Европейският съюз (EС) си поставя все по-амбициозни цели по отношение на енергийната политика. Колкото по-амбициозни стават те обаче, толкова по-налудничаво звучат мерките за тяхното постигане. През последните няколко години особено актуално е говоренето за постигането на „въглеродна неутралност“. Намаляването на въглеродните емисии стои в основата на всички стратегически документи, очертаващи дългосрочните хоризонти на развитие на европейската енергетика, пише в специален анализ за Actualno.com икономистът Борислав Боев.
Такъв е пакетът от енергийни мерки Clean Energy For All Europeans (Чиста енергия за всички европейци). Първият вариант на този план е приет още през 2016 г., като основните му цели могат да бъдат систематизирани в 3 подточки:
• Енергийна ефективност;
• Глобално енергийно лидерство;
• Справедлива цена за потребителите.
На пръв поглед тези цели звучат много идеалистично и галят ухото. Но на практика с този план ЕС не може да постигне собствените си енергийни намерения. Самото заглавие на този пакет призовава към използването на чиста енергия, но в документа никъде не става ясно мястото и бъдещето на ядрената енергия, като най-нискоемисионен и надежден източник. Нещо повече – с новия състав на Европейската комисия (ЕК) и увеличаващото се влияние на зелените движения както в националните парламенти, така и в Eвропейския, перспективите пред развитието на ядрената енергетика намаляват значително.
Понастоящем ядрената енергетика е най-регулираният енергиен сектор в ЕС, като шансовете това да се промени в посока облекчаване регулаторните режими, са нищожни. Създаването на допълнителни административни процедури предразполагат към една все по-тежка бюрократична среда, която е неспособна да привлича инвеститорски интерес – така, както от държавите като стопански единици, така и от водещите компании в сектора на ядрената енергетика. В резултат на това се създават предпоставки за сериозно технологично изоставане, защото осъществяването на проекти по изграждане на нови ядрени мощности ще стане изключително скъпо и времеемко начинание.
За постигането на заветния „въглероден неутралитет“ ЕС почти ексклузивно се е фокусирал върху експанзията на възобновяемите енергийни източници. Според различни прогнози, планираните инвестиции във ВЕИ сектора възлизат на 180 млрд. евро, а общия дял на възобновяемите източници трябва да достигне 27% до 2030 г. За съжаление, това фокусиране изцяло върху един тип технология може да създаде сериозни дисбаланси в енергийната система както на националните държави, така и на Европейския съюз като цяло. Изключването на ядрената енергия като най-нискоемисионния енергиен източник почти сигурно ще доведе до ръст в използването на фосилни горива като неин основен заместител. Това вече се случва в Германия, която увеличава потреблението на природен газ, като това в немалка степен се дължи на отказа на страната от ядрената енергия.
Неясното бъдеще на ядрената енергия в енергийния микс на ЕС създава предпоставки за загуба на конкурентни предимства и лимитира възможността за стъпване на нови енергийни пазари като тези в Африка и Азия. В резултат на застоя, редица водещи европейски компании са изправени пред реалната опасност от загуба на технологичен ноу-хау, което пък от своя страна ще доведе до цялостна загуба на ядрени знания. Това ще повлияе отрицателно върху цялостния процес по обновяване на европейския ядрен парк и ще създаде потенциал за увеличаване енергийната зависимост – дали чрез доставки на чужда реакторна технология, или направо чрез заместване с други енергоносители като природен газ, въглища и нефт. Последните, освен зависимости, ще „спомогнат“ за неизпълнението на поставените от самия ЕС климатични цели.
Новата зелена европейска сделка
През последните няколко месеца в Европейската комисия усилено започна да се говори за „Европейска зелена сделка“. Идеята се препокрива с плана New Green Deal на Демократическата партия в САЩ, който зове за пълно отказване от изкопаемите горива и 100% възобновяеми източници. И докато в САЩ този план едва ли ще получи правителствена подкрепа в обозримо бъдеще, с оглед на политиките на администрацията на Тръмп, то в Европейския съюз „зелената сделка“ има изгледи да бъде подпечатана институционално.
В своята реч на 27 ноември пред Европейския парламент в Страсбург, бившият германски министър на отбраната и новоизбран Еврокомисар - Урсула фон дер Лайен изложи плана за „европейската зелена сделка“. На този етап все още официален документ, който регламентира политиките в областта на енергетиката, не съществува, но може да се предположи, че „зелената сделка“ на ЕС ще е продължение на политиките, прокламирани в досега съществуващите пакети от мерки и директиви. По различни оценки на институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подобно начинание ще струва около 450 млрд. евро.
Ден по-късно европейските депутати гласуваха резолюция, с която обявиха извънредно климатично положение. За щастие тя няма никакъв обвързващ характер, но издава насоката в мисленето на много от политическите партии в Европейския парламент. Приемането на резолюцията съвсем естествено бе своеобразен триумф зелените движения и в немалка част подкрепящите ги социалистически партии. Тонът, с който лидерите им посрещнаха резолюцията, бе колкото въодушевен, толкова и алармистки – напълно в духа на традициите на „зеленото“ говорене.
Мерките за справяне с истинските проблеми в енергетиката трябва да бъдат насочени не към затваряне на производства и елиминиране на цели промишлени отрасли. Нужни са инвестиции в подобряването екологичния профил на централите, използващи фосилни горива, а не преждевременното им затваряне. Ако в ЕС наистина искат да се случи някаква енергийна трансформация, то трябва да бъдат положени основите за нея. Енергетиката не може да се променя от днес за утре. За съжаление, сетивата на европейските бюрократи са насочени в тотално различна посока. Мобилизацията на такъв огромен финансов ресурс и пренасочването му към строго определена посока (възобновяемите източници) създава предпоставки за огромни дисбаланси и дефицити не само в енергийната, но и в икономическата система. Не трябва да пропускаме факта, че само преди няколко седмици финансовите министри на 28-те страни членки призоваха за спиране на финансирането на проекти за изкопаеми горива. Това е поредното доказателство за тоталната неадекватност на общите политики в ЕС по отношение посоката на развитие на енергетиката.
Добрите примери – предимно в Източна Европа
Все пак добрите примери трябва да бъдат отбелязани. Те едва ли ще бъдат поощрени, понеже трудно биха се вписали в идейната рамка, прокарвана от новия състав на Комисията.
Страните от Източна Европа изненадващо показват устойчивост спрямо енергийните политики, спускани от Брюксел. Държави като България, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния продължават да разчитат на ядрената енергия като основен стълб в енергетиката. Нещо повече – към този своеобразен източноевропейски ядрен клуб смята да се присъедини и Полша.
Във Варшава отдавна искат да диверсифицират не само доставчиците, но и енергоносителите и ядрената енергетика притежава всички необходими достойнства за изпълнението на този план. Преди няколко седмици полското министерство на енергетиката афишира плановете за инвестиции от порядъка на 60 млрд. долара в изграждането и развитието на ядрен капацитет. Унгария пък продължава с плановете за разширяване на ядрената централа в Пакш, макар и трудно по чисто политически причини. Ядрената енергетика в тези държави ги прави много по-устойчиви на външно политическо влияние.
Трудно е да се прогнозира докъде биха стигнали тези държави в плановете си за развитие на ядрената енергетика, тъй като националната им политика би влязла в противоречие с общата енергийна политика на съюза. В Брюксел не биха се поколебали да използват всички инструменти за политически натиск, ако тези държави продължават да не „спазват“ общия дискурс. Все пак страните в Източна Европа могат да се надяват на подкрепата на единствената голяма ядрена държава в съюза след напускането на Великобритания – Франция. В Париж ясно си дадоха сметка, че тръгването по пътя на Германия няма да им донесе никакви позитиви както за енергийната сигурност, така и за икономиката на страната. Тъкмо по тази линия може да се търси политическа подкрепа що се касае до приемането на важни решения за бъдещето на ядрената енергетика – както на национално, така и на европейско ниво.
Ако искате да намалите трайно емисиите в енергетиката – използвайте ядрена енергия. Просто е!
Без включването на ядрената енергия в стратегическата визия на ЕС за развитието на енергетиката няма как да постигнати целите по постигане на енергийна независимост и намаляване на емисиите. Няма как да очакваме постигането на устойчиви резултати в емисионната политика, щом най-нискоемисионният енергиен източник е изключен от плановете за енергийно развитие.
Нещо повече, отстраняването на ядрената енергетика от енергийния микс на Европа води до все по-засилваща се импортна зависимост на фосилни горива. Подобно развитие на процесите в енергетиката няма да помогне на ЕС да бъде глобален енергиен лидер, напротив – то ще ограничи перспективите и ще лиши Европа от потенциала, който има. При една по-различна и реалистична политика по отношение на енергийните източници, ЕС има много по-голям шанс да реализира потенциала си, какъвто несъмнено притежава. Просто някой трябва да събуди спящата Европа.
