Европейската бюрокрация натрапва закони, иззема все повече и повече власт от националните парламенти и правителства, наблюдава безучастно имигрантската вълна, данъкоплатците са ограбвани, а закъсалите банки – спасявани... Тези възприятия са се превърнали във водещи сред германските политици в навечерието на изборите за Европейски парламент през май, посочва в анализ сайтът EUObserver.
"Регулаторната ожесточеност" на Брюксел и размерът на Европейската комисия са се превърнали в европейски страшилища за десноцентристките партии в управляващата коалиция.
Канцлерът Ангела Меркел заяви пред Бундестага през януари, че политиката на ЕС би трябвало да прави живота на хората по-лек, а не по-труден. В проекта за манифест на нейната партия за европейските избори се говори за "ефективно регулираща спирачка", пише БГНЕС.
Сестринската партия на Меркел - Християнсоциалния съюз (CSU), който има абсолютно мнозинство в Бавария, иска Европейската комисия да има по-малко правомощия и по-малък състав. В същото време слоганът на нейната кампания - "Който мами ще бъде изритан", подклажда страховете на миграцията и повдига един въпрос, който вече присъстваше, макар и не толкова шумно, в хода на подготовката за федералните избори през есента на 2013 година.
Баварските консерватори говорят на висок глас често и за това как гражданите от по-бедните държави-членки идват в Германия само за да се възползват от социалната система на страната.
"CSU води абсолютно безотговорно кампания. Това е подстрекаваща кампания", казва Гедон Ботч от Потсдамския университет, изследовател на десния екстремизъм. Той отбелязва, че с неонацистките демонстрации, организирани около центровете за бежанци в няколко германски града, и с острото си негодувание срещу имигрантите, десноцентристките политици трябва да бъдат по-отговорни в своите кампании.
"ХСС изглежда чувства необходимостта да се позиционира като хардлайнер, като се има предвид, че канцлерката е станала по-социална и води християндемократите повече към център - ляво", казва Ботч. Според него е "типично" за Ангела Меркел да толерира такава твърдолинейна агитация, тъй като "европейските избори се разглеждат като меки избори", чийто резултат няма да окаже влияние върху вътрешната политика.
Въпреки че, според официалните данни, заплахата от "социалния туризъм" е преувеличена, Меркел не се противопоставя на баварските си съюзници. Вместо това, тя е избрала добре изпитаната от нея тактика на отлагане, създавайки междуведомствена работна група за проучване на въпроса, която да излезе със законодателни предложения до лятото.
Алтернатива на еврото
Толерантната позиция на Меркел спрямо евроскептицизма и антиимигрантското недоволство на Бавария могат да бъдат отнесени към изненадващия успех на новопоявилата се германската политическа сцена партия Алтернатива за Германия (AFD). По-малко от година след като бе създадена, тя успя да спечели 4,7 на сто от гласовете и малко не й достигна, за да влезе в Бундестага през септември.
Сегашните социологически проучвания за европейските избори дават на AFD 7 процента, доста над прага от 3 процента, необходими за влизане в Европарламента. Този праг е доста по-нисък от този при националните избори – 5 процента.
Основното послание на партията е да се оспори твърдението на Меркел, че "няма алтернатива" на запазването на еврото и спасяването на закъсалите страни.
"Европейската дългова и валутна криза убеди много хора, че старите партии или не са в състояние, или не желаят да водят устойчива, прозрачна, ориентирана към гражданите, подчинена на законите и демократична политика. Ние формулираме алтернативи на внушението за предлаганата "безалтернативна" политика", посочва партията в свое изявление.
Критична към единната валута, но не и антиевропейска, AFD в момента се стреми да разшири своята политическа платформа отвъд въпроса за разпадане на еврозоната и връщане към германската марка. Нейната дискурс е подобен на CSU - по-малко правомощия за Европейската комисия и не на "социалния туризъм".
Лидерите на AFD – икономистът Бернд Люке и Ханс-Петер Хенкел, бивш председател на Федерацията на германските индустрии, категорично отхвърлят всякаква връзка с неонацистката сцена. Люке би търсил съюз по-скоро с британските консерватори, отколкото с евроскептичната Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP), въпреки, че тя се представя по-добре от торите при последните социологически проучвания. Лидерът на AFD също така изключва всякакъв съюз с партията на Марин Льо Пен във Франция или холандската Партия на свободата на Геерт Вилдерс.
"AFD не е антиевропейска. Те са против спасяването на еврото и начина на управлението на ЕС. Но те не искат страната им да напусне ЕС както UKIP ", казва Оскар Нидермайер, политолог от Свободния университет в Берлин. Той очаква AFD да получи 5-6 места в Европейския парламент. "Въпросът е какво ще правят след това и с кого ще образуват група. Ръководството й категорично е за торите, но има членове, които флиртуват с UKIP ", казва Нидермайер .
Националдемократическата партия (NPD), която потенциално е изправена пред забрана заради връзки с неонацистите, взе само 1,3 на сто от гласовете на изборите през септември и не се очаква да преодолее прага от 3 процента за евровота.
От общо 751 места в новия Европарламент 96 ще бъдат заети от германски евродепутати. Това е най-голямото национално представителство сред 28-те страни-членки.
