В българското медийно пространство, често се срещат становища за развитието на България отправени от немската фондация ‘Конрад-Аденауер’ [кръстена на първия федерален канцлер на република Германия Конрад Аденауер (1876-1967)]. Oсвен посланик на европейските демократични нрави и идеали, фондацията е и ‘ценен партньор’ на България и българското правителство, по думите на премиера Бойко Борисов. Близката до управляващия Християндемократическия съюз (ХДС) в Германия организация основава своето бюро в София през 1994 и оттогава сътрудничи с дясно ориентираните партии в България, като заема позиции по вътрешно и външнополитически въпроси.
През последните десет години, ‘Конрад-Аденауер’ задълбочи работните си отношения както с управляващата група на ГЕРБ, така и с поддържащите структури на партията като младежката организация на ГЕРБ и ‘Жени ГЕРБ’. Няколко пъти през годините, видни министри и дипломати на управляващата партия са канени на работни срещи в централите на фондацията в София и Берлин. За други членове от редиците на ГЕРБ немският партньор организира семинари и обучения. От обръщението на Борисов към фондацията, отправени в рамките на партийния конгрес на ГЕРБ през януари 2019, се разбира, че тя е и важен финансов спонсор на управляващата партия в България, ‘благодарение на която ГЕРБ са финансово независими и могат да канят външни лектори’, пише в свой анализ Ева Димитрова за ЕКИП.
Една от най-разискваните теми между видните представители на ‘Конрад-Аденауер’ и ГЕРБ е темата за корупцията и върxовенството на закона. Така например българският вицепредседател Екатерина Захариева е поканена на работна среща в края на май 2017, в Берлин, където тя е посрещната от Ханс-Герт Пьотеринг, политик от ХДС, бивш председател на европейския парламент и председател на фондацията от 2010 до 2017 година. Двамата обсъждат коалиционните връзки след българските парламентарни избори през 2017. Пьотеринг се ангажира да подкрепя българските си партньори в провеждането на про-европейски политики и в укрепването на върховенството на закона.
През 2018, Захариева отново се от отправя към Берлин, за да посети бюрото на фондацията, този път за разговор с новия председател на ‘Конрад- Аденауер’ – проф. Ламерт, от редиците на ХДС, бивш председател на немския бундестаг. Повод за разговора е председателството на България на Съвета на ЕС. По време на разговора, освен адмирации за организацията и протичането на председателството, Захариева получава и обещания за бъдещо коопериране между фондацията и институциите в България с цял укрепване на демокрацията и превенция на фалшиви новини.
Година по-къснo, на 25-годишния юбилей на фондацията в България, пред правителствени и парламентарни представители заместник-председателят на фондация ‘Конрад-Аденауер’ и ръководител на международния ѝ отдел Др. Герхард Валерс, изразява силно похвални слова за напредъка на България, определяйки я като силен европейски съюзник и страна пример за източна Европа, заради нарастването на икономиката, ниския дял на безработица и външния дълг. От своя страна, българският министър-председател се ангажира да продължи работата по икономическото и социално развитие на България.
Всички тези похвали спрямо българското развитие, обаче, изглеждат парадоксални, взимайки предвид фактите за напредъка на България в аспекти като върховенството на закона, корупция, свобода на медиите, качество на образованието и други. Страната е бетонирала последното си място (сред членките на ЕС) в индекси на добросъстоятелност, медийна свобода и качество на образование, но е сред първите в категории като усещане за корупция, несъобразност на националното с европейското законодателството, замърсяване на околната среда и други.
Самата организация определя в докладите си, усилията на страната в прилагането на антикорупционни стратегии като недостатъчни и повърхностни. През 2018, например, в радио предаване, Торстен Гайслер, ръководителят на българското бюро на ‘Конрад-Аденауер’, не крие, че фондацията е запозната с проблема за корупцията в България и посочва, че много от ресурсите на организацията отиват в анализирането на тази тематика.
Българското общество би следвало да се запита, как инвестициите и усилията на фондация ‘Конрад-Аденауер’ за утвърждаване на демократичните идеали в България и нейното партньорство с ГЕРБ се материализират и как добавят стойност за страната? Отговорът е неясен.
Въпреки че в последните няколко години ГЕРБ са силно подкрепяни от немската фондация, както стана ясно по-горе (не само чрез слова, но и чрез общи семинари, работни срещи и тн.), тяхното управление изглежда все по-малко демократично на фона на състоялите се многохилядни протести срещу кабинета Борисов 3 през лятото на 2020. Протестите с искане за оставка на правителството бяха отприщени от нагледното погазване на българското законодателство от държавни служители и продължиха с месеци поради натрупаното недоволство на населението по въпроси като нецелесъобразното усвояване на еврофондове, липса на експертиза на управляващите кадри, отлагането на законови и нормативни реформи и откритото неуважение на управляващите спрямо протестиращите.
Вместо оставка и избори за нов парламент (тогава, когато циркулацията на новия коронавирус беше сравнително по-малка в сравнение с първите месеци на 2021, за когато са насочени редовните парламентарни избори), отговорът на кабинета към протестиращите беше изненадваща, краткосрочна, вътрепартийна и еднопартийна разработка на нова конституция. По всички закони на демократичното управление, поправки в основния закон целят разрешаването на належащ проблем от фундаментално значение и се внасят и гласуват чрез широко и продължително обществено и експертно обсъждане. ГЕРБ обаче вижда поправки в конституцията, не като решение на настоящи нормативни проблеми, а като инструмент за оставане на власт и подхожда по крайно недемократичен начин към назрялата политическа криза.
Интересното, в случая, е, че този съмнителен ход на управляващите (а и други такива) не бива коментиран от техните дългогодишни ‘ценни’ партньори от фондация ‘Аденауер’. Фондацията запази особен неутралитет и тишина през летните месеци на 2020, а не би трябвало. Тъй като е поела инициатива за коорпериране с управляващата партия, тя носи макар и непряка и непълна, частична отговорност за разбирането и провеждането на демократично управление от страна на ГЕРБ, тъй както именно фондацията спонсорира партията за допълнителни обучения и предлага консултации за провеждането на про-европейски политики в България, по думите на Пьотеринг.
Нов скандал, в който е замесена фондацията, избухна и през Февруари 2021. След месеци труд на млади независими автори, с цел съставяне на сборник с анализи на най-актуалните политически и икономически теми през 2020 и съответстващите перспективи за 2021, изненадващо Аденауер отдръпва подкрепата си от проекта точно преди да дойде ред за публикуването му. През есента на 2020, фондацията финансира целия проект, но през зимата на 2021 не желае да го публикува, тъй както някои от статиите в сборника съдържат критики към управлението на социално-икономическата криза в България през изминалата година.
Времето за празни приказки и неефективни програми свързани с развитието на страната отдавна е изтекло. Вместо помпозни работни срещи и заявления за сътрудничество, очакванията (трябва да) са за видим напредък. Ролята на фондация Конрад-Аденауер, която тя сама си е наложила, не е да бетонира властта на управляващите, а да подпомогне изграждането на по-либерално и демократично общество. Цел, от която тя, по всичко личи, се отдалечава с годините. За да възстанови добрата си репутация, фондацията би трябвало да направи равносметка на делото си в страната и да преосмисли партньорствата си.
Припомняме, че днес журналистът от Капитал Йоан Запрянов направи разкритие за наложената автоцензура от фондация „Конрад Аденауер“.
В крайна сметка, кого цензурира КАС? Студенти по журналистика първи курс или може би някакви партийни членове? Не. Цензурира Димитър Стоянов от „Биволъ“, Весислава Антонова от „Капитал“, Стоян Панчев и Георги Вулджев от ЕКИП, Адриан Николов от ИПИ, Генадий Михайлов (също за кратко съратник капиталец) и още около десетина имена – много от които може би не биха пожелали да ги споменавам и да се занимават с всичко това, но всеки от тях малко или много име в сферата си, разкри Йоан Запрянов.
Подробности по темата четете в този материал.
