Лъжите обикновено не издържат проверката на времето, а още по-малко, ако те се основават на остарели концепции, дори и да имат силата да разпалят сърцата ни. В глобализирания свят, в който човечеството е изтъкало мрежа от сложни отношения, мнозинството от британските граждани са позволили да бъдат съблазнени от една мечта: възстановяване на националния суверенитет. Това пише електронното издание на вестник El Pais в материал, цитиран от агенция "Фокус".
Но реалността е упорита, а сложните преговори с Европейския съюз свидетелстват повече от лъжите, които стоят зад това начинание: те също така подчертаха невъзможността за получаване на форма на независимост, свързана с XIX век, опитана 200 години по-късно. С това, че в огромното си мнозинство младите в Обединеното кралство отхвърлиха Brexit, те показаха, че разбират настоящето и бъдещето на света, в който границите са неясни, по-добре от възрастните. В този свят актьорите се събират в големи блокове, а икономиката, политиката и културата отдавна са приспособени към глобалната екосистема.
Популизмът подхранва кухите обещания, които се дават, за да се привлекат масите. След това постига краткосрочни резултати на избирателните урни. Но собствените му лидери правят противоречиви изявления от самото начало. Борис Джонсън защитава завръщането на "демократичния контрол", като изважда страната си от органите за вземане на решения в ЕС. Но в същото време той казва, че Великобритания е част от Европа и не може да ѝ обърне гръб. Миналата седмица на Конференцията за сигурността в Мюнхен, министърът на отбраната на Великобритания Гавин Уилямсън говори за необходимостта Европа да остане единна, дори когато правителството му договаря излизането на Обединеното кралство от ЕС.
Каталунските сепаратисти искат независимост от Испания и първоначално твърдяха, че искат Каталуния да ги представлява пред европейските институции. Те искат пълен суверенитет и самоопределение, но прибягват до авторитета на Брюксел и европейските институции, дори когато отхвърлят най-добрия си търговски партньор: останалата част от Испания. Също както при искащите излизане на Великобритания от ЕС, не е в най-добрия интерес на каталунските сепаратисти да водят истински преговори, защото те биха разкрили безсмислието на това да се движат срещу посоката на историята, за да прегърнат миража на независимостта в свят, в който никой не е господар на земята им повече, и където суверенитетът се споделя чрез наднационални институции от всякакъв вид.
Трудностите на прекъсването на връзките със Съюза, към който Обединеното кралство се присъедини преди само 46 години, не могат да се сравнят с тези, с които се сблъскваха в миналото и настоящето територии, свързани от векове с една държава, като провинция Квебек в Канада и, разбира се, Каталуния. Ако бъде постигната независимост, тя в крайна сметка ще се превърне в конвенционализъм без връзки с реалността.
Добрата новина е, че някои популистки и евроскептични партии, като крайно десните в Швеция, Франция и Германия, да не говорим за лявата Франция, започнаха да омекотяват своите огнени призиви за излизане от ЕС.
