Дали ще бъде спрян ракетно-ядреният „турски марш” на Ердоган? Под това заглавие аналитичният руски сайт vpoanalytics.com публикува текст (с позоваване на Zee News India) как Турция и Пакистан водят преговори на високо равнище за предаване на Анкара на ракетноядрени технологии.
Според индийското издание, ядрената тематика е обсъждана в края на декември на заседание на 15-та турско-пакистанска група за военен диалог на високо равнище. Военният министър на Пакистан генерал-лейтенант в оставка Миан Мухамад Хилал Акаром възглавявал пакистанската делегация, а турската е водена от заместник-началника на Генералния щаб на турската армия генерал Селджук Байрактароглу.
Пакистанските генерали се срещнали също така с турския военен министър Хулуси Акар и с главнокомандващия турската армия генерал Яшар Гюлер. Изданието предполага, че „срещата и обсъжданите въпроси в нея са само върхът на айсберга, доколкото това е само част от по-голям сценарий за обмен на ядрени и ракетни технологии между двете страни”.
Съобщава се, че Ердоган лично помолил главнокомандващия пакистанската армия генерал Баджву да сподели технологията на ядреното оръжие, за което е получено съгласие. Пакистанската делегация посетила турски отбранителни компании, включително Bakyar (производител на БПЛА), TAI, HAVELSAN и ASELSAN.
Състояла се също така среща с високопоставени функционери от турската армия, занимаващи се с производство на ракети и други авиационни технологии. В състава турската делегация били и шефът на президентското управление на турската отбранителна промишленост професор Исмаил Демир и генералният директор на Turkish Aerospace Limited (TAI) доктор Темил Котил.
Zee News Indiа също така съобщава за предаване неотдавна на турците китайски автоклав, използван при направата на двигатели за ракети с голяма далечина като пакистанската ракета „Шахин-ІІ”, способна да носи ядрени бойни глави.
Пакистан е в процес на бързо предаване на ракетни технологии на Турция, а негови учени помагат на Анкара да увеличава мощностите за производство на ракети, както и за повишаване на балистичните и ядрените възможности на турските ракетни сили. Турция вече разполага с няколко центрофуги за обогатяване на уран пакистанско производство.
Вече не е възможно да се спре предаването на пакистански ракетноядрени технологии на Турция, от което се възмущава Индия. Например САЩ и Израел така и не успяха да спрат ядрената програма на Иран. Още повече, че никой вече не може да спре превръщането на Турция, член на НАТО и най-успешната военна държава в Евразия през последното десетилетие, в неофициален член на ракетноядрения клуб на великите държави.
Както отбелязва телеграм-каналът MiddleEast, сега Турция е единствената от евразийските държави, която грамотно комбинира военните и другите икономически приоритети, усилвайки влиянието си както в съседните страни, така и в Близкия Изток като цяло.
Неоосманиските амбиции на Ердоган не висят във въздуха, а се базират на реални военни успехи и начало на строителство на система от военни бази извън пределите на турските граници.
Турски военен контингент от 30 хиляди души в Северен Кипър осигурява турско присъствие в Източното Средиземноморие. В Сирия има около 20 хиляди военни, в Северен Ирак са 2,5 хиляди.
Партизанската война в Анадола едва ли ще спре и поради това Турция не може напълно да контролира територията дори в своите международно признати граници.
Турция изглежда, че трайно се настани в Либия. За Ердоган не е важен само либийския нефт, но под турски контрол са взети огромни територии в Източното Средиземноморие с газови находища.
Анкара разполага с голяма военна база в африканската Сомалия. През 2019 г. Турция завърши изграждането на военна база в Катар, станала неин плацдарм в региона на Персийския залив.
Построяването на постоянна военна база в Азербайджан е въпрос само на време.
MiddleEast отбелязва, че турската военна експанзия е основно към зони с високо равнище на нестабилност и с „вакуумна” сила. Турция се опитва да използва усложнената ситуация в една или друга страна, за да „откъсне” късче от нея и да се закрепи макар и на малка територия. Засега нито на едно направление няма пълен контрол над ситуацията – заемат се плацдарми, но не достигат сили за по-нататъшно настъпление.
Турция сама никога през последните години не е могла да проведе успешни военни операции. А и не биха се решили, ако не е ефективната военнотехническа и концептуална подкрепа на още една възраждаща се империя – Британската, както и като цяло от страните на Запада. Според vpoanalytics.com, турската експанзия в Кавказкия район и в Централна Азия се ръководи от шефа на британското разузнаване МИ-6 Ричард Мур, личен приятел на Ердоган.
Твърде е вероятно получаването на ракетноядрени технологии само малко да промени руската стратегия по отношение на Турция – прякото воюване с член на НАТО по презумпция е невъзможно. Обратното също е валидно.
Ядреното оръжие и ракетите с голяма далечина са нужни на Анкара по-скоро за издигане на нейния статус в очите на ислямския свят и е като допълнителен бонус в отношенията с външния свят.
Има ли възможност Ердоган да бъде спрян, задава въпрос коментатор в едно информационно издание, специализирано в регионална проблематика. Безусловно. Преди всичко трябва да се разбере, че „султанът” е като велосипедист, който трябва да е в непрекъснато движение, иначе ще загуби равновесие и ще падне. Всякакви несполуки или поражения могат да провокират подем на опозиционните настроения, преди всичко в най-големите градове на Турция, чието население като цяло не подкрепя ислямизацията на обществения живот на страната и агресивния външнополитически курс. През пролетта на 2019 г. на местните избори, провеждани веднъж на 5 г. в 81 района, включително в Анкара и най-големите градове на страната, ердогановата Партия на справедливостта и развитието претърпя поражение в ключовите градове Анкара, Истанбул и Измир.
Уязвимост за неоосманисткия курс на Ердоган е етническата нееднородност на страната, в която присъства извънредно многобройно население от не турски етнос. Слабо място на Ердоган може да се счита и армията, в чиито редове останаха още много противници на режима, независимо от масовите репресии и чистки след несполучливия военен преврат пред 2016 г.
След този опит за преврат, за който са подозирани американците, никой външен субект не се е опитвал да дестабилизира турския социум. Но тази ситуация може и да се промени, ако „вътрешният компас”на Ердоган не му подскаже границата, която той не трябва да пресича в никакъв случай. Според vpoanalytics.com е възможно това да се случи, ако Турция сериозно се опита да стане ядрена държава.
Превод и редакция: Ганчо Каменарски
