По-малко от три месеца преди изборите, предизборната кампания протича в атмосфера на практически всеобщо безразличие. Събранията на активисти са голяма рядкост. Що се касае до проектите, нито един от тях до сега не е успял да привлече вниманието към себе си. След 15 седмици мобилизация, по всичко изглежда, че и „жълтите жилетки“ окончателно се отказаха от тази тема. Под огъня на критиките, мнозинството от тези, които биха искали да представляват движението на предстоящите избори, развяха бялото знаме. На сайта за големи дебати, на Европа са посветени само няколкостотин от 60 000 теми. Освен това, на стартираната от самите „жълти жилетки“ платформа „Реални дебати“, на рубриката „Европа, външни работи и задморски територии“ се падат по-малко от 6000 от повече от 100 хиляди теми. Това пише френският ежедневник Le Figaro в материал, представен без редакторска намеса.
По време на европейските избори традиционно се наблюдава най-ниската избирателна активност на целия континент. Във Франция тя беше 42,43% през май 2014 година, 41,63% през юни 2009 година и 42,76% през юни 2004 година.Най-активни на изборите са хората над 65 години, както и гражданите с високи доходи и жителите на големите градове, т.е. същите категории, които проявяват най-голяма активност на всички вотове. Трябва да се отбележи, че французите, като цяло, проявяват към Европа не любов или скептицизъм, а безразличие. Кой е виновен за това? Отговорът е, че виновната страна е Европа. Европа, от която никой не се интересува, защото тя е някъде далеч. Социологическите проучвания всяка година показват, че доверието в институцията е обратно пропорционално на усещането за нейната отдалеченост.
През 2019 година 54% от французите вярват на своя кмет, но само 19% вярват в големите международни институции, като „Г-20“. Рейтинга на ЕС и ЕП, на свой ред, са съответно 28% и 24%. Някои смятат, че за това е виновна самата Европа, която не може да формира никаква идентичност. Как да убедиш 500 милиона европейци, че те представляват един единствен народ, свързан с „общност на съдбата“?
Както и да е, тези причини също тласкат други в сенките. На референдума за Маастрихтския договор през 1992 година явката беше 69,7%, а за проекта на европейската конституция през 2005-а беше 69,37%. Освен това, резултатите и в двата случая говорят за това, че във Франция има голям брой както привърженици, така и противници на Съюза. Това означава, че гражданите се интересуват от Европа, когато въпросът е формулиран ясно и когато те решат, че гласът им има значение.
В същото време в работата си европейските институции правят всичко, за да създадат впечатление в хората, че тяхното гласуване е безполезно. Европейските институции не се припокриват с нищо познато на френските граждани. Политическият живот в страната е изграден върху курса и борбата на мнозинството и на опозицията, докато функционирането на ЕС се основава на представителството на всяка страна и на културата на компромис. Нашите представители в Страсбург се оказват в парламент без политическо мнозинство, което ги обрича да формират алианси за приемане на документи в рамките на сложен процес на съвместно взимане на решения със Съвета на ЕС. Един френски гражданин почти не може да разбере как гласът му ще се отрази на работата на Европейския парламент, още повече, че гласуването преминава през партийни списъци, контролирани от политически асоциации, а европейските депутати нямат желание да казват на своите съграждани какво защитават в Страсбург.
Всичко това е наложено от позициите на националните политически партии, най-вече Социалистическата партия и "Републиканците", които винаги са поддържали известна неяснота по европейските въпроси, за да не извадят вътрешния разкол на публично място. Осъзнавайки, че те няма да спечелят нищо на европейските избори, но могат да загубят много, те създадоха неясни лозунги: защита на Европа, функционираща Европа, друга Европа, нова Европа и др. На фона на настоящите глобални промени в системата на политическото разделение, има и разделение между европейските партии. Днес става все по-трудно да се поддържа дисциплина в сдружения като Европейската народна партия (ЕНП), която включва движения от германския ХДС до „Фидес“ на Виктор Орбан.
И накрая, медиите също носят отговорност за липсата на внимание към европейските въпроси. Достатъчно е да погледнете колко активно някои от тях разпалваха полемиката около абортите след назначаването на Франсоа-Ксавие Белами за лидер на избирателния списък на „Републиканците“, за да разберат, че същината на въпроса почти не ги интересува. Струва си да си припомним едно по-малко забележимо, но все пак важно събитие: телевизионните дебати между двамата фаворити през 2014 г. в борбата за поста на ръководител на Европейската комисия Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер. Големите френски канали просто отказаха да ги излъчат от страх, че няма да съберат аудитория. В Германия дебатите бяха организирани на немски език на втория канал. Французите не получиха право на такъв демократичен момент, въпреки че повечето от кандидатите говореха френски. Медиите решиха, че това не е интересно за гражданите, дори без да им дадат възможност да проявят интерес.
Можем да кажем отсега, че на изборите на 26 май 2019 година ще има много ниска избирателна активност. Остават ни още три месеца, за да започнем истински дебат с французите, който не заобикаля различията във всеки политически лагер и слабостта на европейските институции. Отказвайки да направим това, даваме изборите на милостта на две малцинства, които, въпреки това, демонстрират най-разбираемите политически позиции: говорим за евроскептиците и блажените еврофили.
Превод: Агенция Фокус
