Европейската икономика ще бъде по-стабилна от американската, доларът ще отслабне, а инвеститорите ще изискват премии по дългосрочни задължения, вещае британското издание Financial Times.
В крайна сметка 2023 г. отново ни напомни, че повечето събития се оказват странна смесица от неочакваното и предвидимото. Не всички ексцентрични залози се сбъднаха. Европейската икономика изостана още повече от американската. А акциите на американските технологични гиганти с огромна капитализация отново са на върха.
Имайки това предвид, 10-те най-надеждни прогнози за 2024 г. се фокусират върху по-нататъшното развитие на текущите тенденции. Стойността на парите, инфлацията и големите технологии ще останат в центъра на глобалния разговор, макар и от различна гледна точка. Политиката ще заеме централно място поради една проста причина: изборите никога не са били по-важни.
1. Демокрация на пълни обороти
Следващата година са насрочени избори в повече от 30 демокрации, включително трите най-големи - САЩ, Индия и Индонезия. Като цяло до 6% от световното население ще може да гласува - и това е най-големият дял от 1800 г., когато за първи път започнаха подобни проучвания, твърди Deutsche Bank. И избирателите няма да пропуснат да се освободят от цялото си натрупано недоволство. Още: Новата година може да завърши за Украйна с жестоко предателство на Запада (ВИДЕО)
Неотдавнашното нарастване на броя на гневните популисти отразява основна тенденция: недоверие към действащите власти. В края на 2000-те години в 50-те най-гъсто населени демокрации управляващите бяха успешно преизбрани в 70% от случаите. Сега те печелят само в 30% Лидерите на Индия и Индонезия засега вървят устойчиво, но същото не може да се каже за президента на САЩ Джо Байдън.
Преди чиновниците се радваха на очевидното предимство на високите длъжности и националната слава, но днес това само по себе си вече не е гаранция за популярност. През последните 30 години рейтингите на американските президенти през първия им мандат неизбежно падат все по-ниско. Рейтингът на Байдън е рекордно нисък за този етап от неговото президентство - едва 38%. И много от колегите му в развитите страни се оказаха в също толкова тежка ситуация. Това обещава големи промени в кохортата на световните лидери.
2. Инфлация и лихвени проценти
Сюрреалистичното спокойствие на 2023 г. отстъпи място на лека еуфория през последните седмици на годината, тъй като инфлацията спадна по-бързо, отколкото мнозина очакваха. Това от своя страна подхрани надеждите, че лихвите ще продължат да падат.
В година на кампания политическите лидери са склонни да увеличават разходите, вместо да ги съкращават, което обещава допълнителни дефицити. В САЩ разходните програми на Байдън вече доведоха дефицита до 6% от БВП. Това е не само двойно повече от дългосрочното ниво на самите САЩ, но и 5 пъти повече от средното за развитите страни.
Ключовият въпрос е премия или допълнително плащане, което инвеститорите в облигации ще изискват за риска от притежаване на дългосрочни задължения. През 2010 г., когато инфлацията беше ниска и централните банки купуваха облигации с милиарди, този риск на практика изчезна. Сега дълговете и дефицитите са много по-големи, отколкото преди пандемията, инфлацията не е спаднала напълно и централните банки вече не са големи притежатели на облигации. Дори ако инфлацията продължи да намалява, инвеститорите вероятно ще поискат допълнителни бонуси, за да продължат да усвояват огромни количества държавни облигации. Това означава, че лихвените проценти, особено дългосрочните, няма да паднат толкова, колкото в предишните дефлационни цикли.
3. Протести срещу имиграцията
Поради много причини – от недостига на пазара на труда в западния свят до конфликта в Украйна – имиграцията се е повишила рязко: от 2019 г. тя е скочила с 20% в Канада, почти 35% в САЩ и цели 45% в Обединеното кралство.
Тези потоци, колкото и непопулярни да са, носят огромно облекчение на икономиките, които изпитват недостиг от персонал. Холандският десен популист Герт Вилдерс излезе на върха на миналогодишните избори с остра критика към имиграционната политика. Мигрантите също се превърнаха в ключов изборен въпрос в Полша, която стана по-малко гостоприемна към вълните от нови бежанци въпреки острата нужда от тях. Населението в трудоспособна възраст в Полша намалява и само напливът от имигранти промени ситуацията. Още: Прогнозите на Financial Times за 2024 г.: Тръмп, Украйна, климата и всичко останало
Следващата гореща точка са САЩ, най-голямата икономика в света, където имиграцията нараства и предстоят избори през 2024 г. Въпреки че имигрантите не изискват високи заплати, като по този начин помагат за намаляване на инфлацията, те провокираха гневна реакция, олицетворявана от Доналд Тръмп. Основната му цел са нелегалните имигранти, чийто брой през 2023 г. надвишава броя на легалните имигранти с 1,6–2 милиона души. Който и да спечели изборите, враждебността към него вероятно ще се задълбочи.
4. Цикъл без рецесия
Лихвените проценти се повишиха толкова рязко, че изглеждаше почти неизбежно задлъжнелите предприятия бързо да фалират, потребителите да се борят да спестяват пари, пазарите да се сринат, да настъпи рецесия и светът да завърши в класически крах през 2023 г.
Но икономиката, поне американската, се оказа изненадващо стабилна. И ето една от причините: американците са се привързали към по-ниските ставки. Компаниите с инвестиционен клас продават облигации за по-дълги срокове (средно 12 години), така че не е усетено пълното въздействие на последните повишения на лихвите. Американските собственици на жилища все още плащат средна ипотечна лихва от 3,75% - докато новите ипотеки струват 2 пъти повече.
Друг момент: през 2010 г. основна арена станаха не държавните финансови пазари, а частните. И точно там се появиха признаци на отслабване - например притокът на средства в частните фондове се забави, а продажбите на частните компании намаляха. Но частните фирми не трябва да отчитат печалбите си толкова често, колкото държавните фондове, така че забавянето няма да се усети напълно за известно време.
Макар и малко по малко, парата все още излиза от икономиките и пазарите. В известен смисъл вече наблюдаваме този процес на фондовите борси. S&P 500 не е достигал нов връх от 2 години и сега е само с 20% над средната си стойност за 150 години. За сравнение, в края на 2021 г. тези цифри са били 45%. С все още относително високите разходи по заеми, икономиката вероятно ще се понижи, въпреки че може да избегне класическа рецесия.
5. Устойчивостта на Европа
През 2023 г. икономиката на САЩ е нараснала с 2,5% - 5 пъти по-бързо от европейската. По този начин разликата, която расте от години, ако не и десетилетия, ще се разшири още повече. Европа може да изглежда напълно безнадеждна, а острите критики към нейните икономически перспективи рядко предизвикват сериозен отпор.
На фона на нулеви очаквания, дори скромни промени към по-добро могат да съживят духовете, както Япония ясно демонстрира това миналата година. Европа може да последва примера в това отношение. Енергийната криза, произтичаща от конфликта в Украйна, постепенно отслабва, а инфлацията е спаднала от над 10% на 2,5%. Реалните заплати, които наскоро падаха, сега се покачват с 3%, най-бързият темп на растеж от 3 десетилетия, повишавайки покупателната способност на потребителите, пише Financial Times.
Европейците бяха по-силно засегнати от неотдавнашните повишения на лихвите, отколкото американците, защото държат повече ипотеки и други дългосрочни заеми с променливи лихви. Но сега болката, свързана със затягането на паричната политика, бавно отшумява и Европа е изправена пред по-малко проблеми в бъдеще, отколкото САЩ. Освен това трилионите, натрупани от потребителите по време на пандемията, се изразходват до голяма степен в САЩ, но продължават да се натрупват в Европа. Излишните спестявания на домакинствата сега представляват 14% от годишния доход спрямо 11% преди две години, според JPMorgan.
Пазарите реагираха. С изключение на мега капитализациите, които донесоха силна възвръщаемост в САЩ, средната стойност на европейските акции надмина силния американски пазар през 2023 г. И горните признаци предвещават по-нататъшен растеж през 2024 г.
6. Китай отслабва?
Много китайски анализатори продължават да повтарят „линията на партията“ за бърз икономически растеж от 5%, но това надвишава реалния потенциал почти 2 пъти. На въпрос защо Пекин не предприема по-решителни стъпки за спасяване на разклатената икономика, китайските политици отговарят: добре, след като официалните темпове на растеж са добри, тогава защо да се занимаваме отново с този проблем?
Зад този абсурд се крие не малко от световния шум. Президентът Си Дзинпин се е ангажирал Китай да изпревари Съединените щати, за да стане водеща световна икономика и неговите служители следят отблизо напредъка, но в доларово изражение, а не в паритет на покупателната способност, както правят западните икономисти. Номинално БВП на Китай сега е 66% от БВП на САЩ (за сравнение през 2021 г. тези цифри бяха 76%). Един агресивен стимул може да отслаби юана, което на свой ред ще доведе до по-нататъшно свиване на икономиката в доларово изражение и ще отдалечи върховния лидер от целта му. Така че е по-добре да продължим с този фарс и да се преструваме, че Китай не умира.
7. Перспективи за растеж извън Китай
Неотдавна много малки нововъзникващи икономики просперираха чрез продажба на суровини на големите страни и растяха в крачка с Китай. Сега ситуацията се промени: тази връзка е прекъсната. Днес упадъкът на Китай представлява по-скоро възможност, отколкото предизвикателство за останалата част от развиващия се свят.
Доскоро Китай привличаше над 10% от световните преки чуждестранни инвестиции и най-големите бенефициенти от обръщането на тези потоци бяха неговите конкуренти от развиващите се страни, водени от Виетнам, Индия, Индонезия, Полша и преди всичко Мексико.
Инвеститорите се преместват в страни, където могат да се доверят на икономическите власти. По време на пандемията правителствата в развиващите се страни се въздържаха от твърде много заеми. Техните централни банки избягваха големи покупки на облигации и, когато инфлацията се върна, повишиха лихвените проценти по-бързо от техните колеги в развитите страни. Дори Турция и Аржентина, някога икони на безотговорността, се върнаха към ортодоксалните политики.
В началото на 2023 г. много анализатори се опасяваха, че повишаващите се лихви ще съживят нестабилността от 90-те години на миналия век, когато десетки развиващи се страни изпадаха в неплатежност всяка година. И какъв е крайният резултат? През последната година само два малки нововъзникващи пазара (Гана и Етиопия), но нито една голяма държава, не са изпълнили задълженията си. Развиващите се страни са забележителни не със своята крехкост, а със своята устойчивост и светът със сигурност ще забележи това през следващата година.
8. Спад на долара
В края на 2022 г. стойността на долара спрямо други основни валути достигна връх от две десетилетия и оттогава започна да спада. Историята учи, че циклите на спад на долара продължават средно около 7 години. Има признаци, че спадът може да се ускори. Дори сега доларът остава надценен спрямо всички основни валути.
Повечето икономисти са уверени, че доларът няма да падне много, защото все още липсва алтернатива за него и инвеститорите никога няма да се уморят да изкупуват американски дълг. Твърде самоуверено е. Двойният дефицит на САЩ (федерална и текуща сметка) е над 10% от БВП – два пъти повече от средното за други страни. От 2000 г. нетният дълг на САЩ към останалия свят се е увеличил повече от 4 пъти до 66% от БВП, докато други развити страни намаляват задлъжнялостта и се превръщат в нетни кредитори.
Търсенето на алтернативи продължава. Централните банки прехвърлят своите резерви в конкурентни валути и купуват злато с рекордни нива. Обединените арабски емирства наскоро се присъединиха към Русия и други производители на петрол в приемането на плащания във валути, различни от долара. И ако задълбочаващото се дългово бреме на Америка забави нейната икономика по-бързо от очакваното, тогава доларът ще бъде изправен пред двойна заплаха през 2024 г.
9. Разделяне на "Великолепната седморка"
Акциите на американските технологични гиганти се повишиха отново през 2023 г. на фона на широко разпространеното убеждение, че те са единствените с капитал и от които ще се възползва изкуственият интелект. Само трима от Великолепната седморка обаче се смятат за основни играчи в областта на изкуствения интелект: Microsoft, Alphabet и Nvidia. И само една компания, Nvidia, прави истински пари от изкуствен интелект. Още: Прогноза от САЩ: 2024 г. ще донесе още повече кръвопролития в Украйна
Манията по изкуствения интелект се разгърна на много необичаен фон: останалата част от технологичния сектор изпадна в мини-рецесия. Притокът на рисков капитал рязко намаля. Повече от 1100 технологични компании, водени от Amazon, Alphabet и Microsoft, уволниха работници миналата година. С нетна загуба от 70 000 работни места, технологичният сектор е единственият, който отива на червено през 2023 г. И през 2024 г. е вероятно по-нататъшно свиване, а не бум.
10. Холивуд и неговият Наполеонов комплекс
Без съмнение пандемията накара мнозина да внимават по отношение на закрити пространства, но баровете, ресторантите и другите места за забавление са отново пълни. Не може да се каже същото за кината. Вътрешните продажби на билети в САЩ дори не са надхвърлили 900 милиона, което е спад от 1,2 милиарда през 2019 г. и близо 1,6 милиарда на върха през 2002 г.
Проблемите на Холивуд са добре известни: предизвикателствата от стрийминг услугите и други мрежови платформи, както и ограниченията, присъщи на неговата традиционна блокбъстър формула. Това подценява нарастващата тенденция за филтриране на сценарии през „увеличаваща“ леща: това ги прави по-привлекателни за либерално настроените 30% от населението, но отчуждава останалите. И накрая, в много от новите филми може да се различи егоистичен мотив и може би той се прояви най-ярко в „Наполеон“, политизирана пародия на една от най-противоречивите фигури в историята.
В тълкуването на Ридли Скот императорът не е велик военен стратег, не е борец за републиканската революция, не е реформатор на държавната служба и образованието, а само капризен малък човек и кръвожаден убиец. Филмът завършва със списък на убитите на бойното поле. Когато го попитаха дали е гледал филма, мой консервативен приятел от френски произход отговори: „Разбира се, че не“. Той знаеше, че Холивуд със сигурност ще принуди Наполеон да легне в своето политическо прокрустово легло. Филмовата академия може да го посрещне с аплодисменти, но подобен подход няма да възстанови приходите.
Превод: Ганчо Каменарски
