Клаус Шваб основател и президент на Световния икономически форум в Давос, искаше рай, но създаде чудовище. Това, което бе замислено като световна икономическа платформа 50 години след основаването си се оказва затворено учреждение, в което участниците разговарят сами със себе си. Всеки изпраща, но никой не проема. Три усти и нито едно ухо - никъде другаде деформацията на съвремеността не е така видима, пише германското издание Focus.
Доналд Тръмп и Грета Тунберг, представящи се за опоненти, в всъщност са близнаци по дух, смята авторът на статията Габор Штайнгарт. Доналд Тръмп и Грета Тунберг пред публиката са опоненти, но в действително са близнаци по сух. Всеки претендира за непогрешимост, всеки отказва уважение на другия. Никой не позволява на противника си и най-малкия аргумент.
Той за нея: Ние трябва да отхвърляме вечните пророци, предричащи гибел и пророчествата им за апокалипсис. Тя за него: "Нашият дом все още е в огън. И вашето бездействие с всеки час разпалва този огън." На него не му харесва дори тонът й: "Сега не е време за песимизъм." Тя заплашва: "Моето поколение няма да се даде без бой."
А Клаус Шваб? Човекът, който преди 50 години обеща да организира глобален диалог, приема объркано общество, изгубило контакт с инакомислието. Микрофоните са отворени, но пред умовете има завеса. Всички се страхуват да не се заразят с чуждите идеи. Любимите думи на Тръмп са: сделка, победа, величие. Любимите думи на Тунбeрг: огън, паника, измама. Между тях има пропаст от преднамерено неразбиране.
Точно както срещите на върха G7 и G20, на които днес ръководна роля имат не политиците, а ръководителите на протоколните служби, форумът е закостенял и се изчерпа в културен смисъл. Тръмп не приема никакви въпроси, дори за времето...
Грета Тунберг разви своя собствена риторика на самообожествяне, прескачайки от един възклицателен знак на друг. Разсърдената богиня на климата също не я засягат въпросите. По този начин Давос не служи на света. Историята на неопровержимите истини е история на заблужденията. Светът няма нужда от църковна катедра, а от елементарния навик, който наричахме умение да се слуша.
