечев, сътрудник в Института по хуманитарни науки във Виена, заяви, че Борисов е избегнал по-задълбочен контрол от страна на ЕС по отношение на корупцията, защото стратегията му е да държи главата си наведена в Брюксел и „никога да не работи с другите източни правителства по изразяване на позиция“.
Само се предполага, че България е обект на специален мониторинг на ЕС за корупцията, според „Файненшъл Таймс“. „През 2014 г. Брюксел стана толкова загрижен за корупцията, че временно спря помощта на ЕС. Но механизмът за наблюдение вече е „напълно дефункциониращ“, каза Бечев.
Според Весела Чернева от Европейския съвет за външни отношения в София, сега ЕС е задължен да изпрати ясно послание, че вече няма да си затваря очите за корупцията в България.
„Това е вредно за българското общество. Честно казано, това не е добре и за европейското сближаване", цитира медията нейните думи.
