Дълги години Европа се занимаваше основно с икономически въпроси, оставяйки сферата на сигурността изцяло в ръцете на САЩ, пише Foreign Policy. Това беше фатална грешка, за която сега континентът плаща скъпо, смята Каролин де Грютер. Европейският съюз бързо се превръща от икономически дебатен клуб във военен играч. Но той има още много работа.
През октомври 1962 г., когато Кубинската ракетна криза беше в разгара си, министри от шестте страни-членки на Европейската икономическа общност, която беше предшественикът на Европейския съюз, се срещнаха няколко пъти. Светът по това време се движеше на ръба на ядрена катастрофа, а европейските вестници с тревога пишеха за „най-опасната криза от края на Втората световна война“.
Когато ЕС е критикуван за неговата неподготвеност да преодолее геополитическите последици от руската инвазия в Украйна, е важно да се разбере какъв път вече е извървял от почти пълна изолация след геополитическите събития, настъпили по време на Карибската криза. Днес, когато европейските политици се занимават ежедневно с проблемите на сигурността, подобна стратегическа несигурност изглежда недопустима.
Разбира се, през 1962 г. министрите със сигурност обсъждаха кубинската ракетна криза в кулоарите извън официалната заседателна зала. И шестте страни - членки на ЕИО бяха част от НАТО, който трябваше да защити Европа в случай на ескалация на напрежението. Всички те разбираха, че ако избухне ядрена конфронтация между САЩ и Съветския съюз, Европа ще се превърне в едно от бойните полета. Но в официалния дневен ред на съвета, който представляваше интересите на страните членки и беше мястото на континента, където се взимаха решения, няма нито една официална следа от дискусии по темите за геополитиката и Куба.
През онези изнервящи октомврийски дни Белият дом се занимаваше с откритите в Куба съветски ядрени ракети. Той анализира колко ракети вече са разположени там, колко се насочват към острова и как да ги отстрани от Куба или да предотврати доставката им, без да започне ядрен армагедон. Има много документи, които показват, че по време на Карибската криза Вашингтон е натискал тайните конци на Запада. В същото време той почти не се консултира с европейците. Още: Сигнал: Украйна има нужда не само от дарения, но и от ремонт на оръжия
Зависимост от САЩ
Също така е вярно, че Европа до ден днешен е почти изцяло зависима от САЩ по отношение на сигурността. Това стана много ясно през последните години. На срещата на върха на НАТО във Вилнюс опасенията на Вашингтон относно приемането на Украйна в Алианса надделяха над постоянните призиви, особено от източноевропейските лидери, да се даде на Киев точна дата за влизане, пише Foreign Policy.
Един поглед към резултатите от срещата на 27-те европейски държавни и правителствени ръководители в Брюксел в края на юни е достатъчен, за да разберем колко много са се променили нещата след 1962 г. Почти целият дневен ред на срещата беше посветен на стратегически въпроси на външната политика, свързани основно с проблемите на сигурността.
Лидерите на ЕС обсъдиха бъдещите гаранции за сигурност на Украйна, разширяване на ЕС чрез приемане на нови страни на изток, развитие на отбранителния сектор, по-ефективен мониторинг на външните граници на Европа, намаляване на рисковете в търговските отношения с Китай, както и увеличаване на търговията с Латинска Америка и Карибите. И това са само част от въпросите в списъка.
Европа, която някога беше просто зрител, наблюдаващ глобалната борба за власт, сега става все по-голям участник в нея. Тя измина дълъг път.
Когато започнаха военните действия в Украйна, този етап определено приключи. Днес Европа твори история. Тя рискува отново да се превърне в бойно поле. На европейците им отне много време, за да осъзнаят това. Сега всички европейски държави изграждат своя отбранителен потенциал и подобряват оперативната съвместимост на своите въоръжени сили, провеждат съвместни бойни тренировки и учения, координират закупуването на военна техника.
Днес, когато военните действия се водят на прага на Европа, деполитизирането на проблемите става опасно дори в рамките на държавите. Понякога се изисква нещо точно обратното, както на общоевропейско, така и на национално ниво. Нужна е не деполитизация, а политизиране на проблемите до определено ниво. През последните години една „ера на самодоволство“ приключи в Европа, както написа през 2020 г. Стефан Лене от Европейския център Карнеги. Ощеч: Фон дер Лайен е най-влиятелната жена в Европа, а не може да задържи екипа си
Във всичко, което Европа прави в хода на нормалния живот, внезапно се появи мощен компонент на сигурността. Например, днес европейците разбират, че трябва да защитят свободната си преса от фалшиви новини, измислени от руски фабрики за тролове, инфраструктурата си от саботаж, вътрешния си пазар от държавни компании и враждебни държави и своите демократични институции от злонамерена намеса.
Показателно за това е фурорът, който съпътства назначаването на американец на позиция в Европейската комисия със задача да изгражда връзки с големи американски компании за информационни технологии. Европейците, които доскоро гледаха на външния свят с отворено съзнание, стават все по-недоверчиви. Нагласите им се промениха само за няколко години.
Има още един знак за завръщането на Европа в историята. Днес тя активно оказва военна помощ на Украйна. Брюксел купува оръжия и боеприпаси от името на всичките 27 страни членки. Той предоставя финансова подкрепа на онези членки на ЕС, които даряват военната си техника на Киев, и се опитва да следи коя страна какво прави. Брюксел също така координира работата по пътища, летища и мостове, улеснявайки движението на стоки на изток.
Това е тежка логистична работа, която много хора просто не разбират. Например по време на Студената война всеки мост в Западна Европа имаше табела, указваща неговата товароносимост, за да се улеснят извършването на военни маневри. След падането на Берлинската стена през 1989 г. заплахата от война изчезна, а с нея изчезнаха и тези знаци.
Сега планиращите отбраната трябва спешно да си припомнят тази информация. Един военен лидер, пожелал анонимност, каза, че преместването на тежки танкове от една част на Европа в друга може да бъде голямо логистично предизвикателство. „Понякога се налага да изберем заобиколен маршрут, което удължава пътуването със стотици километри“, каза той.
Някои твърдят, че Европа е трябвало да направи всичко това по-рано. Прави са. Но европейските лидери, които решават такива въпроси, започват да работят заедно само когато имат спешни проблеми, които не могат да решат сами и не виждат алтернатива. Ето защо Европа рядко поема инициативата (може би с изключение на изменението на климата). Следователно тя по дефиниция е закъсняла. Видяхме това, когато Европа купи ваксина, създаде спасителен фонд за еврозоната, установи надзор на европейската банкова система, сключи сделка с Турция относно бежанците и действа в отговор на действията на Русия. Първо трябва да има криза. Второ, страните-членки на ЕС не могат сами да гасят пожара, въпреки че само в този случай са възможни решителни колективни действия.
Според ирландския политолог Бриджид Лафан (Brigid Laffan) кризите се случват толкова често, че европейците са се научили да се справят добре с тях. В лекция миналата година в института „Асер” Лафан каза, че въпреки сложния и понякога хаотичен процес на вземане на решения в ЕС, сега се появява "Европа на колективната сила". Изглежда, че държавите-членки започват да осъзнават, че ЕС не само отнема част от техния национален суверенитет, но също така им дава суверенитет под формата на власт да действат в един опасен и нестабилен свят, където грубият меркантилизъм заменя многостранна система, основана на правила. Още: С фонд от 20 милиарда евро: Евросъюзът планира дългосрочна помощ за украинската армия
Символиката на европейската интеграция и големите надежди, възникнали след двете световни войни, са от голямо историческо значение. По време на Кубинската ракетна криза европейците бяха до голяма степен игнорирани, но силата на техния проект беше такава, че поне някои хора са се поучили от историята и сега се опитват да използват модела на мирно международно управление. Това им даде мир и просперитет. Европейската интеграция продължава да вдъхновява много хора по света. Доказателство за това е фактът, че най-малко 10 държави наистина искат да се присъединят към ЕС, вярвайки все повече на тази асоциация. Но има и други доказателства. Регионалните организации в Африка и Азия използват като модел вътрешния пазар на Европейския съюз.
Въпреки неуспехите и предизвикателствата, които до известна степен са норма в многонационалната публична администрация, държавите-членки продължават да инвестират в ЕС. Сега задачата е да съхранят това, което са създали през десетилетията, прекарани „отвъд историята“, да направят Европейския съюз по-сигурен и издръжлив и да изградят геополитическия си потенциал с общи усилия. Европейците имат още много работа. Но ако прочетете за ужасните дни на Карибската криза, когато Европа се оттегли от вземането на решения, ще разберем колко дълъг е пътят.
Превод: Ганчо Каменарски
