В опит да засилят връзките си с Балканите, лидерите на Европейския съюз (ЕС) ще участват в среща на върха следващата седмица, но изглежда, че тя ще бъде засенчена от разрива с американския президент Доналд Тръмп за ядрената сделка с Иран, пише в свой коментар агенция France Presse, цитиран от БГНЕС.
Срещата на европейските лидери с шест техни балкански колеги в четвъртък в България идва, тъй като Брюксел се опитва да противодейства на нарастващото руско влияние в региона с обещания за евентуално членство в ЕС. В същото време оттеглянето на Тръмп от споразумението с Иран, заедно със застрашаващите търговията нови мита, които също обтегнаха трансатлантическите връзки, ще доминират на вечерята в сряда на лидерите на ЕС в навечерието на срещата.
Въпреки цялата неотложност на опитите на Европа да спаси иранската сделка, може би така наречената среща на върха на Западните Балкани в София е поне толкова важна за собственото бъдеще на изпадналия в смут блок. Шестте балкански държави - Албания, Босна, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия - стават нетърпеливи да се присъединят, след като ЕС постави преди четири години разширяването в изчакване.
Пресечна точка на интереси
Европейската комисия наскоро представи своята нова стратегия за региона, която има за цел да даде членство на някои държави до 2025 г. - водещи в надпреварата за присъединяване са Черна гора и Сърбия - в замяна на реформи. Това ще бъде първото разширяване на ЕС, след като Brexit ще сведе ЕС до 27 държави членки през следващата година.
ЕС също така обеща да увеличи финансирането и да увеличи транспортните, електрическите и комуникационните връзки с Балканите. Регионалните лидери обаче предупредиха Брюксел, че Русия, заедно с Китай и Турция, ще използва всякакви признаци на отдръпване от ЕС, за да засили собствените си опори в региона.
"Отдавна интересите на Запада и Русия пресичат тук, както по времето на Студената война, но Русия се опитва да осъществи своето влияние в региона по много по-агресивен начин", каза Александър Попов от сръбския неправителствен център за регионализъм.
Въпреки това има малко желание за разширяването сред много настоящи членове на ЕС, които казват, че блокът трябва да реши проблемите си, преди да започне да расте отново. ЕС също така е предпазлив да приеме нови членове, преди те да разрешат различията си, особено в район, който все още е тормозен от последствията от кървавото разпадане на Югославия през 90-те години на миналия век.
Думите "членство" и "разширяване" видимо отсъстват от декларацията на срещата на върха, която също така избягва директното обявяване, че тя се издава съвместно от лидерите на ЕС и регионалните ръководители, според проект на документа, достигнал до AFP. Също очевидно ще бъде отсъствието на испанския министър-председател Мариано Рахой, чиято страна, загрижена поради сепаратистките претенции на своя регион Каталуния, все още не признава декларацията на Косово за независимост от Сърбия през 2008 г.
Дезинформация
Освен това Русия не се споменава директно, като единственото очевидно позоваване на Москва е ангажиментът за съвместна работа в борбата с "дезинформацията и други хибридни дейности" в региона. Русия увеличи медийното си присъствие на Балканите през последните години, но досега не се е случвало да демонстрира истински мускули.
Проруските кандидати не успяха да спечелят властта в Черна гора, която миналата година се присъедини към НАТО въпреки силната опозиция на Москва. В Македония - заплетена в остър спор с Гърция за името си, което засега отрязва перспективите ѝ за членство - един националист, подкрепян от Москва, загуби властта от прозападния Зоран Заев.
Москва продължава да бъде дългогодишен сръбски съюзник и нейните лидери често посещават Москва, но нивото на руските инвестиции е малко над една двадесета от това, което идва от ЕС, макар покрай него да се вдига много шум. ЕС е и най-големият търговски партньор на Сърбия, а сръбският президент Александър Вучич многократно заявява, че стратегическата му цел е да се присъедини към ЕС, независимо от тесните връзки с Русия.
