Докато европейците плащат скъпо за закъсалата си енергийна стратегия, в средата на октомври Русия се договори принципно за газов хъб в Турция близо до Европа. Това ще ѝ позволи да заобиколи западните санкции. Това е основата на позиция на френската група за натиск с десни разбирания Les Arvernes.
Историята на Les Arvernes е доста интересна. Групата е създадена във Франция преди 10 години и е своеобразен отговор на друга такава група, но защитаваща повече леви позиции - Les Gracques. И двете групи са съставени от бивши високопоставени чиновници, професори, публицисти и предприемачи, които обаче предпочитат да са анонимни. Името на Les Gracques е посветено на римските сенатори Тиберий Семпроний Гракх и неговия брат Кай Семпроний Гракх, които опитва неуспешно голяма социална реформа през оземляването на по-дребните земевладелци за сметка на едрите. Les Gracques се формира от редиците на френските социалисти още през 1983 година, но през 2007 година всъщност излиза втора група със същото име - от бивши френски социалисти, които търсят пълно обновяване на френската левица. А L:es Arvernes носи името си от името на племето аверни, което се противопоставя и воюва с всички сили срещу римското нашествие в Галия.
Какво казва сега Les Arvernes за руския газ в Европа:
Изглежда, че предложеният от Москва енергиен хъб вече съществува в Баку. Сега Азербайджан заема важно място в европейската енергийна система – до такава степен, че председателят на Европейската комисия го нарече "надежден партньор".
За какво се отнася? През юли 2022 г. ЕС подписа газово споразумение с Азербайджан, което предвижда удвояване на вноса на природен газ в контекста на намалените руски доставки. Баку обаче също се утвърди като транзитен център за петрол, който влиза в азербайджанската петролна система, която осигурява транзита му към Европа през Турция.
Експерти забелязват нарастваща разлика между количеството черно злато, добито в Азербайджан (намалява) и износа за Европа (увеличава се) – изглежда логичното обяснение е, че руското гориво влиза в петролната система на Азербайджан, което осигурява транзита му към ЕС през Турция.
Пренасочването на енергийните доставки вкарва Европейския съюз в стратегическа и морална безизходица. Това е задънена улица, защото подобна система обръща ефекта от санкциите срещу Москва и пречи на Европа да диверсифицира енергийните доставки. Ясно е, че Азербайджан реекспортира руски петрол в региона, заобикаляйки ембаргото. Купуването на азербайджански газ е същото като закупуването на руски. Баку служи като троянски кон за Кремъл и се обогатява чрез санкции, плащани от европейските потребители - в това е убедена френската група за натиск.
Тази структура също така пряко укрепва Турция, която се стреми да се утвърди като посредник между производителите на енергия в Близкия изток и европейския пазар. Към това се добавят проектите ѝ в Източното Средиземноморие, които предизвикват напрежение с Гърция и Кипър, две държави-членки на ЕС. Така Европа без да иска подкрепя силовата стратегия на Анкара, наскоро потвърдена от президента Ердоган, следваща политика на териториална експанзия.
Всичко това поставя под въпрос ценностите, на които залага ЕС. Появата на азербайджанския хъб не само нулира политиката на санкции срещу Москва, но и забранява на Европейския съюз да осъжда нарушаването на индивидуалните права на гражданите от страна на Баку или неотдавнашната агресия срещу Ереван, която доведе до множество военни престъпления (използването на химически оръжия и смъртоносни дронове срещу цивилното население). Следователно това е и морална безизходица, равносилна на финансиране на "диктатура" и насърчаване на нейните имперски намерения.
С други думи, пълна политическа и енергийна безизходица: Европа не санкционира никого и само увеличава зависимостта си. Това напомня на "капана на Тукидид", популяризиран от професор Греъм Алисън (Харвард). Той описва ситуация, в която доминираща сила, обхваната от страх и водена от лоши решения, е хваната в капан от нова мощна сила.
Днес Европа е изправена пред капана на Баку: като налага санкции на Русия, тя укрепва други държави (Турция, Азербайджан) и отслабва себе си. Ето защо, за да излезе от задънената улица, ЕС трябва спешно да преосмисли стратегията си.
Politico: ЕС започва тежка битка за конфискуване на руски активи
Превод: Ганчо Каменарски
