Както в случая с падането на Берлинската стена или краха на Lehman Brothers, пандемията на коронавирусът разтърси самата основа на световната система, което доведе до множество последствия, които едва сега започваме да осъзнаваме. Едно обаче е сигурно: коронавирусът не само промени живота, внесе хаос на пазара и показа реалното ниво на компетентност (или липса на такава) на правителствата, но и в бъдеще ще доведе до тектонични промени на световната сцена.
За да разбере посоката на това движение, авторитетното американско списание Foreign Policy интервюира 12 водещи мислители от цял свят, които изразиха своите прогнози за световния ред след пандемията, материалът е цитиран от агенция "Фокус".
Светът ще стане по-малко отворен, проспериращ и свободен
(Стивън Уолт, професор по международни отношения в Харвардския университет)
Пандемията ще укрепи държавите и ще засили националистическите настроения. Всички видове правителства ще предприемат спешни мерки за борба с кризата и много от тях няма да искат да се разделят с новите правомощия след края на кризата.
Освен това COVID-19 ще ускори прехода на властта и влиянието от Запад на Изток. Южна Корея и Сингапур реагираха образцово на коронавируса, докато Китай допусна грешки само в ранните етапи. Реакцията на пандемията в Европа и Америка в сравнение с тях се оказа бавна и лошо замислена, което допълнително замърси блестящата аура на западната „марка“.
Това, което няма да се промени, е конфликтната същност на световната политика. Предишните световни болести не се превърнаха в пролог на нова ера на глобално сътрудничество. Коронавирусът не е изключение. Според професора ще станем свидетели на по-нататъшно отклонение от хиперглобализацията, тъй като гражданите търсят защита, преди всичко, от националните правителства.
„Накратко, COVID-19 ще доведе до не толкова отворен, по-малко проспериращ и по-малко свободен свят. Този резултат не е бил предначертан, но комбинацията от смъртоносен вирус, неправилно планиране и некомпетентно управление тласнаха човечеството по нов и тревожен път“, обобщи Уолт.
Краят на глобализацията, каквато я познаваме
(Робин Нибълт, директор на Кралския институт за международни отношения)
„Коронавирусната пандемия може да бъде сламата, която ще пречупи гръбнака на камила на икономическата глобализация“, каза той. Нарастващата сила на Китай вече убеди американските политически елити, че те трябва да откажат на Пекин достъп до високи технологии. Сега COVID-19 склонява правителствата, компаниите и обществата да бъдат готови да работят в условия на продължителна икономическа самоизолация.
В този контекст е твърде малко вероятно светът да се върне към идеята за взаимноизгодна глобализация, която определи лицето на началото на XXI век. Без стимул да защитава постиженията на глобалната икономическа интеграция, архитектурата на глобалното икономическо регулиране, създадена през XX век, бързо се влошава. За да се запази международното сътрудничество и да се отхвърли откритата политическа конкуренция от политическите лидери, ще е необходима невероятна самодисциплина, смята експертът.
Китаецентрична глобализация
(Кишор Махбубани, заслужил научен сътрудник на Националния университет на Сингапур)
Пандемията на COVID-19 няма да доведе до фундаментални промени в развитието на глобалната икономика. Коронавирусът само ще ускори вече възникващата тенденция: преминаване от ориентирана към американците глобализация към китаецентрична.
Махбубани подчертава, че американското население е загубило вяра в глобализацията и международната търговия - което не може да се каже за Китай. Това е така, защото китайските лидери не са забравили столетията унижения, които са резултат от благодушието на Пекин и неговите безполезни опити да се изолира от външния свят. Нещо повече, последните няколко десетилетия на икономическото развитие са резултат от глобализацията.
САЩ са на кръстопът. Ако основната им цел е да поддържат световно лидерство, тогава Вашингтон ще трябва да влезе в безкомпромисна геополитическа конфронтация с Китай на всички фронтове. Ако обаче САЩ се стремят да подобрят благосъстоянието на американците - чието социално положение се е влошило - тогава той трябва да си сътрудничи с Пекин. По-мъдър избор, според учения, би било сътрудничеството, но предвид политическата неприязън на САЩ към Китай този вариант може да не надделее.
Демокрациите изпълзяват от черупките си
(Джон Икенбъри, професор по политически науки и международни отношения в Принстънския университет)
В краткосрочен план кризата ще подтикне всички лагери на Запад да обсъдят стратегии. Националисти и антиглобалисти, китайски ястреби и дори либерални интернационалисти, всички те ще видят нови доказателства за правилността на своите възгледи. Предвид икономическите щети и социалния срив е малко вероятно да се случи нещо различно от движение към национализъм и съперничество на великите сили.
Както обаче през 30-те и 40-те години на миналия век може да се появи противоположно течение на суровия интернационализъм, подобно на това, което олицетворява Франклин Делано Рузвелт. ФДР и други интернационалисти създадоха следвоенния ред, който реорганизира отворената система с помощта на нови форми на защита и взаимозависимост. САЩ вече не можеха да се заключат в рамките на своите граници; те трябваше да действат в рамките на отворен световен ред, който изискваше създаването на глобална инфраструктура за многостранно сътрудничество.
Така САЩ и други западни демокрации могат да преминат през една и съща верига от реакции, катализаторът на които ще бъде чувството на уязвимост. „Реакцията може първоначално да придобие националистически характер, но в дългосрочен план демокрациите ще изпълзят от черупките си, за да намерят нов вид прагматичен и отбранителен интернационализъм“, заяви професорът.
По-малко печалба, повече стабилност
(Шанън О'Нийл, старши сътрудник на Съвета по външни отношения)
COVID-19 подкопава базовите устои на световното производство. Компаниите ще трябва да преосмислят интегрираните вериги за доставки, включващи множество страни. Глобалните вериги за доставки вече са били под икономически натиск, причинен от нарастващите китайски разходи за труд, търговските войни на Доналд Тръмп и напредъка в робототехниката и автоматизацията. Коронавирусът прекъсна много икономически връзки: затварянето на фабрики в засегнати райони остави производителите и техните доставчици без храна или доставки.
От друга страна, пандемията ще принуди компаниите да се грижат повече за произхода на своите продукти, което ще доведе до промяна на ефективната икономика към прекомерна. Също така ще станем свидетели на правителствена намеса и стратегическо складиране. „Доходността ще спадне, но логистичната стабилност трябва да се увеличи“, смята О’Нийл.
Пандемията може да е за добро
(Шивсханкар Менон, бивш съветник по националната сигурност на индийския премиер)
Засега ситуацията е в ранен стадий, но вече са очевидни три неща. Първо, пандемията на коронавируса ще промени политиката. В момент на криза цялото общество, дори либертарианците – се обръщат към правителствата. Въпреки това опитът говори, че авторитаристите и популистите не се справят по-добре с епидемията от демократите.
Второ, все още не е дошъл краят на взаимосвързания свят. „Самата пандемия е доказателство за нашата взаимосвързаност“, подчертава експертът. Заедно с това всички вече са започнали да се затварят в себе си, да търсят автономия и да се опитват да вземат контрола над собствената си съдба в свои ръце. Преминаваме към по-беден, по-зъл и по-малък свят.
Има обаче и обнадеждаващи знаци. Например, Индия свика конференция с участието на всички южноазиатски лидери, за да изработи общ отговор на пандемията. Ако пандемията ни принуди да признаем, че многостранното сътрудничество е в нашите интереси, то това ще служи на доброто.
САЩ ще имат нужда от нова стратегия
(Джоузеф Найе, професор от Харвардския университет)
През 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви нова стратегия за национална сигурност с акцент върху съперничеството на големите сили. COVID-19 обаче показа, че тя не отговаря на реалността. „Дори ако САЩ възтържествуват като велика сила, те няма да успеят да се защитят сами“, подчертава Най.
Когато става дума за транснационални заплахи като коронавируса или глобално затопляне, американската сила не може да бъде поставена над други страни. Ключът към успеха се крие в разбирането на значението на споделянето на властта с партньорите. Всяка държава поставя своите национални интереси над всичко друго: единственият въпрос е доколко широко или тясно са определени тези интереси. „COVID-19 показа, че не сме в състояние да адаптираме стратегията си към този нов свят“, смята професорът.
Победителите пишат история на COVID-19
(Джон Алън, президент на института Брукингс и пенсиониран генерал от морската пехота на САЩ)
Както винаги историята ще бъде написана от „победителите” на коронавируса. Всяка държава и всеки отделен член на обществото са изправени пред последствията от тази криза. Следователно онези страни, които оцелеят от пандемията, ще обявят „победа“ над онези страни, където последствията са по-пагубни. За някои това ще бъде голям и безусловен триумф на демокрацията, многостранността и общественото здраве. За други демонстрация на „достойнствата“ на авторитарното управление.
Както и да е, тази криза ще промени международната структура на властта. COVID-19 ще продължи да подкопава икономическата активност и да стимулира напрежението между държавите. В дългосрочен план една пандемия вероятно ще намали производствения потенциал на световната икономика. Рисковете са особено големи за развиващите се страни и държави с голям брой уязвими работни места. Международната система от своя страна ще бъде под огромен натиск, което ще доведе до нестабилност и конфликти вътре и между страните.
Нов етап в световния капитализъм
(Лори Гарет, лауреат на наградата Пулицър)
Фундаменталният шок на световната финансова и икономическа система е констатация на факта, че световните вериги на доставки и дистрибуция на стоки са дълбоко уязвими и могат да бъдат нарушени. Следователно, коронавирусната пандемия не само ще доведе до дългосрочни икономически последици, но и до по-фундаментални промени.
Глобализацията позволи на компаниите да делегират производството на подизпълнители по целия свят и да доставят продукти на пазарите по схема за незабавни доставки, спестявайки разходи за съхранение. Продуктите, които се задържат по рафтовете повече от няколко дни, се считат за показател за неефективност на пазара. Както се вижда в COVID-19, патогените заразяват не само хората, но и цялата тази система на непрекъснато снабдяване.
Предвид мащаба на финансовите загуби, компаниите ще излязат от пандемията с чувство на дълбоко недоверие към подобен модел. Резултатът ще бъде преход към нов етап на световния капитализъм, в който веригите за доставки ще бъдат по-близо до дома и ще бъдат защитени от бъдещи смущения. Подобна стратегия може да намали печалбите на компанията в краткосрочен план, но ще направи цялата система по-стабилна.
Ще има повече развалени държави (failed states)
(Ричард Хаас, председател на Съвета по външни отношения)
Поне в продължение на няколко години повечето държави ще се оттеглят в себе си, съсредоточавайки се върху вътрешни, а не външни проблеми и опитвайки се да постигнат самодостатъчност. Много страни ще изпитат трудности с икономическото възстановяване, а държавите на ръба на срива ще станат по-често явление.
Освен това вероятно кризата ще допринесе за влошаване на отношенията между САЩ и Китай и за отслабване на европейската интеграция. Що се отнася до положителните последици, вероятно ще има известно укрепване на глобалната здравна система.
САЩ се провалиха в теста за лидерство
(Кори Шейк, заместник-директор на Международния институт за стратегически изследвания)
„Съединените щати вече няма да се считат за международен лидер, защото тяхното правителство демонстрира своя тесногръден егоизъм и бездарно упорство“, счита той. Последиците от тази криза могат да бъдат значително смекчени, ако международните организации предоставят повече информация в по-кратки срокове, което би позволило на правителствата да се подготвят за бурята. Точно това биха могли да направят САЩ, показвайки на целия свят, че макар егоизмът да ги управлява, те живеят не само за себе си. „Вашингтон се провали в теста за лидерство и това няма да е от полза за света“, подчертава Шейк.
Силата на човешкия дух е навсякъде
(Николас Бърнс, бивш заместник държавен секретар на САЩ по политическите въпроси)
Пандемията на COVID-19 е най-голямата глобална криза на този век. Нейният обхват и значение са огромни. Финансовата и икономическа криза може да засенчат Голямата рецесия през 2008-2009 г.
В момента международното сътрудничество, за съжаление, е далеч от идеалното. Ако Съединените щати и Китай не могат да се откажат от изкушението да хвърлят обвинения за това, кой наистина е виновен за кризата и да дадат пример за поведение, нивото на доверие към тях може сериозно да намалее.
Независимо от това, във всяка страна има много примери за силата на човешкия дух - лекари, медицински сестри, политически лидери и обикновени граждани, които демонстрират постоянство, ефективност и способност да повеждат хората. Това дава основание да се надяваме, че хората по света ще могат да се справят с това невероятно предизвикателство, обобщава Бърнс.
Всичко по темата може да четете и в нашия блог.
