Пуснатите за употреба в ЕС три ваксини срещу коронавирус се различават помежду си по своята ефективност. Тази с по-ниската ефективност на AstraZeneca, между 60 и 70 %, има друго значение, различно от онова, което много хора си представят, пише германският „Шпигел”.
Добрата новина дойде на на 9 ноември 2020 г.: Резултатите от третата фаза от обширно проучване на ваксината срещу COVID-19 на Biontech/Pfizer показаха 90% ефективност. Когато проучването приключи, предприятието коригира тази стойност до 95 %.
Наскоро компания Moderna също обяви 95 % ефективност на своята ваксина.
След това последва неуспех: Компания AstraZeneca посочи приблизително 70 % ефективност на своя препарат. Според експертите, в тези времена всяка допълнителна ваксина има значение – нещо, което много хора не могат да разберат.
Недоразумението
70 % ефективност срещу COVID-19 означава, че от 100 ваксинирани средно 70 са защитени от болестта, а 30 биха могли да се разболеят.
Дори ако всички около 83 млн. жители на Германия бъдат ваксинирани, по всяко време 25 млн. биха могли да заболеят. Това би било твърде голямо число, но в основата си подобно изчисление е неправилно.
За да се разбере, какво точно се има предвид, трябва да се хвърли един поглед върху дизайна на проучванията на производителите на ваксини. За целите на изследванията десетки хиляди доброволци са били разделени на две сравними групи: на едната група е поставена ваксина, а на друга - плацебо.
Производителите чакаха да видят, колко човека от всяка група ще се разболее от COVID-19. Това се прави до постигането на предварително определен общ брой случаи, което позволява да се определят разликите между групите с висока степен на статистическа сигурност.
Ако едно вещество е неефективно, до края на проучванията би трябвало да има приблизително еднакъв брой случаи на заразяване и в двете групи. От резултатите става видно обаче, че значително по-малко хора в групите с активното вещество са засегнати от COVID-19, което означава, че ваксината очевидно е била ефективна и е предпазила от разболяване.
Относителна ефективност
Колко точно е ефективна става ясно от конкретните цифри. За целта ще дадем фиктивен пример: Сред доброволците с истинската ваксина в рамките на проучването от COVID-19 са се разболели само 10 човека. В сравнимата плацебо група болните са 100. Сега статистиците изчисляват колко по-нисък е относителният риск от заболяване за ваксинираните с активната съставка.
100-те случая от групата с плацебото съответстват на 100 %, тъй като незащитените хора очевидно са подложени на еднакъв риск от разболяване. 10-те случая от групата с ваксината съответстват на 10 %. Рискът от разболяване в изследването на ефективността е с 90% по-малък, отколкото в плацебо групата (100-10=90).
Използвайки изчислението, може да се разбере и примерът от Изследването на ефективността на Biontech / Pfizer. 162 тествани лица се разболяват в плацебо групата, а в групата с активното вещество са само осем. Очевидно основният риск от заболяване е 162. Това съответства на 100 %. Осемте случая в групата на ваксинираните са около 5 % от тях. Следователно хората от групата с активната съставка са имали 95% по-нисък риск от развитие на COVID-19 (100-5 = 95).
Този феномен може да бъде обяснен и по друг начин: Да приемем, че преди да бъде одобрена ваксина срещу COVID-19 с ефективност 50 %, за определен период от време в група от 10 000 души ще се разболеят 100. След като ваксината бъде разпространена, в същата група за същия период ще има само 50 болни., т.е. имаме 50 % намаление. Ако ваксината е 70 % ефективна, ще има само 30 случая (намаляване със 70 %), а при ефективност от 90 % - само 10.
Алтернативата: Целенасочено излагане на хората на заразяване с вируса
Казано по друг начин: Става въпрос за относителния риск от разболяване от COVID-19. Ваксините срещу COVID-19 са в състояние да намалят реалния брой на заболелите с посочените проценти, след като бъдат ваксинирани достатъчно хора. 70 % също предоставят огромно облекчение на ситуацията. Ако искате да определите абсолютния риск, т.е. да разберете колко ваксинирани хора се разболяват, след като влязат в контакт със Sars-CoV-2, проучванията ще трябва да бъдат структурирани по различен начин.
При подобно изследване ще трябва ваксинираните да получават толкова висока доза от вируса Sars-CoV-2, която със сигурност би ги разболяла без ваксинацията. През последните няколко месеца многократно бяха обсъждани така наречените проучвания на човешките предизвикателства (Human Challenge Studies). Професионалистите обаче не са единодушни, доколко те са етични.
Ако имате група от сто души, които са били ваксинирани и всички са били изложени целенасочено на вируса, би било възможно в крайна сметка да кажете колко от тях са болни въпреки ваксинацията. В такава група с относително малко усилия може също да се провери колко (отчасти безсимптомни) инфекции със Sars-CoV-2 предотвратява ваксинацията. Това все още не е ясно
Нека обобщим: Проучванията за ефикасност на ваксините описват процента, с който активните вещества намаляват общия риск от заболяване (относителен риск). Те не казват какъв процент от ваксинираните се разболяват или заразяват, въпреки че са ваксинирани, ако влязат в контакт с патогена (абсолютен риск).
