Срещата беше под въпрос заради коронавирус, но в крайна сметка бе провена в режим на телеконференция. Така във вторник Реджеп Таийп Ердоган проведе преговори с Еманюел Макрон, Ангела Меркел и Борис Джонсън по въпроса за мигрантите и Сирия. Целта на първоначално планираната за Истанбул среща беше да се постигне споразумение за двете кризи, за които Анкара и ЕС засега не успяват да се договорят. Това пише френското издание Le Figaro в материал, цитиран от агенция "Фокус".
Засилилото се през последните години недоверие се увеличи още повече през февруари, когато президентът на Турция отвори вратите към Европа и тласна хиляди бежанци към гръцката граница. Този ход трябваше да принуди Европа да се намеси по-активно в Идлиб, последният бастион на опозицията на границата с Турция, накъдето се стичат много бежанци. Тази стъпка веднага бе възприета като нарушение на постигнатото през 2016 г. споразумение.
Противоречивият миграционен договор
В онзи момент противоречивият миграционен договор помогна за намаляването на броя на пристигащите в Европа бежанци в замяна на финансова помощ, която да позволи на Анкара да „удържи“ мигрантите на своя територия. Както и да е, мечтите на онези, които откликнаха на призиа на Ердоган, бяха разбити: Гърция не позволи на никого да премине границата. Хората бяха посрещнати със сълзотворен газ и водни оръдия и в резултат над 10 000 от тях сега седят на палатки в ничията земя на няколко километра от граничния пункт Пазаркуле. Анкара ги тласка напред. Но Атина няма нужда от тях.
Турция, където в момента живеят 4,5 милиона бежанци, държи твърдо на своето. Тя изисква Европа да поеме „част от тежестта“. Анкара смята, че обещанията, включени в договора за 2016 г., включително либерализирането на европейските визи за турските граждани, не са изпълнени. Освен това тя очаква от ЕС, ако не военна подкрепа в Идлиб, то поне да засили натиска, за да се предотврати крахът на договореното с Русия примирие. Анкара също припомня желанието на Ердоган да получи европейска подкрепа за своя жилищен проект в Северна Сирия за преселване на разселените хора.
„Шантажът“ с мигрантите
Европейците, от своя страна, говорят за „шантаж“ с мигрантите. Те критикуват турския лидер за това, че се възползва от бежанците, като ги манипулира с широко отворените врати. Не им харесва това, че той нарича гърците „нацисти“ и води информационна война с Атина. Те напомнят, че предоставянето на визи е обусловено с редица критерии, които не са изпълнение (спазването на принципа на правовата държава и свободата на словото в Турция). Макар започналият във вторник диалог да гарантира определено сближаване, конкретно по въпроса за хуманитарната помощ за бежанците от Идлиб и спазването на примирието, всяка от страните очаква от другата други нови усилия. „Споразумение на заседанието на Европейския съвет на 26 март е възможно само ако Анкара спре изселването на хора. Същевременно ЕС трябва да подобри мерките, предприети за уреждане на бежанците“, отбелязва ощ експертът Марк Пиерини.
Темата продължава и в тези материали.
