Президентът Реджеп Ердоган е завладян от една нова идея: в университетите да се въведе разделение по полов признак. Мнозина в Турция са възмутени. Според тях това е абсурдна отживелица, която ще върне страната назад, пише Бурджу Каракаш в коментар за Deutsche Welle.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган e направил спорно изказване по време на срещата на върха на Г-20 в Осака. Речта му e съдържала пасаж, в който президентът е похвалил японската образователна система заради половото разделение, което съществува в някои университети. Според него 80-те женски университета в Страната на изгряващото слънце са “много важно нещо” и той можел да си представи подобни университети и в Турция. След завръщането си от срещата, в Анкара Ердоган отново подчерта предимствата на японския модел на половото разделение в учебните заведения и заяви, че е настоял Съветът за висше образование да предприеме необходимите мерки за въвеждане на подобна система и в Турция.
Голяма част от хората в Турция, включително много активисти за женските права, както и феминистки, остро разкритикуваха идеята на турския президент. Много от тях намират, че е възмутително Япония да се използва като модел за образователна реформа. Защото тази страна в никакъв случай не е образец на подражание, що се отнася до въпросите на равнопоставеността между двата пола. Според доклад на Световния икономически форум от 2018 г., който разглежда неравенството между половете в глобален мащаб, по този показател Япония е на 110 място от общо 149 страни. Турция се нарежда с 20 позиции по-назад - на 130-то място.
Турската образователна система има по-неотложни проблеми
Фатмагюл Берктай, политолог и експерт по правата на жените, припомня, че през 19-ти век целта на половата сегрегация във висшите учебни заведения е била да осигури по-широк достъп на жените до образование. Женските университети в Япония са създадени със същата умисъл. Днес обаче разделението по полов признак представлява по-скоро акт на дискриминация. В последните години качеството на турската образователна система доста се е понижила, така че тя има други, много по-неотложни проблеми. Берактай посочва, че "образователната система е изцяло прогнила и ние спешно трябва да я подобрим. В момента е просто безсмислено да се говори за женски университети". Експертът се позовава на резултатите от скорошно проучване, което сравнява представянето на турските ученици, подобно на изследването PISA в Германия. Според проучването, много турски ученици имат катастрофални пропуски по математика и турски език.
Реджеп Ердоган и ръководството на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) твърдят, че половата сегрегация в образователните институции ще подобри резултатите на жените. За Берктай тази обосновка е нелогична: "Ако се вгледате в оценките на момичетата в началните училища, ще видите, че техните училищни постижения са по-добри от всякога - въпреки че учат заедно с момчетата."
Носталгична приумица
Феминистката Аксу Бора от университета в Анкара описва инициативата на турския президент като "носталгична приумица". "Нито една жена, било то и консервативна, не би искала да учи в такъв университет в 21-ви век". Бора също така смята, че понастоящем има по-големи проблеми, отколкото половото разделение в университетите. "Абсурдно е да се говори за женски университети точно сега - във времена, когато учени масово биват уволнявани." Тя дава за пример големия брой учители и професори, загубили работата си след опита за преврат от юли 2016 г. Някои от тях дори са осъдени да излежават присъди.
Стъпка назад
Редица опозиционни лидери в Турция са недоволни от засилващата се религиозна политика и реторика на турския президент. Те обвиняват Ердоган в това, че намесвайки се в системата на младежта и образованието, той иска да затвърди консервативните ислямски ценности сред по-младото поколение. Активистката по правата на жените Зелал Айман също разглежда инициативата на турския президент като част от дългосрочен план. "Женските университети са стъпка към внасяне на повече религиозност сред населението. Но това е грешна стъпка, ние трябва да насърчаваме секуларизацията, а женските университети ще ни върнат само назад, те няма да ни придвижат напред".
Лаицизмът - разделянето на държавата от религията - е един от основните принципи на Турция от основаването на републиката през 1923 година. По тази причина в страната до този момент не съществува нито един университет, в който има разделение по полов признак. Основателят на държавата Мустафа Кемал Ататюрк вижда отделянето на държавата от религията като един от шестте стълба на турската държава.
Към днешна дата повечето хора в Турция също са убедени в този принцип. Именно затова половото разделение в образователните институции се разглежда много критично - това би нарушило идеята за секуларизъм в турското общество. Правото на равнопоставеност между мъжете и жените е утвърдено също така чрез закон: в параграф от “Основния закон за национално образование”, приет през 1973 г., е записано, че "образованието, в което двата пола участват заедно, е добро".
