Европейският съюз е информиран за договора във Вашингтон, но не го признава за „исторически“. Дали конфликтът между Сърбия и Косово все пак не трябва да изчака ЕС и САЩ да постигнат „джентълменско споразумение“, за да бъде решен?
Сърбия, Косово и американският президент Доналд Тръмп подписаха в петък в Белия дом документ, който Вашингтон определи като исторически договор за „нормализиране на икономическите отношения между Сърбия и Косово“. Според Сърбия, става въпрос за „двустранен договор със САЩ“, според Косово това е междудържавен договор със Сърбия, докато за ЕС това е „документ“, за чието съществуване се знае.
Въпреки различните интерпретации на отделните документи, подписани от различни страни, става ясно, че в окончателния (окончателните) текст (текстове) икономическите и политическите теми са преплетени с различни въпроси за инфраструктурни проекти, търговия, енергетика, религиозни свободи, права на ЛГБТ общностите, 5G мрежата и отношенията с Израел.
И докато специалният пратеник на американската администрация Ричард Гренел подписа този договор като „резултат от различната дипломация на американския президент Доналд Тръмп“, от другата страна на Атлантика този успех е оценен като едностранен и типично „лична заслуга“ на президента Тръмп, основана на търговия в широкия смисъл на това понятие, пише в свой анализ за DW Марина Мартинович.
„Става въпрос за правно необвързващ документ, който може да послужи най-много за обявяване на някой голям исторически успех, както впрочем всичко покрай президента Тръмп е историческо. В документа е влязло всичко, което може да послужи за постигане целта на Тръмп два месеца преди изборите в САЩ и което Сърбия и Косово биха могли да приемат“, заяви Бодо Вебер – член на Съвета за демократизация на политиката.
За разлика от американската администрация, германският анализатор е на мнение, че политически конфликт не може да се реши с помощта на икономическо нормализиране, нито че може да се стигне до икономическа нормализация без да бъдат решени отношенията между държавите. Вебер обърна внимание на факта, който се осъзнава и от ЕС, и от Западните Балкани, а именно, че поради голямото влияние на САЩ и на президента Тръмп нито Косово, нито Сърбия бяха в състояние да откажат организирания от Вашингтон процес, както и че голяма част от договореното в Белия дом няма никаква връзка с решаването на конфликта между Сърбия и Косово.
Брюксел е информиран, но „не вижда“ исторически договор
Реакция от страна на Брюксел във връзка с информацията за „исторически договор“ във Вашингтон почти нямаше. Единственият, който направи някакъв коментар по инициатива на медиите, беше говорителят на ЕК Петер Стано.
Лаконичният отговор гласеше: „Информирани сме за подписването на документ между Белград и Прищина в Белия дом във Вашингтон. Очакваме да поздравим двете страни, които в рамките на уикенда и следващата седмица ще продължат работа по всеобхватното споразумение за нормализация на отношенията между Сърбия и Косово, основано на международното право и европейските критерии.“
Европейският съюз беше резервиран по отношение на намеренията, които бяха подписани във Вашингтон от представителите на Сърбия и Косово и които се отнасят до нормализирането на въздушния, железопътния и автомобилния трафик. Неофициално от Брйксел заявиха, че искат да видят конкретно устойчиво прилагане на споразумението, а не хартия и подпис.
Междувременно Брюксел обяви, че целта на диалога, който се води под егидата на ЕС, е решаване на всички отворени въпроси между Сърбия и Косово веднъж завинаги посредством правно обвързващ договор.
„Каквото и да правят Белград и Прищина с други държави, което е в подкрепа на водения от ЕС диалог и носи конкретни и трайни резултати за нормализирането, модернизацията и допринася за техния път към ЕС, е положително за нас“, допълни Стано.
Онова, което изглежда като „отворен конфликт“ в релацията САЩ – ЕС, когато става въпрос за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, намаля след началото на мандата на специалния представител на ЕС Мирослав Лайчак, след което поне в официалните изявления Брюксел и Вашингтон са „близки партньори, които имат едни и същи цели за Западните Балкани“.
Според Бодо Вебер, комуникацията се е подобрила, но това е далече от координация на действията. „САЩ продължават да преследват собствените си интереси и не се интересуват много за водения от ЕС процес, който е с много по-сериозна цел, а именно окончатела и правнообвързваща спогодба“, подчерта той.
Вебер заяви, че в Брюксел и Вашингтон дори не текат паралелни процеси на диалог между Сърбия и Косово и че става въпрос за напълно отделени процеси със своите недостатъци.
Европейският съюз показа, че не е единствен и така подкопа собствения диалог, докато администрацията на Тръмп е единствена, но водена от собствените си интереси, а не от интереса за намиране на трайно решение за Сърбия и Косово, смята германският анализатор.
В очакване на „джентълменско споразумение“ между ЕС и САЩ
Веднага след Вашингтон делегациите на Сърбия и Косово се прехвърлиха директно в Брюксел, където се проведе третрият кръг от преговорите между президента Александър Вучич и косовският премиер Авдулах Хоти.
Този път на масата за преговори вместо Ричард Гренел и Доналд Тръмп седнаха Мирослав Лайчак и Жозеп Борел.
След като след 20-месечна блокада през юли тази година диалогът между Белград и Прищина беше възобновед, Брюксел се обяви за нова динамика и окончателно споразумение за нормализиране на отношенията в рамките на „няколко месеца, а не години“. Мнозина биха се съгласили, че това е доста оптимистичен подход, като се имат предвид настоящите резултати от почти 10-годишните преговори в Брюксел.
Каква е тактиката на ЕС?
Европейският съюз очаква експертите да финализират въпросите, свързани с изчезналите и разселени лица, както и икономическите отношения между двете страни, за да могат Вучич и Хоти да отворят главата за положението на етническите малцинства, взаимните финансови претенции и имотите.
Темите са важни, а различията големи. Мнозина се питат дали подобно нещо може да бъде доведено до добър край и каква точно е тактиката на ЕС.
„Не вьрвам, че през лятото някой е успял да реши какъвто и да е икономически въпрос, нито пък въпрос с изчезналите лица. За съжаление, онова, което отново виждаме, е липса на прозрачност в преговорите. Ако това е истински рестарт на преговорите за всеобхватно решение, значи не разбирам какъв е в момента подходът на ЕС по отношение на преговорите“, казва Вебер.
Голяма част от експертите по процеса на диалога с Брюксел приписват блокадата на преговорите на бившия ръководител на европейската дипломация Федерика Могерини именно заради непрозрачното водене на диалога. С новия екип на ЕС през 2020 г. се появи и нов ентусиазъм, нова динамика и ангажираност на Брюксел към диалога между Белград и Прищина, но останаха старите проблеми на един затворен процес, полу-изявления и взаимни обвинения на представителите на двете преговарящи страни.
Изборите в САЩ
Според анализатори, първите резултати и сериозна работа по подновения диалог между Белград и Прищина не следва да се очакват преди президентските избори в САЩ през ноември, резултатите от които до голяма степен ще определят бъдещите отношения между Вашингтон и Брюксел, както и нормализацията на отношенията между Сърбия и Косово.
„Какъвто и да е новият подход и концепция на Лайчак и на Борел, ако изобщо имат такива, те в момента са замразени, докато не се видят резултатите от изборите в САЩ. Ако Байдън спечели, ще се върнем към старата линия, където ЕС има водеща роля, със силно германско участие и подкрепа от страна на САЩ. Ако администрацията на Тръмп остане, тогава може да има промяна в американската мотивация, която сега се ръководи единствено от изборите и „джентълменското споразумение“ по отношение на някакъв вид разделение на труда в този процес“, смята Бодо Вебер.
Марина Мартинович, DW
