В момента животът в Европа далеч не е нормален, но има знаци, че той се движи посока нормализиране. Въпреки това, извън голямата здравна криза с коронавируса, континентът все още е изправен пред дълбока и вероятно продължителна рецесия с мащаб, който не е бил наблюдаван от поне 100 години.
Вече месеци наред ЕС и държавите-членки обсъждат план за възстановяване. И днес, 19 юни, лидерите на ЕС отново се срещат, за да обсъдят плана на Европейската комисия да похарчи огромната сума от 750 милиарда евро за справяне с икономическата криза в Европа - предимно безвъзмездни средства (две трети), а не от заеми. Важното е, че тези пари ще бъдат събрани като споделен дълг на Европейския съюз. Той е част от по-широк пакет, натрупан на трилиони евро, включително преразпределяне на голяма част от бюджета на ЕС през следващите седем години.
Въпреки това, сделка не се очаква да бъде приета днес или евентуално дори през следващия месец, когато лидерите на страните-членки се надяват да се срещнат лично за първи път от февруари. Настоящият план е подкрепен от четирите най-големи икономики в Европа - Германия, Франция, Италия и Испания, но не и от така наречените "пестелива четворка" - Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания. Лидерите им написаха писмо до Financial Times тази седмица, в което призоваха за "реалистично ниво на разходване" и за връщане на всички пари. Изглежда, че има и загриженост от изток, особено сред балтийските държави.
Премиерът на Нидерландия Марк Рюте стана лидер на "Финансовите бунтовници" през последния месец – чрез популяризиране на фискалната дисциплина в ЕС и тласък на интегралистичните опити за взаимно обединяване на дълга или облекчаване на правилата за дефицит
Вкъщи Рюте се сблъсква и с местен натиск: четирипартийната му коалиция вече не е мнозинство в холандския парламент и евроскептичните сили бързат да се възползват от всеки признак на слабост и компромис. Освен това, изглежда че настоящото предложение изглежда много непопулярно сред избирателите в Нидерландия. Едно проучване установи, че 61 на сто не подкрепят плана за възстановяване на ЕС. Всъщност 4% от избирателите заявиха, че са доволни от предложението. "Не само Италия и Франция имат популисти; ние също ги имаме", заяви холандски дипломат.
Европа се нуждае от план за възстановяване. Ако не успее да постигне това, ще навреди не само на солидарността, но и на еврозоната (а може би и на ЕС) безвъзвратно. Това би разкъсало по шевовете Съюза и несъмнено ще удължи това, което ще бъде много дълбока рецесия. Но може ли да се постигне сделка? Имайки предвид сложността на предложенията ще отнеме време на държавите-членки да се уговорят, но за Брюксел именно сложните конкурентни интереси са най-тревожни, като опасенията могат да бъдат прекалено големи за преодоляване.
Междувременно, в специален коментар в румънската преса, бившият румънски премиер Михай Тудосе предупреди, че дори да бъде приет планът на ЕК, пари ще дойдат всъщност чак от януари, 2021 година. Той акцентира върху това, че сега е моментът всяка страна да се пребори за своето, като де факто отрече европейската солидарност.
Още: "Евродепутати отхвърлят Плана за възстановяване, ако няма нови приходи"
Автор: Дарън Маккафри, Euronews; Превод: БГНЕС
