Голямото увеличение в използването на ядрената енергия ще спомогне за запазването на нивата на глобалното затопляне под 1,5 степен, според доклад на ООН. Според документа, най-ефективният начин да се ограничи ръстът във въглеводородните емисии е развитието на ядрена енергетика.
Специалният доклад на Междуправителствения панел за изменение на климата (IPCC) беше поръчан от правителствата по време на преговорите за Споразумението за климата в Париж през 2015 година и ще даде повече информация на срещата на върха в Катовице, Полша, през декември.
Докладът разглежда въздействията от глобалното затопляне над прединдустриалните нива и свързаните с тях глобални пътища на емисиите на парникови газове, в контекста на засилване на заплахата от изменението на климата, устойчивото развитие и усилията за изкореняване на бедността. При всички сценарии, посочени в доклада, приносът на ядрената енергия се увеличава.
Сегашният темп на внедряване на ядрената енергетика е "ограничен от социалната приемливост в много страни", се отбелязва в доклада - поради опасения относно рисковете от произшествия и управлението на радиоактивни отпадъци.
"Въпреки че сравнителната оценка показва, че рисковете за здравето на хората са ниски, социалният елемент е налице. Дебатите около енергетиката са зависими от обществените грижи и специфичните за страната средства за управление на политическите дебати около технологичния избор и тяхното въздействие върху околната среда", пише в документа.
"Подобни различия във възприятието обясняват защо инцидентът във Фукушима през 2011 година доведе до затвърждаване или ускоряване на постепенното премахване на ядрената енергия в пет страни, докато 30 други държави продължиха да използват ядрена енергия. 13 от тях дори изграждат нови ядрени мощности, като към този списък спадат Китай, Индия и Обединеното кралство.”
Докладът посочва още, че ядрената енергетика е на добро ниво в страни, където електроенергийната система позволява намаляване на инвестиционните рискове или при стабилни връзки между регулаторите и индустрията.
Енергийна ефективност
Съгласно одит, извършен от одиторските служби в 8 европейски държави, сред които е и България (останалите са Белгия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Португалия и Словакия), има изоставане що се отнася до енергийната ефективност на публични сгради във въпросните 8 страни.
Сградите представляват приблизително 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на въглероден диоксид в Европейския съюз (ЕС). Приблизително една трета от сградния фонд на ЕС е на повече от 50 години, само 0,4 - 1,2% се ремонтират всяка година. Публичните или обитавани сгради представляват около 10-12% от площта на сградния фонд на ЕС и има значителен потенциал за спестяване на енергия.
Все пак повечето държави са въвели целта за обновяване или енергоспестяване от 3% за сградите на публичния сектор, необходимите финансови инструменти, установените изисквания за сградите с почти нулева енергия, както и сградите на публичния сектор да разполагат със сертификати за енергийни характеристики. Също така са разработени системите за мониторинг и контрол.
Дотук обаче с положителното. При детайлното проучване на изпълнението на целите, изискванията и системите, националните одити установяват, че финансирането е предимно несъгласувано и че ефективността на системата за финансова подкрепа не е била анализирана във всички държави, освен в една. И само една страна може да докладва, че средствата, изразходвани за изпълнение на целта от 3%, се наблюдават. Въпреки че целта от 3% и срокът за сгради с почти нулева енергия са определени в националното законодателство, в някои страни липсва правилно планиране и отчитане на постигането на целите. Освен това системите за мониторинг и контрол имат тенденция да не изпълняват своята цел. Националните одити установяват, че проверката на качеството и правилното поставяне на сертификатите за енергийни характеристики са били редки и в някои случаи проверките не са били извършени на практика.
Що се отнася до България, Сметната палата е дала 8 препоръки за отстраняването на слабостите към министрите на енергетиката и на регионалното развитие и изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Една от препоръките касае точно мониторинга - да има целенасочено набиране на информация и анализиране на данни, свързани с изчисление, планиране и отчитане на задълженията
