През последните няколко месеца Сирия е изправена пред енергийна криза. Липсата на адекватно количество доставки на основни енергийни ресурси като нефт и природен газ продължава да дава негативно отражение, както върху сирийската индустрия, така и върху обикновените граждани, пише в коментар за Actualno.com анализаторът Борислав Боев.
С какво енергийната криза от 2018-2019 г. е по-различна?
Отличителна характеристика на сегашната криза е, че тя се случва в период на затишие на бойните действия. Причините за предишните кризи с горивата бяха породени от обективни фактори като водените военни кампании, които до голяма степен увредиха енергийната инфраструктура на страната. Сега ситуацията е различна, защото 70% от страната вече се намира под контрола на сирийското правителство. Тази зима недостигът на бензин, пропан бутан и електричество удари всички големи градове в Сирия – от столицата Дамаск до някогашното индустриално „сърце“ – Алепо. Според сирийското енергийно министерство, едни от основните причини за разразилата се криза са корупцията и търговията на черно с горивата. Всъщност обаче в сърцевината на кризата с горивата се крият не само текущи, но и системни проблеми.
Кои са причините?
Факторите, които влияят върху енергийните проблеми в Сирия, са няколко. Външните фактори са свързани най-вече със санкционния режим, наложен от по-голямата част от западния свят в лицето на Съединените щати и редица държави от Европейския съюз. Трябва да се отбележи, че икономическите санкции срещу Сирия са в сила още от 2011 г., когато ситуацията беше коренно различна в сравнение с това, което е сега.
За да бъдат представени максимално ясно ефектите от икономическите санкции върху енергийния сектор, е нужно да бъде изяснена ролята на енергетиката за икономиката на Сирия. Не е изненадващо, че енергийният сектор винаги е бил основополагащ. Страната е богата на залежи от природен газ и петрол, въпреки че петролните залежи съставляват едва 0,5% от глобалното производство. Въпреки това тези находища за важни за петролните доставки във вътрешността на страната. Традиционно за страните от този регион тези ресурси се управляват пряко от сирийската държава. Идването на Башар Асад на власт през 2000 г. внася известно разведряване и отваряне на сирийската икономика към чуждестранни инвестиции. Голяма част от икономическата либерализация се състои в усилено сътрудничество с държави като Франция и Великобритания, особено по отношение на инвестициите в енергетиката.
Това е и причината основните купувачи на сирийския петрол да бъдат водещите икономики в Европейския съюз – Германия, Франция и Италия. През 2010 г. приходите от петролната индустрия формират 25% от държавния бюджет на Сирия. За съжаление, търговските връзки между Дамаск и страните от ЕС бяха прекъснати след началото на войната през 2011 г. Сирия попадна под колективни санкционни режими, които продължават и до днес. Съвсем резонно енергийният сектор е един от най-потърпевшите. Износът на сирийски петрол за държавите от ЕС намаля драстично, което силно ограничи постъпленията за държавния бюджет. Забраната на западни компании да търгуват със сирийската държава пък ограничава достъпа на страната до външни доставки на петрол и петролни продукти. През септември 2018 г. финансовото министерство на САЩ въведе допълнителни санкции срещу Сирия, възпрепятстващи доставките на петрол от Иран. Това допълнително усложни снабдяването с така важните за сирийското правителство енергийни суровини.
Санкционните режими удрят и по електроенергийния сектор на страната. Сирийските електроцентрали са силно ограничени във възможностите си да купуват резервни части и материали от западни компании. Това създава пречки при отстраняването на възникнали аварии и модернизацията на съществуващите мощности.
Другата основна група фактори, влияещи върху текущата енергийна криза, са вътрешните. Те са свързани най-вече с експлоатацията на собствените енергийни находища и обезпечаването на тяхната сигурност. Сирийските находища на природен газ се намират главно в централната и източна част на страната. Те дълго време бяха под контрола на терористичната групировка „Ислямска държава“. Въпреки че с помощта на Русия и Иран тези находища бяха върнати под контрола на сирийското правителство, голяма част от тях все още не могат да възстановят до нивата на предвоенния си производствен капацитет. Причините за това са, че възстановяването на производствената и транспортна инфраструктура освен инвестиции изисква и сигурност. По всяка вероятност Русия и Иран ще се заемат с възстановяването на енергийните находища, но рискът от набези на клетки на ИДИЛ в сирийската пустиня не е елиминиран напълно, а това възпрепятства осъществяването на мащабни инвестиции в газовата инфраструктура.
Енергийната криза в контекста на икономическото възстановяване на страната
Икономическото възстановяване на Сирия е следващото голямо предизвикателство пред правителството на Башар Асад. Този процес не би бил възможен, ако сирийската армия, с помощта на нейните съюзници, не беше освободила цяла южна Сирия и предградията на Дамаск от ръцете на терористичните групировки. Но работата на сирийското правителство далеч не свършва дотук, тъкмо обратното – сега предстои още по-трудният и предизвикателен процес по полагане основите на икономически растеж и възстановяване.
За да се случи реконструкцията на Сирия е нужно едно незаобиколимо условие – сигурен достъп до евтини енергийни ресурси. Доставките от Русия и Иран по море са в помощ на сирийските граждани, но са крайно недостатъчни за обезпечаването на рухналата и изтощена индустрия. Само постоянният достъп до електроенергия, природен газ, нефт и петролни продукти би дал нужния тласък на сирийските предприятия, правейки ги по-ефективни, оттам и по-конкурентоспособни. По официални данни на сирийските власти към момента дневното потребление на пропан бутан в страната възлиза на около 130 000 газови бутилки. Цената на една такава бутилка е 2,700 сирийски паунда (5 щ.д.), но оскъдното предлагане кара купувачите да търсят газ от доставчици на черния пазар, които продават два пъти по-скъпо от определената от правителството цена. Тези тенденции влияят негативно не само върху индустрията, но и върху малкия бизнес. Високата цена на енергийните суровини неминуемо се отразява в повишение крайните цена на предлаганите стоки или услуги, а от това страда потреблението.
Какви са възможните решения?
С идването на топлите месеци нуждите от електричество и газ ще намалеят. В това време възстановяването на енергийната инфраструктура на страната трябва да се превърне в топ приоритет на сирийското правителство. Проблемите с енергийните доставки не останаха незабелязани и от президента Асад, който призна за проблема в телевизионна реч, излъчена на 17 февруари. В нея той обеща за промяна в логистичната система на енергийните доставки в териториите на сирийското правителство. Ключът към разрешаването на енергийната криза е в сътрудничеството с държави и компании, които могат да помогнат. Засега единствените му партньори в това начинание могат да бъдат Русия, Иран и отчасти Китай. През октомври 2018 г. иранската държава вече подписа няколко споразумения с Дамаск за изграждането на нови електроцентрали край средиземноморския град Латакия. Русия пък инвестира във възстановяването на газовите находища в централната част на страната. Затоплянето на отношенията с държави от Арабската лига като Бахрейн и Обединените арабски емирства също създава предпоставки за сътрудничество в енергийната сфера.
За Башар Асад е важно енергийната криза от 2018-2019 г. да не се повтаря, защото това би породило негативни настроения срещу неговата власт в момент, в който той трябва да трупа политически дивиденти. Нуждата от политическа подкрепа е жизненоважна с оглед предстоящите промени в Конституцията на страната и наближаващите президентски избори през 2021 г. Рейтингът на Асад ще зависи в немалка степен от разрешаването и на енергийните проблеми на страната. Сирийското правителство трябва да предприеме енергични мерки срещу контрабандата и корупцията в енергийния сектор.
Външнополитическите процеси също са важни за разрешаването на енергийните проблеми на Сирия. За съжаление, към момента няма изгледи за затопляне на отношенията между Башар Асад и Западния свят. Евентуално възстановяване на икономическите взаимовръзки ще бъде изключително трудна задача както за властите в Дамаск, така и за европейските държави. Но реалностите на терен са такива, че Асад спечели войната и участието му в политическия живот на Сирия към този момент е неизбежно. С оглед на факта, че в Европа предстоят избори за нов Европарламент, не е невъзможно новата власт в Брюксел да покаже по-различно отношение към правителството в Дамаск. Не трябва обаче да се заблуждаваме - такъв процес по разведряване със сигурност ще бъде изключително труден, защото в момента Сирия гледа все повече на Изток.
Едно е сигурно – разразилата се енергийна криза в страната идва да покаже, че сирийското правителство е изправено пред сериозно предизвикателство. То е свързано както със способността на Асад да се пребори с вътрешните проблеми в страната, така и с умението му да води икономическа дипломация на международната арена.
