Предстоящ проектозакон в Турция повишава страховете, че президентът Реджеп Тайип Ердоган ще увеличи още повече своята хватка върху страната, след като новата политическа система вече разширява неизмеримо властта му, пише израелското електронно издание The Jerusalem Post, цитирано от агенция "Фокус".
Новият проектозакон ще позволи на турския президент да налага ограничения върху публичните демонстрации, да задържа заподозрени за определени престъпления до 12 дни, да ограничава кой може да влиза в определени региони на страната и да отстранява държавни служители за до три години.
Проектозаконът беше предложен само часове, преди двугодишното извънредно положение в Турция, което позволяваше на Ердоган да управлява чрез декрети, да изтече в полунощ на 18 юли.
„Ако тези правомощия (предоставени от бъдещия закон - бел. ред.) бъдат прехвърлени на него, отмяната на извънредното положение ще бъде просто козметична мярка“, заяви Андрю Гарднър от „Амнести Интернешънъл“ в отговор на правителствената инициатива.
Новата президентска система предоставя на Ердоган властта да издава декрети в отсъствието на обявено извънредно положение, въпреки че правителството твърди, че подобни диктати ще бъдат по-ограничени в обхвата си. Турският лидер има и по-широк механизъм за уволняване и назначаване на съдии, както и за разпускане на парламента, което би предизвикало избори.
Докато Ердоган увеличава своята власт, граждански организации и техните членове се считат от много хора за малкото останали източници, способни да се превърнат в пречка на тоталния му контрол над държавата.
Една от най-видните групи сред тях е тази на женското движение. През март хиляди активисти се събраха на основната пешеходна улица в централен Истанбул, за да отбележат международния ден на жената, което беше рядък пример за протест, който не беше прекъснат от полицията или порицан от турското право.
В друга пречка за пълното овластяване на Ердоган може да се превърне икономическата стагнация. „Човек може да си представи ситуация, в която пазарите принуждават Ердоган да предприеме политика, която не иска да предприема“, заяви Хауърд Айзеншад, професор по история на Близкия изток от университета „Сейнт Лорънс“ в Кантон, Ню Йорк.
По време на президентските и парламентарни избори през юни, Ердоган обеща да увеличи контрола си върху монетарната политика на Анкара, предизвиквайки притеснения за независимостта на Централната банка на Турция. След преизбирането му, Ердоган издаде декрет, обявявайки че президентът ще назначи управител на централната банка, негови заместници и членове на комисията.
Опасенията за положението на икономиката се увеличаха през този месец, след като Ердоган назначи своя зет за финансов министър, ход който доведе до спад на турската лира, която потъна с над 20 процента само през тази година.
Друга горещо обсъждана политика е свързана с лихвените проценти, които инвеститорите вярват, че трябва да бъдат повишени. Въпреки това Ердоган неколкократно обяви по време на предизборната си кампания, че страната трябва да поддържа ниски лихвени проценти.
Професор Айзенщад отбеляза, че влошаващата икономика може да принуди турския президент да подобри отношенията си със Запада в опит да повиши доверието на пазарите. „Турция, в своята същност, все още е пазарна държава. Тя има нужда от чуждестранни преки инвестиции“, поясни още той.
И така: The Jerusalem Post пита: Президентът Реджеп Ердоган ли е новото извънредно положение?
